Добър ден!
Интересни теми сте подхванали.
Барбита имах много, оригинални, леля ми от Италия ни снабдяваше иначе къде ти пари за този лукс. Имах и много яка кухня, спалня и баня с вана, която можеше да се пълни със сапун и да прави мехурчета. А пък над спалнята имаше лампа, която прожектираше звездички и лунички...абе гъзарийка. Много си играех с тях и много си ги пазехдо късна възраст, после ги бях сортирала в различни кашончета и ги пратих в гаража на баба и там дечурлигата ги разнесоха...още ми е малко носталгично  А, само Кен си нямах хубав, беше много грозен, пластмасов (барбитата ми бяха като гумени, да им се сгъват крайниците), с грозни дрехи и по-нисък от Барби, та вместо Кен ползвах роботите на брат ми, че бяха по-мъжествени 
Леле Маги, как лети времето, вече си почти 35 седмица  Не остана, много се вълнувам 
За Хари Потър съм казвала - прочетох ги в късна възраст, като се събрах с ММ, на 20-21 години щото той е голям фен. Преди това ми бяха прекалено комерсиални, иначе излязоха точно когато ние сме били на 10-11. Новите корици не ме кефят. Подарявахме на братовчед ми първите книги, той обаче не ги докосна и не му завършихме колекцията 
Елза и Ана са голям хит вкъщи. Другата седмица ММ ще води Мис на кинона втората част.
Мистър през деня кърти и е спокоен, нощно време ни разказва играта 
Извадих някакъв комплект на Мис за рисуване с вода, 5 минути ентусиазъм, после никакво търпение...как може нищо да не ѝ задържа вниманието 

Привет!
Маги, като ме налегне скуката и на ентусиазъм ме избива  Както казваш, искам да съм полезна . Истината обаче е, че така се чувствам значима и правя нещо, което другите не могат, а и ми е приятно  вместо да чистя, готвя и слугинствам. Трендът обаче е низходящ като се стигне до пипкавото изпълнение и все по- често се потривам и почесвам вчера и днес.
Панди, беше си показвала колекцията Барби, страхотни кукли са. Интересно обаче е защо днешните майки не купуват на дъщерите си от тях . Двете госпожици с кукли, на които шия дрехи, все имат едни твърде грозновати по моите критерии . Френската си кара с двете еднакви от бебешките години, макар да е вече на 8, Амели- то и тя има само една основна. Явяват се по снимки разни еднодневки, ама какво се случва с тях не ми е ясно. Може и да се чупят...
Да се похваля, докато бях в парка за ежедневните крачки ме нацвъка едно пиленце. Стана ми топло на главата изведнъж и като се пипнах....късметче . Изпохлепах се също като в комедийните филми- рекох да си изтръскам ръката, то отиде на якето. После се помъчих да изчистя якето с голямо паднало листо, то пък се оказа прогнило и още повече го размазах и скоропостижно се прибрах.  . Чакам да ми се случи нещо хубаво сега

Фери, като разказваш за твоята дъщеря, все едно за моя син говориш. Отчайващо е. Аз бях съвсем различно дете и съм в лек шок у дома сега.
Свекс, историята с акето и листото си е в стил Удхаус.
Мен при скука не ме лови вдъхновение, ами почвам да гледам сериали и да чета книги.
Мери ми, уау, не знаех че си фен на Потър. Направо не го навръзвам с теб!
Аз играех футбол, четях, пишех стихове. Много играех на ролеви игри с кукли. Все бяха в драма любовна. С две думи- не съм се променила хаха.

