Здравейте ! Честит празник!
Днес тук е слънчево и приятно. Ходихме на площада, но не се задържахме дълго, защото шефчето каза, че иска да си ходи, след като видя поповете. Следобяд ще палят светлините на елхата и ще карам ММ след работа да отидем да видим. Коледният базар вече е отворен. Днес продаваха и готов шаран благотворително, но нямаше как да го нося. ММ пък е разочарован, защото няма да яде шаран. А аз не знаех, че пък толкова държи на него. Ще ходим при майка ми довечера. Тя е на работа и няма кога да чисти и пълни, а и аз не бих се захванала да чистя, та ще ядем пъстърва.
![=]](/Smileys/kolobok/pardon.gif "=]")
Като питах сутринта Алекс какво иска за закуска той ми отговори "риба", та и детето си е в тон с празника.
Ядосвам се малко с едни поръчки пак и ще видя къде ще му излезе края. Щом Алекс си играе как ходи до Еконта, си представям колко ли пъти е ходил напоследък.
Искам да направя настолен календар с наши снимки за бюрото на мм, но още търся къде. Идеи?
Песничката и аз знам, че е с Елка. А самата дума елка не я използвам, защото в университета ни учеха, че се казва калкулатор, а не елка.
Равносметка си правя и всяка година се питам кога се изнизаха тези месеци. Целите, които си бях поставила са изпълнени, с изключение на една, която ми беше и основната, но така ни било писано. А и годината не е свършила. 2018 г не ми беше много хубава, защото изгубих любим човек. Винаги ще я свързвам с това.
Отделно хиляди пъти бях разочарована от хора, които мислех, че са ни важни. Писна ми да се разочаровам. Писна ми да имам очаквания към някога и никога да не са оправдани. А няма как да нямаш очаквания към хората, просто няма. Викам си, че спира да ми пука, но е по-силно от мен и се връщам назад, и се чудя къде ни е грешката. Чудя се защо хората са такива и не мога да намеря отговор. Много съм разочарована! В същото време съм благодарна, че сме живи и здрави, благодарна съм, че имам прекрасен съпруг и син и все по-често го осъзнавам. Жалко за всичко изгубено, хората явно няма да се променят, но такъв е животът.
От миналата година си имам традиция, на малки листчета да си напиша всички цели, които си поставяме за годината и в края ги отварям, за да видя какво е изпълнено. Ще направя същото и за следващата година. Хубаво е да имаш цели и мечти и да ги преследваш.
Реално имаше много детски книжки с меки корици, с малко страници, които струваха стотинки, по евтини бяха от всичко друго и се бълваха в огромни тиражи. Книгите с твърди корици и хубави илюстрации бяха нещо съвсем друго, те се намираха трудно и струваха доста, та ги пазехме като очите си. 
Така я пеехме като бяхме малко по-големи и дразнехме малките.Хахахаха!
Майка ме накара да го рецитирам - едно, че трудно му се помни текста, друго, че френското Р съвсем огелпва нещата. Кокона се ядоса, че не мога да го запомня, а майка се превиваше от смях на стола. Нещо такова беше, ама и Кокона си го донасосва допълнително както го е чула и разбрала:
Някои неща ще променим, други ще останат същите. В името на детето, разбира се. Преди него нямахме подобни казуси. 
