След като ходих в ИКЕА във Виена и на мен в София всичко ми се стори мини. Ние също сме фенове на ИКЕА, ама втора ръка тук имаме две легла, скринове, маса, столове, диван. Сега като бяхме в България и спахме на различни дивани. Икейският е уникален. Бамбук като е болен спим на него и е супер. Ние отиваме на зоопарк. После още ще пиша.

Здравейте, момичета!

Благодаря ви за мненията по моето чудене. Не са финансво приснени, а дори и да бяха, 5 до 10€ няма да реши проблема. Просто явно различно мислене... тя по принцип има нагласата че всички са й длъжни... както и да е де, споделих си издразването

Ние в момента сме кататалог на Икеа вкъщи

А, Свекс, не давам да затварят тоя нов/стар МОЛ. А и не вярвам - има магазини, където никъде другаде ги няма из града. На един квадрат събраха Технополис, Техномаркет, ЗОРА, Хиполенд, Комсед и масовите магазини за покупка на детски дреги НМ и Уайкики. Няма нужда да въртиш из града, за да сравняваш цени. Всичко е на пешеходно разстояние. Няма да обяснявам колко е удобно, че винаги има къде да паркираш. Мрънкачите мрънкат, че нямало кино, ама кина из града - бол
Хубаво е, че има едно в количка и едно скачащо. Днес ми се напълни душата. Една от майките на кухнята чака бебе, а "голямото" е в количка. Днес видях, че има и едно още по-голямо. Много се радвам на такива хора!
ИКЕА в Пловдив е само демонстрационен център. Демек виждаш някои неща на живо, други на картинка, поръчваш и до няколко дни ти носят. Малко им е още омотана схемата с известията към клиента, ама ще се нагласят във времето. За джиджавки е ок, ама тия изчистени мебели не са моята чаша бърбън

Днес е супер мрачно, а е такъв задух. Бяхме на консултация с младежа. Беше много забавен. Накрая дори се отпусна на повивалника и гледаше док с благ поглед Сега спи на хлад, а аз релаксирам. Нещо имам нужда от психическа почивка. В най-скоро време ще се наложи да ходя в нашите с децата, докато тече мръсната част от ремонта. Ще е изпитание за нервата ми

Привет, лейдис 

Работна та пушек се вдига чаааак до Алеко.

Свекърва, тази история за "Лазаре, аз съм" не я бях чела Само го бях чувала някъде като рефрен

Панда, ще си намериш ново Либе Обаче Томи с тази негова любов към големи превозни средства ми е много сладък

Алексия, кофти случка Аз лично като дам нещо и спирам да го мисля, вече не е част от живота ми Но определено ще ти е обеца 

Ние имаме спален комплект от Икеа, не съм особено впечатлена, но е купуван с идея за временно ползване и после да не ме е жал като го изхвърля/подаря/продам или каквото там му се случи. Мен също не ме впечатляват особено в БГ, но ми е направили впечатление, че в чужбина имат по-други стоки. Включително в Италия, не можах да повярвам, че има Икеа Някак си не ми се вързва италианската душа с този стил

Булче, що не обясниш на дИвойката, че в професионалния живот има ред и той не търпи вакум, ако схване на къде биеш с вакума Аз така в петък бях яхнала метлата и строявах в две редици целия офис. Никой не смееше да дойде да ме пита нещо, след като заявих, че като им се плаща би следвало да знаят за какво и да го свършат

Хайде пак да се посмеете малко на мой гръб. Отиваме ние на вилата, изкарахме си супер. Решаваме, че ще слезем до реката трима възрастни и три деца. Всичко добре, ама едното детенце е момиченце на 7 г., което не е свикнало на планински терен. Имаше сълзи и сополи на слизане към реката, денивелация около 600 м., може да си представите колко е стръмно И майката решава, че на връщане няма да преживее пак този хел, та се обадихме на баща ми да дойде да ни вземе. Всичко хубаво, чакахме го час и нещо, докато гърмеше над главите ни, тъй като, за дойде трябва да мине 40 км. планински път. Качи ни и тръгнахме, вика сега ще минем напряко през гората (с 4х4 сме)  Първото препятствие беше минаването по Римски мост на близо 2000 години, защото реката е разрушила съвременния. Представете си камилска гърбица, мост по-тесен от джипа, издигащ се на 10-12 м. над реката В колата гробна тишина, всички мълчат и се молят да минем. Като минахме и се почна една тирада, майката каза на дъщеря си, че ако е знаела какво ще преживее на гръб щяла да я носи по баира Продължаваме с екшъна. По това подобие на път ни засече още една кола, викам си още един луд. Щяхме да се блъснем, ама нали сме големи и всеподвижни влезнахме в гората После си представете да се движите по кал и мокра скала от дъжда в почти 40 градусов наклон и да чуете: "Я, гъбка!" Спира се колата, дърпа се ръчна, слиза се, оглеждат се гъбките, радват им се, берат (този лудия е баща ми), качват се и потеглят докато ние си висим на наклона. А как се тръгва по такъв наклон няма да обяснявам Както и да е след час и една торба гъби вече се бяхме прибрали. През това време котката и майка ми организирали SOS кампания за нас, само DMS, където не ни бяха организирали. Мисля, че майката с двете деца повече никога няма да иска баща ми да я кара където и да било Даже не знам дали би му говорила 



