Еми, уеджиса на Лидл и на мен са ми любими. Аз съм страшно доволна от тавата на Делимано. Накарах и майка да си купи и на свекървата подарихме. В нея пържа и после слагам да се пече и си е точно one pot за повечето неща. Преди ориз мразех да правя, защото залепваше при запържването с тая тава оризът ми е един път.
Иначе Ж. си казах, че яде разнообразно и не прави фасони за самите фасони. Има неща, които не харесва, но не е, за да манипулира все още. Откакто е на кухня мрази тиквички. На пюре също не беше очарована, но направо й се догажда от тях. Картофите ги яде с охота във всякакви варианти, но пюрето явно й е гадно. Стига да не набива едно и също аз нямам проблем все пак всеки човек има вкус и не искам да я насилвам на нещо дето не й е вкусно. Ще ми се да има усет и уважение към храната, защото и тъпчене до отвращаване и губене на сетивност към нея също не ми се струва като добър резултат. Усетя ли обаче че започва с цел манипулация и аз сигурно ще бъда категорична.

Засега няма нещо дето да не е искала да опита дори ние да й кажем, че не става за нея, а това е качество, което поощрявам и желая да запази. Свекърва ми е пюрирала всичко на ММ и брат му сигурно до 1ви клас и пак са правели фасони. Мен пък ме гонеха от масата, ако блея и не се храня. Леля ми помня беше амбицирана, че ще направи човек от мен и един път каза, че няма да стана докато не изям чинията. На 3я час разбра, че с мен не може да се разправя и й идеше да ме изхвърли през терасата, та се радвам, че не се е метнала на нас, пък че си е като нея си е ясно.

На мен ми е проблем, че яде манджи, а сухи неща- не, защото пица не обича, пържола не, ама на кумовете пък помня детето как ядеше само изсъхнала пържола и краставица нарязана на дълго, та бъркам манджорляци и съм доволна.
