10.10.2019 12:13
Свекс, интересно ми е всичко, което разказваш, ако е имала повече време да ти сподели повече, щеше да отговори и на някои мои въпроси
. Неясно ми остава, въпреки книгата за друга страна, Дания, как точно овладяват стреса в детето. За спането това не го разбирам, моя ако не спи, изпада в истерии. Ясни са общите приказки тук в учебниците по педагогика, които сме дъвчили и ние, че родителят предава стреса си на детето, но не е само това. ВИждам разлики и в това коя госпожа е на смяна. Случаите с напикаването в единия ден, са при госпожа заместваща нашата, която е в болнични.
Не се втилясвам, но такава ми е професията и работата, да забелязвам дреболии и да ги анализирам. СЪс сигурност е важен елемент да не се драматизира вкъщи и в детската, поведението на детето. Но когато имаме и физически параметър на стреса, вече е малко по-тежко на родителя, чисто организационното преминаване на режима сутрин, вечер и нощем. Пробвахме да го води и връща баща му- същата бира, няма разлика. Говорим му много, но е много мъничък на акъл още, дори не знам до колко разбира. Взимаме го всеки ден най-рано възможно, както сме се разбрали с госпожите. Но продължава да се стиска за голямата нужда, освен ако не му сложим миниклизма, и да не яде особено много в градината.
Като цяло съм голям фен на тия страни които описваш, възпитание, поведение, но наскоро пък четох някаква статия как датските ( или други северни бяха) деца нямали респект никому. Така че де да знам, люшкаме се с баща му, търсим изход, знаем че и това ще мине, но като гледам и Рат и Али, май за родителя е толкова сложно, колкото и за детето. Аз се мъча осъзнато, детето неосъзнато..

. Неясно ми остава, въпреки книгата за друга страна, Дания, как точно овладяват стреса в детето. За спането това не го разбирам, моя ако не спи, изпада в истерии. Ясни са общите приказки тук в учебниците по педагогика, които сме дъвчили и ние, че родителят предава стреса си на детето, но не е само това. ВИждам разлики и в това коя госпожа е на смяна. Случаите с напикаването в единия ден, са при госпожа заместваща нашата, която е в болнични. Не се втилясвам, но такава ми е професията и работата, да забелязвам дреболии и да ги анализирам. СЪс сигурност е важен елемент да не се драматизира вкъщи и в детската, поведението на детето. Но когато имаме и физически параметър на стреса, вече е малко по-тежко на родителя, чисто организационното преминаване на режима сутрин, вечер и нощем. Пробвахме да го води и връща баща му- същата бира, няма разлика. Говорим му много, но е много мъничък на акъл още, дори не знам до колко разбира. Взимаме го всеки ден най-рано възможно, както сме се разбрали с госпожите. Но продължава да се стиска за голямата нужда, освен ако не му сложим миниклизма, и да не яде особено много в градината.
Като цяло съм голям фен на тия страни които описваш, възпитание, поведение, но наскоро пък четох някаква статия как датските ( или други северни бяха) деца нямали респект никому. Така че де да знам, люшкаме се с баща му, търсим изход, знаем че и това ще мине, но като гледам и Рат и Али, май за родителя е толкова сложно, колкото и за детето. Аз се мъча осъзнато, детето неосъзнато..

, ама както вика бившият ми шеф- не сравнявай цени, техният стандарт е друг. Та явно за тях не е кой знае какво 300 евро. А жените заради децата ли не работят, или по принцип?
и разни други подобни наблюдения. Не се втелясват много- много, нещо, което ние явно не можем да правим. Бащата на Амели е германец, но майката е българка, та не е показателно какви са разликите.
, то е за средната заплата там супер цена, тук хората верно това плащат за частна, ама де да знам... ама хубаво са го измислили, че тук всички ползват целодневно пък ги взимат рано.

. Купих теменужки и днес ще ги садя. Сърце не ми дава да изхвърля всичките мушката и сигурно ще запазя увивните, като по- малко ядени от разни гадинки и болести. 
