Благодаря ви много, мацуранки . Само да знаете колко съм щастлива сега!!!  . Днес ще кача част от снимките, че още не сме ги събрали всичките, а пък нямахме фотограф и сме само на любителски снимки. Иначе оператора /беше върха на смотанията/ ни даде още на следващият ден материалите .

Честито мила danieIa!!!
ЖЕЛАЯ ВИ ОТ СЪРЦЕ ДЪЛГИ ГОДИНИ ЩАСТЛИВ СЕМЕЕН ЖИВОТ

Честито и от мен danieIa !!!Бъдете много,много щастливи,обичайте се безумно и ръка за ръка постигайте всяка поставена цел!!!

Честито и от мен danieIa!!! От сега и за напред - само здраве, щастие и късмет!

Честито и от мен! Желая ви прекрасен семеен живот, изпълнен с много разбирателство, усмивки и неугасваща любов! Бъдете много щастливи! 

Честито и от мен.Щастлив семеен живот ви желая!

ЧЕСТИТО Даниела 
Много щастие, любов и щастливи мигове заедно 
Бъдете винаги влюбени и се обичайте!

Момичета, мисля да ви разкажа и за моят сватбен ден! 
Тези, които са минали през това, знаят колко бързо минава всичко и изведнъж осъзнаваш, че вече си омъжена. И при мен стана така .
Нашата сватба беше вечерна, като ритуалът беше в 16.20ч. в залата на Младежки дом, до паметника Левски. Въпреки, че имахме цял ден за приготовления, накрая за малко да закъснеем. Семейството на съпруга ми Деян  се бяха събрали в брат му и трябваше да ме вземат от нас към 15.00. Дотогава трябваше да мина през фризьорката и да ме гримират. Прическата ми се оказа по-сложна, отколкото си мислеше фризьорката и се наложи и мъжът й да се включи. От двете ми страни стояха с по една маша и ме навиваха  . В крайна сметка не се получи, това което бях занесла като снимка, но стана доста по-хубаво и подходящо . Гримьорката се справи като за световно. В първият момент доста се постреснах като се видях, защото много рядко се гримирам и не съм свикнала да се гледам така. Даже изобщо не се харесах, очите ми изглеждаха като на кривогледа китайка, но после май се харесах, или пък свикнах. Сега на снимките се харесвам .
Гостите ми и те закъсняха. Трябваше в 13.00 да са у нас, а пристигнаха след 14.00. Вече нагримирана си поревах  . Много се ядосах, защото предната вечер ги уговаряхме тези неща. Баба ми и дядо ми трябваше да са в София около 12.00, по същото време, по което и семейството на сестра ми. Вуйчо ми, нали е вечният самарянин, беше решил, че ще ги посреща всички. И така човека по едно и също време е ходил до централна гара и до автогарата в Овча Купел, после ги е карал до хотела и накрая при мен...  . Яко се бях изнервила, защото неможех сама да си облека роклята и стоях и чаках някой да дойде?! . През това време, Деян даваше зор да тръгвали от тях за вкъщи, ужас .
И след като дойдоха моите роднини, всичко толкова бързо се завъртя. Братовчедката ми оправи роклята, яко ме беше пристегнала . И като влязох в хола какво да видя - беше пълно с приятели . Страшно ги изненадах с визията си. Ама наистина съвсем различно изглеждах! Почнаха се едни целувки, прегръдки, снимки....Така докато не се чуха клаксоните на колите и ето го младоженека, кумовете и останалите гости.
В нас ме пазиха шест яки мъже и съвсем не ме дадоха лесно. Вуйчо беше дръпнал веригата на вратата и подаваше само обувката ми . Три пъти се наложи да я пълнят, преди да им отворят. Кумата на няколко пъти в блъсканицата се провикваше "Дани, моля те, отвори.....", а аз отвътре "Галя, тук съм.....". Голям смях падна! . После нахлуха всички и настана едно оглеждане...Толкова си пазих грима, а всички бам по една целувка с какъвто си искате цвят червило. Свекито изкоментира, че не очаквала да съм толкова хубава, сестра й - ах, как съм се била вталила... . Половин час не можахме да тръгнем, защото едно двадесет човека трябваше да се изредят до тоалетната  ?! Същата вечер имаше мач на стадион Васил Левски и бяха затворили центъра. Доста си поседяхме на Цариградско шосе и в ритуалната влетяхме в последните минути.

