11.02.2019 13:41
Цитат на: pandapanda в 11.02.2019 11:33
Много ми е смешно това обръщение Liebe в писмата на немски. Като си пращам домашното все си пиша любовни писма с учителя![]()
Хаха, те са двете крайности - или скъпи/мили, или многоуважаеми г- н

Едно време, когато са "измислили" структурата и реда за обръщение към по- чужди, но познати хора, на български в писмата е било "драги". За по- близки е било "мили"/"скъпи", а любовното обръщение обикновено е започвало с "любими" или с нещо по- лирично като "светлина/смисъл/любов на моя живот" и подобни лиготии. Ние в училище също имахме часове по писане на писма и съм свикнала с примерно "мили Петко", "скъпи приятели" и не ми звучи любовно. Съответно и на немски, че и на английски, все сме си мили и скъпи и така се е прехвърлило в електронните писма.
На бизнес български обаче не се драгуваме и милосваме, само се уважаваме.
Иначе е "здрасти" или изобщо без обръщение, да не се губи време. То затова превод на художествена литература е много трудно да се направи. Трябва да познаваш много дълбоко двата езика и да ти "идва отвътре". От нашия випуск, пък и като се замисля от всички , които познавам като по- големи и по- малки, само една съученичка успя да стане търсена преводачка на художествена литература и то от немски на български. В училище имахме две учителки по превод - една германка и една българка, съответно завършили чуждата филология. Много, ама много труден предмет беше. Случвало ми се е да зацепя на една дума и да не мога да съставя изречение часове наред
. Сега махнаха предмета, нито НИ1, нито НИ2 го имаха като отделен. То и затова всеки си мисли, че може да превежда книги, а като вземеш да ги четеш, ти идва да го утрепеш тоя
Аз съм оставяла книги заради лош превод, не мога да се насиля да следя само развитието на случката. Днес пак съм разперила "матриали" по масата за Дневник на пътешественика /племенника/, обаче така ми скачат идеите в друга посока, че нищо не съм направила. Явно докато не ме затисне времето, ще се мотам.
Бубе, точно така е, като те завърти там шайбата и няма да имаш време да се отдаваш на размисли и притеснения.
Искам и аз някъде да замина да уча, ама няма.... Пък и за кога, де
Хехе, належащо е да не забравя това, което зная. Една близка позната, лекарка, на 70 години, вчера ми се жалваше, че се притеснява да не я съкратят /работи след пенсия повече от 12 години/. Ами, ей заради такива младите лекари бягат навън.
И не само лекари, за всички сфери говоря. Това последното ми разсъждение е по повод, че в момента мъдрят промени по Кодекса на труда и май големи простотии се задават
.Киви, коя е тази книга само за теб? Хаха, аз също си купих такава, само за мен, но в петък и не е за душата, а за д- то
"Митове и истини за храненето". Никой не ми е крив, че изхвърлих моите и на Родни учебници от университета. Хайде, моите наистина не биха потрябвали на някого за обща култура, ама неговите, като е завършил "Обществено хранене" направо се завръщат с пълна сила.
Включвам се, че обещах и докато се готви готвеното, ще чета активно да съм в час с къртиците. Отдавна не ми се беше случвало да имам по 7+ страници за изчитане. Даже бях събрала неща за казване на конкретни хора оттук, но едно по едно.
За щастие ММ беше в състояние да гледа деца и аз успях да:

Много се радвам за теб!
Лично той ме заведе в два магазина за обувки, ама така и не си харесах. Взех си скромно само една чанта като за всеки ден. Жълта, да не си помислите, че е нещо нормално като цвят. 


От там Алекс си тръгна с подуто око. Дано днес да е по-добре.
А иначе много обича да се носи, особено като сме с ММ много се глези. 
