Привет!
Како, кажи малко повече какви са тези деца със синдрома на Даун - от дом ли са, ученици някъде ли са, или вие ще ги издирвате? И какъв е този хепанинг, че нещо грешно го превеждаме и си мислим, че ще е вид протест... Добре сте се сетили за тях, но е деликатна тема и трябва да се внимава да не засегнете родителите им. В смисъл, че на децата им е нужно повече приобщаване, а не толкова финансова подкрепа.
В тази връзка, нали по Коледа "осиновихме" едно девойче от махала в Родопите и му помагаме да се подготви за кандидатстване в езикова гимназия и после да следва медицина - ами... големи трудности виждаме /ние, няколко пенсионерки/. Има пропуски в знанията и според учителките, желанията му по- скоро са блян, или поне на този етап. Аз пък не виждам да му е развита механичната памет и вероятно ще има трудности при усвояването на език . Ще продължи да ходи на уроци, но е най- добре да завърши нормална гимназия и да насочи усилията си към медицината, ако все още има мераци после. Понякога искаме да направим добро, ама се оказва мечешка услуга. 
Гледах двете серии на Напускайки Неверленд, за Майкъл Джексън и странностите му. Както казват, света се раздели на две половини - едната коментира активно "за" или "против", другата мълчи. И аз ще замълча по основната тема, но няма как да не споделя, че участниците във филма са изключително красиви
Да, за агресията много пишат и много препоръки дават, ама като му дойде до главата на човек, малко трудно прилага методите. Моите никога не са се били, нито някой е дръзвал да ги закача вън, но вкъщи се изпотрепваха взаимно, макар и със 7 години разлика. Единият дразнеше другия с думи или само с физиономии и се почваше . Ходи и им разправяй да отстъпват ли, да се защитават ли, да нападат ли, като все са твои и хем те е жал, хем и те е яд и на двамата Разделяй и владей тактиката също не е от най- добрите, защото исках да не ги настройвам един срещу друг. Периодът на физическо насилие мина, но понякога се чувстват удари под кръста, облечени в думи и спасение няма. 
Хайде, днес нали е сряда и не се сяда, хубав ден ви желая. Довечера съм пак еманципирана жена и ще се виждам с колежки от най- първата ми работа .

Фани, аз те разбирам, ама както казва свекърва като ти дойде на главата не е приятно и не съм ок да бъде удрян и да стои безучастно. Агресия за момента няма, те се сдърпват за играчки с още няколко други момчета, те са си най-добри приятели, още от яслата, но няма как да ми е ок да яде шамар от някой и да стои да ми реве.

Свекс видях вчера че са го качили Невърленд, в списъка ми е за гледане уикенда!

Мале искам да ви кажа колко съм умна, понякога, не винаги! ММ има рожден ден в събота, и понеже какво ли не сме си подарявали, реших да мисля нещо по-различно, тааа почнах да ровя за билети за концерт. Първо мислех за Ед Ширан или Бон Джови в Букурещ ама нещо ми се видяха самолетните билети много солени.Та намерих Стинг! на 1ви юни, в зала Армеец. Няма човек който да не го харесва, а пък на 1ви имаме и годишнина от сватбата, тааа уредих два празника, дано се изкефи .

О, Булче, завиждам му на ТМ  супер подарък пък и с теб е готино да се ходи на концерт

Служебните деца доста се биеха първите 3-4 години. Като спряха, ми стана по-лесна работата.

Браво, Булче! Дано тм се изкефи на макс.
Фани, не се сърди, май не те до разбрах какво искате да правите за децата, ама ми напомни малко на ходенето по домове за деца без родители около Коледа. Всички са добри и мили, ама само за няколко дни в годината, а през другото време не се сещат.
Това с удряне то при малките е много трудна тема, ама явно почти всички минават през това. В квартала им седна майка, която открито си учи дъщерята да се бие, сега малката ходи и раздава шамари, като я питат защо е ударила/ блъснала еди кой си, отговаря" изкам да го боли! ".
Днеска моя дребосък врътнал на баба чуден номер. Оставих ги на една количка с левчета да изтича до Спиди, ама имаше хора и се забавих малко. Излизам, никъде ги няма. А нашия като никога се вози само 2 пъти, взел си колелото и газ, баба тичала след него, ама няма настигане. Накрая го намерила да чака на едни стълби с колелото. Беше й изкарал акъла, каза че повече сама с него освен в двора няма да остава. 