Алпийският заслон над реката, има много катерачи там

Дори не съм знаела че има в Бг заслон на такова място
А аз с баща ти не бих тръгнала в гората, като те слушам

Добрютро, минавам на бързо и отивам да се трудя.

Мери, супер звучи всички, на мен би ми харесало това.

Алексия, има такива хора.Просто ги подминаваш.

Аз тия дни съм ужасно изморена и се надявам довечера да вали, че да не излизам никъде с дребната.

Морген!
Аз не мога да си сложа трета лентичка в подписа 
Ох егати приключението с тоя джип Изядохте ли гъбите 

Събрах щетите по терасата и подготвих терена за нови природни явления . Снощи много ни завихри, изпочупи де що имаше цъфнало мушкато, а една саксия от прозореца е отвята. Чак недоумявам как е станало, защото там се явява нещо като ниша и е закътано от две тераси, изпъкнали напред. Хехе, беше с разкошна Коледна звезда, розова, четиригодишна, маскирана като Великденска звезда. Всички съседи ме питаха какво е това красиво нещо и явно са я урочасали . Гледам я сега в задния двор разпльоскана и сигурно може да бъде спасена, но там е заключено от един от бившите собственици на парцела, а той рядко се явява, é живее на село.
Миленка, по такъв мост и пеша ми е страшно да минавам. Видя ли нещо разрушено и не зная защо ме обзема паника. Преди време ходех на работа по един от мостовете на Марица в посока кв.Тракия и имаше изкъртени участъци, можеше да се види водата и едва си поемах дъх. Хората ги беше страх, че там се разхождали банди цигани и вършели грабежи, пък аз се стисках да не падна през арматурата, макар очевидно да не съм с размер на жаба. По въжен мост нищо ми няма, там се хващам като удавник за парапета и колкото и да се клати, не ми пречи. Обаче има ли запуснат вид... изведнъж ми става мил животът . Хаха, с деца в планина е по- кофти отколкото с деца на море
Али, значи го почнахте ремонта, съчувствия . Е, затуй искам да живея на хотел, други да се грижат за битовите проблеми.
В момента слушам по радиото за инсталация "Възродителен процес" в село Орешари, много интересно. Дано да са написали нещо по повода в нета, говори жена, водили са ученици. Направено е от съвсем млад човек, Байрям, на 22 години.
Айде, хубав ден и дано не е като вчера- до обяд се пазиш от слънцето, после от гръмотевиците
Ето, има много снимки и репортажи из нета:
https://www.svobodnaevropa.bg/a/30012319.html

мани свекс, и моята тераса беше леш, а по принцип не влиза капка дъжд, чистих и аз по нощите че беше пръст от саксиите и да не размазвам навсякъде.

Аз бера душа днес, хапнах тиквички и пих чай от коприва да ме прочистел от алергиите, е прочисти ме. До 2 часа през нощта бях в тоалетната...

emmmmmy такъв ми е плана, ама нямам с кой да я заместя...

Мале Миленко, това дъха ми спря, ама не от красота а от страх!

Булче а уж все се оплакват че нямат работа хората- от все повече места чувам че нямат пък персонал фирмите... Не знам какво става в Бг. Явно ги мързи да работят.
Аз след единствения АБ пит след пет години затишие, се уредих с гъби си спомням. Уж да се пречистя и аз като теб тогава, пих ябълков био сок- такива коремни болки през живота си не съм имала. 
Фери, аз тамън навивам моя мъж да вземем кола на изплащане- сега ти ме посече
Свекс- не обичам висящи, прозрачни или каквито и да било мостове - здрави или не, имам страх от височина.
Тук си вали и си гърми от два дни, съсипа ми божури, рози по двора- всичко е на гнилоч от толко вода, буквално.
Днес малкият ме вдигна в шест, незнайно защо. Което ме накара да се замисля че с всичко друго се смирих/ примирих покрай детето като бонуси в кавички, но с безсънието не мога- психически и физически ме смазва само това. Сега имам да чистя паяжини и да мия умивалници но едвам глвдам...