Нали в края на седмицата чакаме гости реших да изчистя вкъщи от-до Надишах се с белина и препарати за баня. Пералното и то свети. Остана тоалетната, но маааалко да поема въздух.
Барби имах едно истинско, гумено точно. Наистина беше много красива! Другите бяха пластмасови с прозрачните ленти на главата, защото коси имаха само на темето и да не личи фабрично плешивото отзад Оттам тръгна меракът ми да шия. Имаха огромен набор от дрехи. Обзавеждането беше като от час по трудово, ама аз си го харесвах, защото беше цялостно.
Сега повечето бебета са грозно изпълнени. Рядко съм виждала красива кукла без да е стряскаща като от филм на ужасите. Причина да не се купуват толкова Барбита от една страна е модата по отричането им преди 10-15 години. От друга - нямат постоянна реклама по детските канали. Там е голямото промиване на мозъци. Оттам идва притежаването, а не желаето за игра с някаква играчка.
Еми, за лъвското - склонна съм да стоя кротко, а в следващия момент да сдъвча някого. Не че точно този човек има вина, ама ако не е забелязал нервно потропващата опашка, горко му!
Мери ми, аз съм казвала - навремето исках да се захвана с професионален грим и маникюр. Тогава тепърва навлизаха нови неща, имаше огромен потенциал. Това го исках успоредно с ученето в университета, а не едното за сметка на другото. Нашите ме отрязаха! Не било престижно Всъщност това дали някой е прост и ограничен не зависи от естеството на работа, а е до вътрешно желание за развитие. Във времето така и не съм могла да се докосна до това поприще - или липса на пари, или на свободно време. Мечтата не съм си я затрила, защото все още се имам за достатъчно млада.
Под работа за чорбаджия разбирам и нещо по-широко. До момента съм работила само в частния сектор. В държавния би било същото или поне много сходно. Какво имам предвид? В работата си съм достатъчно организирана и когато трябва - експедитивна. Всеки има личен стил в работния процес. Не ми харесва някой да ми казва Дий!, когато няма нужда от това, или да ми налага неговия модел на поведение като правилен.
В една от фирмите не веднъж се е налагало да помагам на колегите от склада. Бяхме събрали очите на един сърбин, когато целия износ го натоварихме само жени. Мъжете бяха запратени в друга посока и нямаше шанс да помагат. Ние от офиса (вождовете на токчета) влязохме в студения склад и товарихме тир наравно с индианците от склада. После колежките дойдоха да ми диктуват, за да не объркам документите. Шефовете не харесват подобно сливане на звената, защото е предпоставка за завързване на приятелства. Ние всъщност гледахме да си свършим работата, а не да стоим до 100 часа.
На последната ми работа шефът много пъти ми е давал акъл как да ми се казва папката на компютъра. Тази организация би следвало да е изцяло моя, за да ми е удобно на мен за работа. Поради подобни причини не съм се месила в стила на работа на колегите в производството. Наблюдавах ги и знаех кой как работи. Един работеше на машината и междувременно изчистваше фабричния брак. Работното му място светеше през цялото време. Друг обаче не вършеше две неща едновременно. Приключваше с производството и след това изчистваше всичко. Приключваха по едно и също време и с едно и също качество. Защо тогава да слагам прът в колелата?! Та ей това пряко вмешателство много дразни, пречи и демотивира.

Али, т.е. ти нямаш проблем с йерархията в частния сектор, а с манталитета на собствениците на бизнеса ("чорбаджиите"). А това за подредбата на папките с имена различни от личностната логика понякога не е от вмешателство. При нас също има система как трябва да се казват определени папки и там не се дава свобода на избор. Освен това съм помолила колегите да се придържат към логиката на бизнеса, когато кръщават личните си папки. Защото животът е непредвидим, нищо не се знае, може докато някой е в отпуск да стане сакътлък и да ми се наложи да седна на неговото място. Не искам да се боря с 20+ логики, трябва да мога да се ориентирам къде какво има. И когато ми трябва инфо не да кажа на колегата "кажи ми еди какво си", а да влезна и да си го проверя. Не във всички ситуации, но понякога, когато работя до 10 вечерта, дали е удобно да звънна на някой, за да го питам къде е дадена справка, като мога да си я намеря сама, ако има обща бизнес логика в папките

Свекърва, кралят-слънце би отбой за болничните и няма да предприемат никакви мерки. Което е супер нечестно, защото товарят и без това преливащите от всякъде бюджети на бизнеса. Ами ако не плащам 1/3 от парите за болнични, защо да не ги върна обратно като бонуси? Освен това всички плащаме осигуровки за временна неработоспособност, ама накрая бизнеса поема значителната част от осигурителния риск. Къде е логиката?

