Покрай МериМи четох Лудата Дорис и Кръглата риба на Момчил Николов, но времето не беше от най- добрите за мен в емоционален план. Помня красота на изказа, но съдържанието вече ми е смътно. А аз предимно съдържание помня, ако нещо ме е впечатлило и оттам чак начина, по който е описано.
![=] =]](/Smileys/kolobok/pardon.gif)
Беше сценарист на хубави телевизионни предавания, които следях, та бих гледала филма.
Дженифър Анистън наистина няма лоша роля, много е жизнена и някак позитивна. За мен си остава една от Приятели и това си е.

Снимките на бедра и слабини ми са гадни, не е младо момиче да развява плът. Красотата и е в главата, във физиономиите и в младежките движения, няма нужда да се разголва, според мен, де.
![=] =]](/Smileys/kolobok/pardon.gif)
Сега, за езиците имайте предвид, че обстоятелствата са различни за всеки. Покойната ми приятелка отиде в Австрия 75- та година, в семейство на образовани интелигентни хора, малко над средна класа. Тогава никой не признаваше нашето образование, а немски се учеше само в България, нямаше възможност да говориш "на живо". Веднага след раждането на второто дете, точно този вуйчо, приятелката ми държа изпити за завършено гимназиално ниво и започна да следва. Между другото, за самите австрийци това е трудна задача, повече от половината не стигат до там. Българската баба я пускаха с голяма мъка и за съвсем кратко, такава ни беше социалистическата политика, та явно средата на момчето е била про немска в първите му години. През лятото идваха в България за месец, но тукашното семейство е голямо и събрано на малка жилищна площ, та беше пълна лудница. Приятелката ми има по- голяма сестра с момчета близнаци, има и брат, също с 2 деца, на възрастта на нейните и цялата тази бойна чета се изсипваше ежедневно "да се порадва" на чуждоземните братовчеди и да се облагодетелства от вносни храни, дрехи и опит. Може точно тази смяна от тих, спокоен и уреден живот към глъч, суетене и роднинско любопитство да му е дошла в повече и да се е настроил отрицателно, така си мислехме двете с приятелката през последните години. Момичето е по- отворено по принцип към глобалния живот, завърши право в Австрия и прави магистратура социология във Франция, пък той е скромен ИТ- специалист.

Фамилното им име е австро- унгарско, с дълга история и много уважавано в тамошните среди, определят се като австрийци, макар че 15 години живяха в Германия. Приятелката ми до последно говореше перфектен български и пловдивски

, даже аз не хващах промяна /а съм доста чувствителна на чистота/, дъщеря и бърка понякога членуването и усилва диалекта, казва и гърлено "р" и след половин час разговор си личи, че не е баш наша, но по много сладък начин

. На М. и идват доста езици - френски по рождение, баща и местоживеене, немски по майка и в немско училище, английски като втори език още от детската градина и по баба англичанка от страна на бащата и български от наша страна. Психоложката от детската градина беше препоръчала да и говорят само на френски /бащата и бабата/ и само на немски /майката и другата баба/, докато е в Париж и е на училище, защото беше станала някаква каша от езици. Ама детето е като майка си и баба си, харесва му всичко българско

.
Леле, голям чаршаф опнах...
В събота ще зарязваме повторно, този път истински лози.

Канени сме в Старосел на кукери и други фолклорни екстри с кебапчета и винарна изба на колега на Родния и вече няма причина да откажем. Не ми се ходи, не си падам много по шумотевици и пиянски изпълнения, ама дано се лъжа.
![=] =]](/Smileys/kolobok/pardon.gif)
Хубав и ползотворен ден, пак идва пролет!
Мимка, на фона на останалата телевизионна програма, Черешката изобщо не е за пренебрегване последните сезони. Не е толкова заядливо и натрапващо благополучие на "ВИП"- ове, не им вади кирливите ризи, а коментарите зад кадър са много забавни. Аз също гледам части от епизоди, по- често в Нова Плей, в удобно за мен време.