Ами Еми, нашата не е баш нова, карана е малко, но си е с остатъчна гаранция, иначе нямаме забележки, ама тва и мен много ме шокира 
Мисля, че на Пандата и на Булчето нямат проблеми, ма те да кажат

Еми, поне в нашия сектор IT хора се намират трудно и после основно мрънкат колко са заети, а по цял ден се моткат. Има и работни хора, но наистина повечето си ги мързи. Особено току що завършващите са с огромни претенции с много малко покритие. Поне в моя офис са ми такива наблюденията.

Булче, към какво си алергична?

Тая история на мери ми е страшна, но много яка. Голямо приключение. 

И моите наблюдения са, че бая ги мтрзи хората, във всички сфери  Една приятелка ми разправя за нейна позната, която работи само от вкъщи, сигурно веднъж месеца се случва да отиде до офиса. Като сумарно ѝ се събират 2-3 часа на ден някой и друг имейл да изпрати, заплатата ѝ е в евро доста над средната и нашта мрънка, че ѝ е малко и трябва да ѝ я увеличат щото много работа вършела Нагли хора колкото искаш 
Аз не виждам край на бъдещите ремонти в нас. Долният етаж е вече за пребоядисване, дюшемето за циклене и лакиране, стаята на децата трябва да се довърши, мансардата, мазето даже няма да говоря за него, там има и баня за правене...Може би като порасне и Мистър, ако други не са ни завихрили 

Народа масово го мързи.Интересното е че и в малките населени места е така.А тук заплатите са смешни!
Във фирмата на моя мъж с 300 зора намират свестен човек за работа, а бая минават от там.Друг е вече проблема наречен начин на мислене на дребния частник.Дето си мисли, че работниците му, са му длъжни.Тук още го има това.

Фери, не го мисли.Ламината в стаята на Моника е надран жестоко, но близките 4 години няма да го пипнем.За сега и тапетите не мисля да сменям и да ти кажа, при следващ ремонт слагам тапети навсякъде.Значи на тия в на Моника стаята има минимални следи от употреба, а са на 7г.Стаята дето я боядисвахме миналото лято е цялата на петна и пръсти!Вече не мога да я гледам!

Хич не съм за съчувствие откъм самия ремонт. За мен ремонтът е като бялото платно на художник с муза. Откачам на тая тема! Пари ми дай само и малко свобода да се вихря Днес даже ще седна да разгледам секции и да измисля в детайли нещата, а не само отгоре-отгоре. Да я нарисувам на картинка, а свекърът да си я оразмерява. Някои неща сме ги накупили вече и имаме отправна точка. Май и цветът го измислих. Ще видя дали ще пасва на декоративната стена. Тези дни ще наобикалям магазините, за да намеря по-големи кашони, че да има за застилане. Имахме кашони от предния ремонт, но след наводненията в мазето, половината бяха леш. Зорът ще е бутаницата с децата в нашите. Просто аз трудно ги изтрайвам, че са мрънкалници на моменти
И моите китки ги обрули снощи времето Калдаръмчетата в сандъчетата са ок. Днес са наперили гребени. Имам обаче 4 яркозелени метални кофички, които висят на синджири отвътре на терасата. Тази година търсех винки за тях. Не намерих. Взех каскадни петунии. Бяха разкошни, докато не ми ги нападнаха едни гадини и едва ги изтрепах. В един момент намерих пакетче винки, ама беше късно за садене вече. Все пак ги пробвах. Поникнаха 4-5 стръкчета. Е, вчера бяха изпльоскани на земята Уж ще ги бъде, ама...

Мери ми, напълни ми душата Аз по балкани не обичам. Предпочитам море. Обаче обичам такива "разгледни" гледки. Първа висвам на парапетите, за да гледам отвисоко.
Темата за работници и работодатели ми е много болна. Много трудно се намират хора за работа в производство. Поточната линия, каквато и да е тя, не е за всеки. Тамън намериш някой и шефът успява с простотия да го накара сам да си тръгне. И това не е само в тая фирма. Хората са се нагледали на работодатели и го карат яваш-яваш, че нямат сигурност дали не са на нов глог и по-висок.
Свекърва, баща ми, ако ще и да е историк по образование и призвание, аз съм много боса в историята между 45 и 89-та. При нас уж се учеше нещо по история, ама то колкото да се каже. Възродителният процес е част от това - 2-3 сдъвкани изречения и никаква допълнителна информация.