ЕДИТ: И забравих да кажа, че това с отмяната на единия ден въобще не е борба с фалшивите болнични, нито превенция. Просто трябва да има строг контрол, всичко да е електронно. Пример: Издават ти болничен за домашно лечение, щом си толкова болен и не можеш да изпълняваш служебните си задължения, значи трябва да има някакво лечение. Най-малкото трябва да са ти предписали лекарства, да са направени изследвания за уточняване на диагнозата. Когато всичко е електрооно ще се вижда, има ли рецепта, купил ли си лекарствата (или някои от тях, защото може да не искаш, особено ако са по-скъпи, да ги купуваш), направено ли ти е изследване и т.н. И друго как личен лекар може да постави диагноза "възпаление на нерв" или нещо свързано с гръбнака без да има снимка или консултация с невролог? Не ми се говори, разочарова ме човешкия род и определени негови елементи.

Мери, ти говориш от името на честен работодател дето всичко си плаща.Тука в дивия север, масово тези три дни после ти ги удържат от заплатата, та де факто не ти ги плащат.Също така ако няма работа, ги карат да си пускат болнични, редовен номер е това.Аз болнични съм взимала само за процедури, дори след операция на която ми се полага 1 месец болничен, съм ходила на работа, ама щотосъм луда и защото решавам, че в къщи ще изкукам.Но съм и видяла места където си взимат болничен, за да копат царевица.Е тук вече трябва контрол!Да ходят по домовете ли, да ги издирват ли не знам ама трябва.Също така и наказания за ЛЛ.Същото е като с ваксините.

Аз днес си отлежах, много е хубаво.И имаше отмъщението на близначките, направо ми подхвърляха корема във всички посоки тия двете.

В абсолютно всяко работно място където сеъм била папките в компютъра са се кръщавали идентично.Остави това, ами начина на подредба във всеки компютър е еднаква, за да може всичко да се намира бързо и лесно.Сега с мен не свършва фирмата, нали?

Ооо... аз пък цял живот сама си решавам как да си кръщавам папките. Отделно, че и по облаците ги пратих и сега мога да си ровя в архивите от години...

Тук сме такъв разграден двор, че нямам думи. Аз слушах как се взимали болнични, за да ходиш на море в Гърция. Ми то на болничния пише без право да напуска населеното място, каква Гърция?! Къде им е централизираната система... Честно казано от както се издъниха с личните данни и за пореден път всичко се замете вече нищо добро не очаквам, да я закриват държавата и да се приключва...

Цитат на: магито в 20.11.2019 16:54

Но съм и видяла места където си взимат болничен, за да копат царевица.Е тук вече трябва контрол!Да ходят по домовете ли, да ги издирват ли не знам ама трябва.Също така и наказания за ЛЛ.Същото е като с ваксините.
...
В абсолютно всяко работно място където сеъм била папките в компютъра са се кръщавали идентично.Остави това, ами начина на подредба във всеки компютър е еднаква, за да може всичко да се намира бързо и лесно.Сега с мен не свършва фирмата, нали?

Маги, с ушите си чух как се взима болничен, за да затваряш месо след Байрам  Ами хубаво, като си решил, пусни си платен, неплатен, часове, каквото там решиш, но бъди коректен. Значи аз мога да си пукам душицата да търся работа, да се плаща цялото данъчно бреме, бонуси, стимули, социални придобивки и т.н. Заслужавам ли подобно насрещно поведение? Липсата на човек в поточно производство, означава преразпределяне на операции на цялата верига, от там се обърква технологията, започва да се изостава със сроковете и още куп проблеми. Така прецакваш и другарчето, защото буташ и неговата производителност. Истината е, че тази година установих, че когато прекалиш с морковите хората стават оранжеви 

Точно това имах предвид, че хората трябва да могат да се заместват, ако утре аз не съм в тази фирма, трябва след мен да продължат да съществуват.

Цитат на: Kiwi в 20.11.2019 17:14

Аз слушах как се взимали болнични, за да ходиш на море в Гърция. Ми то на болничния пише без право да напуска населеното място, каква Гърция?! Къде им е централизираната система... Честно казано от както се издъниха с личните данни и за пореден път всичко се замете вече нищо добро не очаквам, да я закриват държавата и да се приключва...

Киви, не с лошо Просто никой не ще да се нагърби с тежката задача да вкара ред в кочината, защото където и да побутнеш все някой ще се развика и за протестира

Относно царевицата, като ми се случи това, аз много възмутена обяснявам нанашите какво се случва на работа и те ми казват, о ти ще видиш като стане готово гроздето какво е.Та това е практика от комунистическо време още.После се изхитриха и почнаха да взимат болничен и за почивка нанякъде.Сега със ФБ е малко трудно, защото не е ли да се покажеш как си се цопнал в морето не си ти.