Искам да изразя дълбокото си възмущение от ритуална зала Оборище!!! Тези хора се надпреварваха колко по-сърдити да бъдат. Пред всичките гости трябваше да оправям чашите, шампанското и халките. Това за огледала, не бяха и чували. На едно столче оправях всичко, докато поредната сърдита кака ми обясняваше от коя страна да застана и как закъсняваме. В крайна сметка ритуала започна 5 минути по-рано и част от гостите закъсняха. Продължи със същото темпо. Набързо ни изкараха за поздравления, че другата сватба влизала. През цялото време, докато ги приемахме тези поздравления, някаква служителка ми повтаряше по-бързо, че другата сватба излизала. Ужас. Сякаш бяхме някакви натрапници. В същото време някаква госпожа се появи с някакъв фотоапарат и започна да ни снима. Двамата с Деян се спогледахме и се попитахме „ние за фотограф не сме плащали?!”. Нямахме никакво време да я попитаме нито каква е, нито защо снима. А и тя дори не ни попита искаме ли или не?!.  http://forum.svatbata.bg/index.php/topic,610.msg99964.html#msg99964
В ресторанта всичко беше супер!!! Толкова добре се бяха приготвили хората, всичко беше така както го говорихме. Дори бяха украсили с балони. Порциите бяха по-големи от уговореното и много хубаво украсени. Месото беше още горещо. Няма за нищо да се хване човек. А сервитьорките винаги бяха усмихнати. Даже сега като гледаме снимки им се чудим, даже като вървят към кухнята са с усмивка.
DJ-ят ни също беше супер. Това момче така добре усети какво харесват гостите, че за минута дансинга не остана празен. По едно време даже си мислех да спре с тази музика, че искам да хапна. Много сме доволни от него. Ние с Деян хич не се сещахме да поздравяваме гостите си с разни песни, но той идеално се справи. Научи имената на хората и си ги поздравяваше от наше име.
Оператора пък ни беше пълен смотаняк. Беше дошъл да се наяде и напие ида дреме пред тоалетната. Седна човека с гръб към залата и край – лапа, пие и пуши, а аз вия едни хора покрай него, барем се сети да стане да снима. Ама той хич не се трогна. Една приятелка два пъти го подканя, но пак файда никаква. Добре, че един приятел му ритна без да иска статива, че го счупи и тоя стана. Голям кретен беше.
Имахме си всички ритуали, без играенето с петел и торта за кумовете. Накарахме момите, които чакаха за букета, първо да ни потанцуват по малко на различни музики. Стана голям купон за тяхна сметка. И за младежите бяхме измислили закачка. Деян се рови за жартиера, както си е ред. Извади го, показа им го, но като се обърна с гръб към тях от джоба си взе предварително завързани с панделка бикини. Толкова силно и бързо ги метна назад, че никой не се усети. Братовчед му ги хвана и почна да се радва, но DJ-я го накара да развърже панделката и като се показаха тези шарени гащички – хахахахахаха.
Ох…, много весело беше….

Честотооооо госпожо , доста забавно е било празненството
желая ви щастлив семеен живот, изпълнен с много любов и щастие!!!

Остава само снимки да качиш, че нали знаеш какви сме любопитни!!! 
Радвам се, че сте се забавлявали много, в което не се и съмнявах! 

а в кой ресторант е била сватбата и за колко човека

Момичета, вече си имам албум със снимки .
А Bonnie, сватбата ни беше в ресторант Биляна в Студ.град и има възможност за 100 човека в залата. За градината незнам.

Поздравления за албумчето!  Много сте хубави! Бъдете винаги така щастливи като на този ден!