Оф, на мен така племенникът се опита да ми бяга с колело, ама извадих късмет, че един доста страшен циганин от Махалата го спря. Да е жив и здрав човекът, взе му страха и после не смееше да кривне сам и на 5 крачки. Беше побъркал техните - гонят го, той се хили, мисли си, че си играят.

Не думай, ние ония ден бяхме нали в Южния, и сме се разлафили с братовчед ми и жена му, бавно си ходим и по едно време виждам мм грабнал племенницата и колелото и тича, тез двамата с братовчед му избягали,а беше вече 19:00, в парка тъмно, такъв спринт му ударихме

Честно, аз съм зациклила! Само знам, че искам да помогна! Не ме интересува как изглежда. Искам да ви кажа, че и тия организации в БГ като всичко останало са бутафорни. От вчера съм писала и чакам отговор, не искам нищо от тях само да кажат как да помогнем! Ако не ми отговорят мисля директно на стената им във фейса да пиша. Хем искат да им се помага хем не си проверяват кореспонденцията. Най-накрая се спираме на мероприятие в залата в училище, ще обясняваме защо, как и ще обявим събиране на средства. И разбира се шарените чорапи!

Фани, в малък град повечето хора се познават. Намерете родителите на тези деца и говорете с тях. Разкажете им за вашите идеи, чуйте как те се справят с живота и какви са спънките им. Аз бих разказала т
яхната история на децата в училище, докосването до нечий чужд проблем според мен ще изгради чъвствителност по темата, уважение, приемане.

Добро утро, как сте днес?Как я карате?Аз днес съм една идея по-добре.Натоварена и уча нови неща, сънувам ги после и така Пия поредните хапчета от които ми е ужасно лошо, но останаха още малко и край!
Айде хубав ви ден от мен!

Добър ден тъкмо взех Бамбук от градина. Сутринта ми сочеше да влизам с него, но се продаде за един автокран. Аз четох книга в едно кафе. Взех го в добро настроение. Казаха, че два часа е търчал нон стоп. Другата седмица се надявам да  не съм на stand by и да си ходя в къщи. Сега чакаме влака. Нещо нова мода измисли, въпреки че така е по заобиколно. Сега не бързаме, така че няма проблем.

Тук е много слънчево, пролетно. Във Виенската гора вече се виждат цъфтящи и разлистващи се дървета. Обаче гадния вятър такова мамата на всичко.

Хубав ден

Привет!

В Хайделберг вали, но съвсем спокойно може да се ходи и без чадър. Не обичам такова сиво време и ако си бях вкъщи, сигурно щях да съм депресирана. Но тук засега ми е добре. Днес имам планове да вечерям индийско и после малко шопинг, че няколко дни сънувам как съм се прибрала в България и не съм купила никакви подаръци и сувенири (а наистина имат толкова невероятни неща - особено един магазин с ръчно правени орнаменти за елха, играчки, музикални кутийки и всякакви други чудеса от приказките!).

Работата върви добре, чувствам се доста по-уверена в способностите си, отколкото през цялото време на докторантурата ми досега. Не стига това, а даже с желание съм се захванала да научавам нови неща. Не мога да се позная 

Събота и неделя обикаляхме замъци и гори. Много е приятно да се разхождаш! Обикновено излизаме с колежката заедно, но всъщност не ми пречи да си обикалям и сама, така ми е даже като време за медитация.

Ходихме на гости на ръководителя ни в "студенстки град". Не можете да си представите как изглежда това място, много е сюреалистично! Стъкло и метал, завършен кампус с всички научни сгради близо една до друга, както и общежитията, столови, обхванати от павирани алеи, зеленина. Чувствах се все едно съм попаднала в някакъв космически кораб!

