22.05.2019 09:06
Привет!
Аз рано- рано, докато чакам да отвори магазина и да си купя захар
.
Като си има човек късмет, така е
. Донесоха ми на крака розов цвят и сега цялата къща ухае.
Маги, миналата година си измислих сироп, по подобие на сироп от цвят бъз- накисвам за една нощ листенца във вода, после прецеждам и леко подгрявам водния извлек за да се смеси със захар в съотношение 1:1.5. После затварям в стъклени буркани или шишета. При пиене се разрежда с вода и прясно изцеден лимонов сок. Стана много хубав на вкус, но на цвят отива към светло жълто- кафяво. Замислила съм сега да сваря цвекло и да капна няколко капки, белким порозовее.
Сладкото хич не го докарах, листата останаха жилави и никак не е вкусно. По- добре сироп. Част от листата суша за чай, а най- красивите цели цветове - за красота. Реално и чая не го пием, аз си мия лицето с отварата.
Правя и една смеска за къпане на новородени, по подобие на скъпи швейцарски продукти
. Ина ми беше пратила опаковка, там прочетох съставките: сушени цвят от слез и лайка /аз добавям и рози/ и овесени трици. Правят се пакетчета, завързани в тензух, накисват се в топла вода преди къпане и това замества сапуни и други препарати. Ползвам го и за мен, ама по- млада и по- красива не съм станала
. На леля правнука го къпаха с тях и майката беше много благодарна, пък и ефектен подарък се получи. Пакетчетата са за еднократна употреба, бях им избродирала буквата от името и разни други цветчета, та станаха и те красиви.
Котката спи по цял ден, не мърда. Хаха, от известно време почна и да хърка, като човек. Сигурно от старост и дебелина и е променена структурата на гърлото и на нея
. Не обича да я пипаме и само се замушва някъде на тихо и спокойно. Ако е в стаята, при нас и започнем да говорим за нея, някак разбира и веднага мръдва нервно опашка и мести уши. Вечер спи на моите крака или почти в чатала на Родния. А сме мръднали и почва да ни налага с лапа и да ръмжи. Сега е добре, имаме одеала, ама през лятото е голяма мъка. Гледам да легна първа, да дойде при мен, защото мястото и при Лазар е много по- опасно
. Ако затворим вратата на спалнята, няма да ни остави и за миг да спим- дращи по врати, мяучи жално, тропа и бута разни неща, само и само да я пуснем при нас. Твърдата бучка на едната цица си стои, не расте, ама пак ми се свива сърцето, като я видя. Трябва да я водя през 6 месеца на преглед, но тя така се стресира после, че мисля да я оставя. На 14 години е, да живее спокойно колкото време и остава.
Снощи гледах вече първата серия на Чернобил. Не съм ходила по онова време в СССР, но каквото разказваха омъжените тук рускини, баш си е така. Само дето не показват живота преди взрива, там е било едно от местата с висок жизнен стандарт, с много зеленина и доста социални придобивки. Потресаващи са действията на ръководителите, тайните, манипулациите... И тук беше така, аз защо вяра на никого от управляващите нямам и до ден днешен.
Хайде хубав ден на всички, отивам по задачи
Аз рано- рано, докато чакам да отвори магазина и да си купя захар
. Като си има човек късмет, така е
. Донесоха ми на крака розов цвят и сега цялата къща ухае. Маги, миналата година си измислих сироп, по подобие на сироп от цвят бъз- накисвам за една нощ листенца във вода, после прецеждам и леко подгрявам водния извлек за да се смеси със захар в съотношение 1:1.5. После затварям в стъклени буркани или шишета. При пиене се разрежда с вода и прясно изцеден лимонов сок. Стана много хубав на вкус, но на цвят отива към светло жълто- кафяво. Замислила съм сега да сваря цвекло и да капна няколко капки, белким порозовее.
Сладкото хич не го докарах, листата останаха жилави и никак не е вкусно. По- добре сироп. Част от листата суша за чай, а най- красивите цели цветове - за красота. Реално и чая не го пием, аз си мия лицето с отварата.
Правя и една смеска за къпане на новородени, по подобие на скъпи швейцарски продукти
. Ина ми беше пратила опаковка, там прочетох съставките: сушени цвят от слез и лайка /аз добавям и рози/ и овесени трици. Правят се пакетчета, завързани в тензух, накисват се в топла вода преди къпане и това замества сапуни и други препарати. Ползвам го и за мен, ама по- млада и по- красива не съм станала
. На леля правнука го къпаха с тях и майката беше много благодарна, пък и ефектен подарък се получи. Пакетчетата са за еднократна употреба, бях им избродирала буквата от името и разни други цветчета, та станаха и те красиви.Котката спи по цял ден, не мърда. Хаха, от известно време почна и да хърка, като човек. Сигурно от старост и дебелина и е променена структурата на гърлото и на нея
. Не обича да я пипаме и само се замушва някъде на тихо и спокойно. Ако е в стаята, при нас и започнем да говорим за нея, някак разбира и веднага мръдва нервно опашка и мести уши. Вечер спи на моите крака или почти в чатала на Родния. А сме мръднали и почва да ни налага с лапа и да ръмжи. Сега е добре, имаме одеала, ама през лятото е голяма мъка. Гледам да легна първа, да дойде при мен, защото мястото и при Лазар е много по- опасно
. Ако затворим вратата на спалнята, няма да ни остави и за миг да спим- дращи по врати, мяучи жално, тропа и бута разни неща, само и само да я пуснем при нас. Твърдата бучка на едната цица си стои, не расте, ама пак ми се свива сърцето, като я видя. Трябва да я водя през 6 месеца на преглед, но тя така се стресира после, че мисля да я оставя. На 14 години е, да живее спокойно колкото време и остава. Снощи гледах вече първата серия на Чернобил. Не съм ходила по онова време в СССР, но каквото разказваха омъжените тук рускини, баш си е така. Само дето не показват живота преди взрива, там е било едно от местата с висок жизнен стандарт, с много зеленина и доста социални придобивки. Потресаващи са действията на ръководителите, тайните, манипулациите... И тук беше така, аз защо вяра на никого от управляващите нямам и до ден днешен.
Хайде хубав ден на всички, отивам по задачи

такива неща. 
![=] =]](/Smileys/kolobok/pardon.gif)

. Няма да го променят, нито ще помъкнат нещо, купувано тук по самолетите, та само разучавам... На работа ходят пеша и с обществен транспорт, фитнесите им са пак там и не се връщат вкъщи, за да имат отделна чанта. Едно време на НИ2 бяха му дали от националния отбор много интересна раница- имаше закопчани допълнително чанти за маратонки и спортни екипи, та някак не се смесваха работите. То и сега има подобни, ама онази беше оригинален Адидас и просто не може да бъде заменена
Пробвай нещо, за да излезеш от този кръг, тази спирала с времето става с все по-тясна фуния в основата 
А за промяната не е полът 
Какво да се прави съдба!
