Булка, половината баница с локум, другата - с тиква.

Аз така деля, когато правя със спанак или с праз. Ако пък е и вита /навити кори/, хич не му мисли, стига да има за всички по парче.
Моите хора избягват да ядат фасул, чушките ги правя с ориз. Тези измислици кое точно как е по Бъдни вечер са журналистическа хватка. Да кажем, че сме постили поне последните три дни, та наистина да има смисъл, ама карай.

За онези години народната памет всичко е изтрила, сега се създават нови традиции, диктувани от неизвестно кои. В ранното детство, когато баба ми ни събираше, помня единствено питката с пара, каденето и вареното жито като повтарящ се елемент.

Коледари, сурвакари и разни други екстри като подаръци и украси на къщата не бяха позволени, само за Нова Години имаше елха и Дядо Мраз. После майка ми и леля ми започнаха да събират семействата ни, да се видим, ние подписахме на 24-ти и случайно съхранихме празника. Иначе от други познати и роднини нищо не се правеше, то си бяха и нормални работни дни. Католиците ходеха задължително на църква по нощите за служба, как им се разминаваше от Партията, не ми е ясно.
![=] =]](/Smileys/kolobok/pardon.gif)
По селата колеха прасета, но в почивните дни, не го свързваха с църковния празник, много често и през януари отиваше.
Явно е имало голяма дупка, която моментално се запълни с Вълшебната Коледа. Ние нали ще сме на такава, вече взех да се притеснявам, какво ще си говорим цяла вечер

и как ще ни избие вълшебството. Бе ще носим туба с вино, да е ясно, че сме от провинцията и каквото, такова

Болните деца по ясли и градини продължават да са проблем и в началното училище и после на работното място. Тогава вече на никого не му пука дали ще зарази този или онзи, важно му е личното състояние. Моите американци, макар да имат възможности да работят определен брой дни вкъщи, редовно разправят, че си хващат винаги по нещо служебно. Болен, с температура, сълзи, сополи, кашлица, ама на работа, да си я влачи с дни. Те и някои фирми нямат болнични, трябва от отпуската да си пазят. Както казва НИ1, хората там са свикнали с болести от бебета. В Холандия повече си обръщат внимание, поне така мисли НИ2 и имат нетърпимост към бацилоносители, изразена в изолирането им в отделни стаи.
Хубави почивни дни, аз отивам да си духам косата и после ще се чудя откъде да я захващам.

Вкъщи е зает всеки квадратен сантиметър, хранителните запаси преливат, а Родният тръгна за пуйка от Лидл.
