Цитат на: carol в 13.12.2009 20:18

Стаси,съжалявам за кучето ти...много е болезнено да загубиш приятел

Много си права за съжаление. Много е трудно. Но след дълго боледуване (неискам да звуча като зла ку**а), ама си беше по-леко за кучето - да спре да се мъчи. И искам да ви кажа - животните са много предани към хората, които обичат. Аз до последния ден бях сигурна, че ще се оправи. Един ден заминах на плаж и останах да пренощувам. И на следващия ден вече я нямаше. Просто е станало когато ме няма, за да не виждам и да не се тормозя допълнително. После лекаря каза, че това е доста често срещано...
Но, минал момент, неискам да си спомням...

когато бях във втори клас за нова година баща ми ми подари кученце. беше порода болонка и едва на 40 дена .беше много сладка женска казваще се джесика -голяма сладурана беше... 10 години ивя и имаше още мегдан да живеее ако не беше едно голямо куче което да я сдави аз иоще се обвинявам защото я бях изкарала наавън на разходка и то беше малко тъмно но даваше зор не можех да я остави да свърши работата си вкъщи де и както си я разхождах се появи един питбул (кучето е на комшии) . не знаех че е пуснат навън ако знаех нямаше да изкарам моето куче аз се чудя как на мене не ми се слу4и нещо защото кучето е собственост на хората които живеят над нас. просто всичко така се случи изневиделица ....питбула се появи моята болонка уж тръгна да бяга ама тя с тея малките крачета и питбула я догони сдави я ухапа я отдолу и огоре (засегна трахеята й) ...беше много гадна гледка и всичко това се случи на по малко от 0.5 метра до мен мислех си и че мен ще захапе но не успя и се развиках като луда... дойдоха и го укротиха но вече беше късно..и такак след като я занесохме на ветеринаря веднага и се оказа че дори и да й направят операция няма да остане жива дълго време и дори да не исках по добре беше за нея да я упоят..в такова състояние не се бях виждала никога тя ми беше другарче на мен и на баба ми особено за нея след като дядо ми почина просто не мога да ви опиша как се поболяхме както и да е..  за 8 март миналата година мъжа ми ми подари едно малко кученце (черно и бяло) мъжко кръстих го Лъки.. като го донесе беше на 4 дена а сега се е превърнал в истински пазач..не е много голямо смеска е не знам точно от кои породи но и така много си го обичкам .както глезех болонката си така и сега и на него много му се радвам и много го глезя все едно е човек.... вече имам голям страх от големи кучета заради тази случка която стана  но какво да се прави и такива случки стават станалото станало ..обичам кучетата въпреки че ме е изстрах от големи екземпляри

извинявам се за дългия пост дано не ви е доскучало

Ами аз да ви разкажа ,най-милата история!
Преди около месец ,месец и половина ,една вечер след  като надувах главата на мъжа ми ,че искам кученце,реших да влезна в един сайт за осиновяване на кучета.ей така да разгледам.
Имаше една история,ах колко плаках само като я прочетох ...и реших.Това е моето куче!
Изпратих един емайл и ми отговориха,че трябва да попълня първо един формуляр,после един въпросник и след това .....ако съм одобрена ще се свържат с мен.Историята на кученцето е следната: преведено на български се казва Искра или чиспа
чиспа е на 10 години,собствениците не искали вече старо куче и понеже е получила възпаление на матката,решават ,че е по-лесно и евтино да я умъртват,отколкото да я оперират.Отиват при ветеринаря,който като чува какво искат да направят,ги кара да подпишат,че се отказват от кучето ,той я оперира ,междудругото кучето пристига в клиниката с рани по задните крака,та се е наложило да махнат цялата козина,за да могат да лекуват раните по целите задни карака и дупето
, освен това през всичките тези 10 години са я гледали на открито и са и давали храна и вода,когато са се сещали за нея......

Ветеринарят след като я оперира я оставя да живее в клиниката,а междудругото се свързава с една асоциация за закрила на животните и след 4-5 месеца в клиниката ,чиспа отива да живее в асоциацията и съответно да чака някой да я осинови.  изпратиха ми формуляра и въпросника ,попълних 80те въпроса и ги препратих и само ми остана да чакам да видим дали ще бъда одобрена за "майка".
След 2 дни ми се обадиха  Бях одобрена!
Помолиха ме да дойдат у дома,такава е практиката тук при осиновяване,за да видят къде и с кого  ще живее животното.
След още 2 дни се свързаха с мен да ми кажат че е нужно да се плати 130 евро за ваксини,операция ,чип и куриер.Изпратиха ми договора,подписан,парите и мои документи-паспорт и т.н ги изпратих и след около час получих обаждане ,че чиспа е моя! Смесени чувства бушуваха в мен...
Следобяд се свързаха с мен и ми казаха ,че  кучето е изпратено по куриер да го очаквам след 24 часа.
Тази вечер мъйа ми и аз не можахме да склопим очи от вълнение.
От деня в който дойде у дома се гушна в мен и се е превърнала в моя сянка,дори за миг не се отлепя,много е обичлива,непретенциозна,мила,обожава да я целуват...

carol  Много благородно от ваша страна. Дано има повече хора като вас! Радвайте се много на малката душица. Щом е на 10 години, не й остава много живот още, но поне нека са добри години и взаимно да си носите радост.

Карол направили сте нещо страхотно

Ние имахме булонка Фреди, беше голям сладур.Почина на 14 години.Беше страхотно жизнерадостно куче, много обичливо, не обичаше да остава само, постоянно ходеше след нас.Бях го научила много добре да ходи до мен без каишка, слушаше ме, не се качваше на масата, знаеше къде му е паничката, водичката.Два пъти го хапа питбул, имал е живот животинката защото си го преживя.Падна и в асансьорната шахта от 5-тия етаж, но и това преживя.Почина от старост и понякога ми е гано, защото го няма да ми подскача в краката.Сега си имаме котка, но така си мечтая за куче не е истина.

Благодаря ви момичета.ами колко и е писано на животинката,ако искате да я видите имам снимки в галерията.
А между другото е много игрива ,жизнена,изпълва ни с радост и дано за Коледа всички изоставени кученца да си намерят фамилия.
Както казват тук"Приятел не се купува" само дето моята маймуна ни е като дете,тя даже на 11 години ще стане на 1.01.2010.
Много късно я видяхме ние,а иначе цяла година е живяла в кучкарника,горкото,ама  никой не се престрашава да осинови старо куче,ама какво като е старо и то е живо,старите хора да не би да са за изхвърляне?

Днес`излизах`вечерта`с`малкия`на`разходка
и`вижте`какъв`симпатяга`срешнах`ме!Центъра`на`Варна`е`украсен`в`коледни
светлини`и`понеже`му`пречат`
да`спи`си`закрива`очичките!