Истината е, че и от двете страни има много лош материал и няма кой да го контролира и санкционира.А ние българите сме дребни тарикати и гледаме да прецакаме някой, за да сме щастливи.За съжаление в провинцията трудно оценяват добрите работници и се сещат за тях чак като напуснат(личен опит за съжаление).И в София не е цветя и рози и много зависи каква е фирмата и персонала по висшите структури.

И аз съм на мнението на Киви отдавна.Закривайте я тая държава и без това е разграден двор!

Миленка, аз това когато го писах, кралят Слънце не се беше произнесъл окончателно, та има давност въпросът . Цялата разправия беше пълен фарс, колкото да се прави нещо. Изход не виждам, всиúо е така забатачено, че трябва изцяло да се срине и да започне на чисто. И не е само в България така, пусто сме много бедни и съответно много ни личи. И електронно да е, лекарите пак ще правят компромиси, щом заплатите им зависят от брой пациенти, пътища и пътеки... Не ми се говори, като остареят познатите ми медици ще му мисля как ще се лекувам при младите
На мен производствените процедури също не са ми тежали, стига да ми е била ясна логиката и причината нещо да се прави точно и само по съответния начин. В Кока Кола примерно имахме процедура за ходене до тоалетна, ама хайде, хранително предприятие е, така трябва в цеховете, пък нека и администрацията свиква, нали ходим и ние в производството. Има и процедура за миене на ръце - с коя ръка какво натискаш, колко дълго ги триеш, как се бършеш. Хаха, обаче имахме един левичар, на фльонга му се завръзвали ръцете и редовно се жалваше горкият.
Сега, наистина има хора, които страдат искрено от подобни синхронизации. Хубаво е да има избор, достатъчно стрес си създаваме така или иначе. На мен ми е криво, ако имам много началници, един ми стига, особено ако е най- главният. Вземат ли да се ритат шефовете помежду си и се задушавам, щото не зная за кого да се хвана. Съвсем сама да работя, със собствените ми пари и сама да взимам решения май винаги ме е било страх, та и сега не смея да подхвана бизнес, пък било и рентиерство.  .
Като стана въпрос за филми и книги /вдъхновението на Еми/, онзи ден гледах Чайка по НВО, все с известни актьори, режисьори и сценаристи. Че самата пиеса е особена е ясно, но и руската душа няма как да бъде пресъздадена от друга националност, според мен. Останах приятно изненадана от тази версия, някак по- модерно и разбираемо са я направили. Двата сериала "Аферата" и "Ню Йоркска комбина", които следях пак по НВО завършиха по странно еднакъв начин и сложиха окончателен край на възможности за разводняване. До Еуфория на Булéто не съм стигнала, изгледах нещо подобно със студентска тематика Къде си, Аляска?, ама слаба ракия. Та съм във филмова дупка временно.

Цитат на: магито в 20.11.2019 17:55

Истината е, че и от двете страни има много лош материал и няма кой да го контролира и санкционира.А ние българите сме дребни тарикати и гледаме да прецакаме някой, за да сме щастливи.За съжаление в провинцията трудно оценяват добрите работници и се сещат за тях чак като напуснат(личен опит за съжаление).И в София не е цветя и рози и много зависи каква е фирмата и персонала по висшите структури.

И аз съм на мнението на Киви отдавна.Закривайте я тая държава и без това е разграден двор!

Оооо, да. Много е важно да се знае, че не са ни такива всички служители. Но и се възползват от тази опция, когато си преценят. Това за оценяването на хората също го има. Затова всичките ни служители знат, че имат ли личен проблем могат да разчитат на мен - безлихвени заеми, препоръки, услуги за деца, достъп до познанствата и връзките ни. Но и когато има зор, те са там и работят, оставали са след работа, само и само да се свърши нещо. Има някакъв баланс, който се крепи и от двете страни. Проблемът се получава, само когато балансът се наруши, от която и да е от двете страни. А за работодатели, които не плащат, има институция наречена Инспекция по труда, която работи и по анонимни сигнали, мисля

Цитат на: svekarva в 20.11.2019 18:05

Изход не виждам, всиúо е така забатачено, че трябва изцяло да се срине и да започне на чисто. И не е само в България така, пусто сме много бедни и съответно много ни личи.

