Както казва НИ2 сега, едно е да живееш някъде, друго е да ходиш там на ескурзия, трето - да знаеш, че с години може да нямаш шанс да се върнеш вкъщи. Пандемията промени много неща, особено за сам човек в чужбина. В момента четирима от познатите му напъват да се връщат тук и си търсят работа - от Чехия, Белгия, Берлин и Нидерландия. Заминали са преди него, вече имат собствени къщи и стабилни доходи, но са без половинки и не си представят да изкарат второ затваряне.

Преди това не се спираха да кръстосват Европа с влак или самолет дори и само за почивните дни, идваха си в България по 3-4 пъти и изобщо си харесваха живота.
Специално за Нидерландия и изобщо за скандинавците повечето българи казват, че хич не се натискат да изкачват кариерно, защото данацъте им скачат и ефектът от по- високата заплата често си остава само като по- голяма отговорност. Искат си спокоен живот, да си пият бирата и да си топят краката в канала...
Хаха, чистотата в чужбина я усещам като си погледна вратната извивка на дрехите - бяла тениска не се познава, че е носена 2 дни

. Даже и в Неапол, дето на места си е нашенска мръсотийка по улиците.
Бебе Зори след два дни става на 3 месеца. Не искала да стои по корем, не правела опити да се обръща, обаче пък "пълзяла" лежешком по гръб и доста се избутвала в различни посоки. Наддава добре, понесла е безпроблемно ваксините, смее се с глас на клиповете, които ми пращат и най- изненадващото за мен е, че изобщо не си лапа ръцете, а в началото не можеха да и ги извадят и двете от устата. Още не може да хваща, само бута. Расте си детето, кротко и послушно е, рядко излизала извън режим.
Хубав ден на всички, пак взе да става горещо и само за планина