Та така, малко извън темите напоследък, ама да ви разкажа и за моите вълнения 

Аз тези дни се подмотавам - спокойно и лежерно си върша ежедневните неща. ММ чат-пат се прибира вкъщи по обедно време. Голям плюс е да работи близо.
Имам съобщение да ходя до ИКЕА и да си взема нещата. Май не ви казвах - бяхме в тукашната ИКЕА, за да разгледаме, че в София до там така и време все не намираме да отидем. Събрахме идеи. Поръчката ни е малко смешна - конзоли за рафтове и козметично телескопично огледало за в пералното. Второто съм си го набелязала от 100 години от хотелите, където сме били по почивки. Хареса ни и една ъглова етажерка за в банята, но не я поръчахме. Чудим й се дали и тя няма много да ръждяса. Уж все са хромирани, а ги сменяме почти всяка година
Та така - ИКЕАта малко са я побългарили тук или тепърва влизат още в час. До входа имаше 2 места, на които взимат поръчки, малко бавно, ама с желание. Бяха заети и за да не чакаме, послушахме съвет да отидем в дъното на магазина, където има още 2 бюра. Бая си почакахме - там служители така и не се появиха. Върнахме се пак на входа, изчакахме новите хора, които вече даваха поръчките си и чак тогава се уредихме. Препоръчаха ми карта (която така и не съм наясно дали изобщо ще ни трябва, ама айде да се пробваме да трупаме точки), карта не успях да си извадя. Междувременно двама мъже искаха да проверят какво става с техните заявки, защото нямали смс. На единия му казаха, че по име не могат да го търсят в системата , а другият директно беше отпратен "отзад при колегите", които издават стоката... Днес-утре ще ходя да видя "задните колеги" как работят
Булче, хубаво, че те питах! Останала съм с впечатление, че на Драг колелата са все алуминиеви, защото такива се карат в квартала. Аз гледам обяви за втора ръка - ново не ми се купува, че няма как ММ да му сменя цветовете към мъжки след време. Мислех, че има грешка в една обява, където пишеше, че е от стомана. Кютук не ни трябва!
Фани, идея си нямам по твоя въпрос! Даже и с чорапите това го чувам за първи път

С гоненето на децата хич не е лесна работа. Кокона ме държеше все в нисък старт и голямо тичане тичах след нея. Сега си давам сметка, че Дребният е кротушан, ама както е кротък - така може да ми се измъкне и ходи го търси. Свекърва ми имат навик да държат ключовете на входната врата. ММ триста пъти им прави забележка, че когато децата са в тях, ключовете трябва да са на високо. Помня как Фиби тук беше разказвала, че Явор си е отключил и излязъл сам

Али, ще пращаш Мария да гони Симеон .
Днеска държах едно 7месечно момиченце, ей голям разкош , а Ники много странно гледаше бебето. Естествено възползва се, че са ми заети ръцете и хукна към басейна, едва го удържах и го пратих да влиза при треньорката и плува с нея, докато върна бебето.
Панди, браво на Бамбук! Явно бързо свиква. А там как се оправят като той не разбира немски?
И аз искам да ходя до Икеа, харесала съм на Ники библиотека за книжки, че ми писна да се размятат навсякъде и да ме праща да ги издирвам с Интерпол всеки ден.

Рат, то няма много за разбиране. Той просто си играе два часа там. Найн е достатъчно близко до Не, за да разбере. Нито го карат да яде, нито да спи. Те правят разни работи, рисуват пеят. Ама май, на който му се играе не се занимават.

Ники колко книги има, че му трябва библиотека?

Звучи ми като готин детски кът това. Важното е, че му харесва, а скоро и ти ще ми еш да се възползвал от свободно време
Ами има 8 за Барбароните (те се четат по 6373 пъти на ден) и има още по е 10 други (които за разхвърляни на 100места). На него не му трябва, ама на мен ми трябва, че ми писна да няма къде да му наредя книжките и да ги търся навсякъде. Аз съм харесала една детска и една обикновена с рафт чета, но ниска. Няма да е нещо голямо, нещо компактно и ниско просто.