Свекърва, не съм човек вярващ в "новото начало". Наскоро коментирахме с Еми тази тема. Не може да срутиш всичко и да кажеш: "Това го отричаме, започваме от нулата." Вярвам, че живеем в континиум, правиш грешки, учиш се от тях, предприемаш коригиращи действия и така докато се усъвършенстваш. Само че воля няма, воля... Като самите хора не искат да правят усилия, кой? Цял живот се чака някой да ни "оправи". Ами доста ни оправиха И аз мога да постъпвам против правилата, и ще ми е по-лесно, и повече парички ще имам. Обаче си казвам щом има ред, той е да се спазва. И когато бизнесът, работниците, администрацията, обществото, отделните индивиди започнат да коригират себе си и да спазват реда ще живеем по-добре. Иначе и най-добрата система може да се опорочи Само му дай на човек възможност да го направи.

Цитат на: магито в 20.11.2019 17:55

Истината е, че и от двете страни има много лош материал и няма кой да го контролира и санкционира.А ние българите сме дребни тарикати и гледаме да прецакаме някой, за да сме щастливи.

Ако един мениджър е свикнал да работи с лошия материал, може би е загубил доверие в потенциално читавия персонал. Мен лично би ме демотивирало третиране под общ знаменател, от тази позиция разбирам Али. Ако производственият ти процес изисква папки с определени имена, нека да е ясно защо и какви да са..

Както казвам всичко е взаимно.Била съм и работник и мениджър и няма лесно и на двете места.Трудно се изгражда доверие между хората, но е хубаво като го имада се поддържа защото загубиш ли го край.За съжаление от както съм в Плевен вече трета фирма наблюдавам как се закопава, след смяна на мениджърския екип.Надъхани да постигнат високи печалби, забравят, че парите ги изкарват работниците и започват да им режат от придобивките.В момента тече масово напускане на стари доказани кадри и не могат да намерят нови, защото бързо се разчу за новия начин на управление.Трета фирма за 10 години виждам как се затрива, защото управленския екип е от мой/твой човек.За съжаление в провинцията това е масово явление.И то не е никак малка фирма, с дългогодишен опит и доста голям оборот.

Но това е моя опит в малкия град.Видяла съм и фирми, които ценят работниците си, дават им бонуси, дават им пари на Рожден ден, имат винаги шефовете зад гърба си ако им трябва заем или нещо подобно.Не са много, но ги има и си личат кои работници са техни.Просто си личи!Хората са спокойно, отиват с усмивка на работа, дори да се наложи остават след работно време.

Аз бях така на предната работа, яко бачках, но знаех за какво.Сега на държавната бачкам, но до 17,30.Едно че после ми е забранено, второ като си видях бонуса и ми стана смешно.Както моя мъж се изрази то да се чудиш грешка във фиша ли е или е бонус.Иначе работа има, даже бая работа има.

Цитат на: marry_me в 20.11.2019 18:32

Свекърва, не съм човек вярващ в "новото начало". Наскоро коментирахме с Еми тази тема. Не може да срутиш всичко и да кажеш: "Това го отричаме, започваме от нулата." Вярвам, че живеем в континиум, правиш грешки, учиш се от тях, предприемаш коригиращи действия и така докато се усъвършенстваш. Само че воля няма, воля... Като самите хора не искат да правят усилия, кой? Цял живот се чака някой да ни "оправи". Ами доста ни оправиха И аз мога да постъпвам против правилата, и ще ми е по-лесно, и повече парички ще имам. Обаче си казвам щом има ред, той е да се спазва. И когато бизнесът, работниците, администрацията, обществото, отделните индивиди започнат да коригират себе си и да спазват реда ще живеем по-добре. Иначе и най-добрата система може да се опорочи Само му дай на човек възможност да го направи.

Милинка, говоря не по принцип, а само за системата на здравеопазването. Отдавна се видя, че не това е добрият модел, ощетени са работодатели, работници и служители,

За да не увесваме нос, да вкарам майтап. Миленка може да й викам кифличка, а не милинка, че последните са бая мазнички.
Тук е страшна мъгльовина, ако въобще има такава дума.