Е, то ние май цял ден днес това обсъждаме, независимо дали покрай пижами, уши, снимки и щастие, все за това иде реч.

Цитат на: Bube в 11.10.2018 16:59

Добре, един друг въпрос тогава - любовта към децата по-голяма ли е от любовта към половинката?

Различна е, но се допълва. Като се родят децата ( в моя случай копия на баща си) разбираш колко много си обичаш мъжа по още една причина, заради него ги има тия малките гадове, които водят до торбички под очите, нервни кризи, стрии, напълняване и бели коси не на последно място. Пък с въпросните гадове няма как да се разведеш, та е по-целесъобразно да ги обичаш. И ги обичаш, от момента, в който са малка точка ги обичаш и ги мислиш, дали сега можеш да изпиеш хапче за температура или по-добре на теб да ти е лошо, но те да са добре... и не спиш, затъпяваш, спаружваш се, но не спираш да даваш любов ( инстинкт някакъв гаден, всичката ти логика се е изпарила отдавна), а те заспиват вечер гушнати в теб и от време на време малко след като са ти обяснили колко са ти ядосани казват, че си най-добрата майка и колко те обичат... Ей така до безкрай... и се надяваш да е имало смисъл.
Майчинството е като работата на олимпийските спортисти, бъхтиш се денонощно, години наред, за да си чуеш химна за 2 минути и за едно там някакво медалче. И като ги преживееш тия 2 минути, знаеш, че си се справил. Имало е смисъл, не всички получават медал, още по-малко чуват химна, но ей на... пак отиват и пак, и пак тренират докато имат сили... Мен лично ме крепи една мисъл попаднала ми покрай влогърките за майчинството... The days are long, but the years are shot... всичко минава и всичко е временно, за това гледам да намирам на какво да се порадвам и съм благодарна, че съм "в отбора", защото и другото го има, не на една или две жени не им е писано да станат майки.

P.S. И добре, че ви има да си споделим как ни хлопат дъските

Киви, 
Бубе, аз горе-долу помня какво беше да обичам само мм (Т. Е. Преди детето), не мислех че съм способна да изпитвам по-силни и дълбоки чувства, буквално да си готов да влезеш в огъня за някого. Сега преди да вляза в огъня заради мм, ще се замисля кой ще ни гледа детето .
Много е различно наистина да обичаш мъж и детето си. Единия ти си го избрал, опознал си го и си решил да прекараш живота си с него, а другия вие думата сте го създали, обичаш го повече от себе си без да си го виждал.

Добро утро!

Снощи бях като труп и съм заспала преди детето. За разлика от миналата нощ, когато се въртях до 2.30ч като луда.
Доволно си напазарувахме чорапи от българския панаир на модата в града. Всяка година го чакам с нетърпение. Не успяхме да разгледаме за друго, защото отидохме късно и затваряха.

По въпроса на бубето
Киви го е написала много хубаво. Подкрепям всичко . 
Когато родих се видяхме с кръстника на Алекс и той тогава зададе същият въпрос. Тогава много ме издразни, честно казано и ми се стори неуместно да пита такова нещо. Дори не си спомням какво му отговорихме. За мен двете любови са несравними, но допълващи се. Много хубаво си спомням какво е да обичам само мм. Не можех да си представя, че мога да обичам някой повече от него някога в живота си. Заедно сме от както се помня, преминали сме през много неща отново заедно и не мога да си представя, че някъде има някой по-подходящ за мен. Той е моята половинка, щастие и любов. Обичам го ужасно много и дори след толкова година мога да кажа, че съм влюбена в него. Той ми е смисъл! И най-хубавото нещо е, че от огромната ни любов се роди живот! 
Любовта към детето е най-красивото нещо за мен!  Необяснима е! Никога не мога да я сравня с любовта към родители, още по-малко с любов към роднини. С любов към половинката също не искам да я сравнявам, място в сърцето си имам и за двамата!  Когато бях бременна една приятелка ме успокояваше да не се притеснявам, защото когато родя няма да си заобичам детето веднага. А аз го обичах още докато растеше в мен. По-късно сама си отговарям на това, че може би е имала предвид, че с времето любовта става още по-голяма, чак ти се струва, че в началото дори не си го обичала. Всеки ден любовта расте! Нооо...Всеки обича по различен начин. Аз бих искала да имаме второ дете. Бременността ми беше много хубав и щастлив период, разбира се, винаги е възможно да не е толкова прекрасна. Бих преживяла пак раждането, макар че не беше леко. А пък кърменето ми е най-хубавото и смислено нещо! 
Не веднъж съм казвала, че за мен семейството е най-важното нещо. Родена съм за семейство. Затова гледам до го ценя. Затова и не се чувствам най-щастлива, когато имам време да чета или да се лакирам, предпочитам да прекарам време с тях. И да сме щастливи заедно . Винаги бих избрала да си поговоря с ММ( защото това ми липсва най-много), вместо да гледам филм.
Мъжа ми съм го избирала аз, имала съм възможност да избера друг, но не съм го направила и смея да твърдя, че най-добрият ми избор . А детето ни е "даденост", смисъл, че не сме избирали как да изглежда, какъв характер да има и т.н., но въпреки това е най-хубавото ни нещо. И много се радвам, че с ММ имаме еднакво отношение към семейството.
Не всичко е цветя и рози, но почти всеки родител би казал, че си заслужава (и казвам почти, защото винаги има изключение).Има трудни дни, седмици и дори месеци, но всичко си заслужава за щастието на твоето щастие. Има ужасно много напрежение, нерви понякога и безсилие, но щом ти се усмихне разбираш, че си заслужава. И аз имам периоди, в които се чувствам сама, не се харесвам или просто искам да вляза в банята и да се къпя един час, но после си давам сметка, че това няма да ме направи по-щастлива.
Ей, сега го гледам как спи до мен и се разстапям от любов.  Често го следя, наблюдавам го и му се възхищавам колко ми е прекрасен. Всяко негово постижение ни прави горди, всяка усмивка е и наша усмивка. А колко пъти седя и се чудя как може да го обичам толкова и отговор не намирам! 

Много още мога да изпиша и все за това колко е хубаво да имаш дете. Засега спирам до тук.

Добро утро казах ли ...

Добро утро! Последните дни ми се налага да ставам рано заради университета и това хич не ми се нрави... по-ползотворна съм следобед.

Харесват ми последните ви коментари  Миме, добре си го казала, че човек има място в сърцето си за много любов

Киви, така си мисля и аз, че с децата би трябвало да се увеличи и любовта и един към друг, защото се отключва ново ниво, получава се още една свързваща нишка.

Но за едно не съм съгласна, че родителите обичат повече децата си, отколкото те тях. Искате да кажете, например, че за вас е нормално майка ви да ви дава повече любов, отколкото вие на нея, или пък че е нормално да обичате детето си, повече отколкото то ще обича вас?
(знам, че това не са домати, за да го измерим на кантар и не искам да засегна никого с тези въпроси, просто си разсъждавам  )

О, Бубе, съвсем не е така! Препоръчвам дете. Препоръчвам даже две деца. Мен мисълта за още една бременност и раждане си ме ужасяваше. Обаче рискът си струваше - имах прекрасна бременност. Дребният ме радва, каката ме радва. Единият помага на другия и обратно. Тук вече е и въпрос на възпитание и се старая да им създавам връзка.
Що се отнася просто до второто дете - не се чудиш за глупости, над които си разсъждавал с първото (студено ли му е, топло ли му е, пъпчето, крустите, повръщането, яде ли, не яде ли...).  Аз като родител се чувствам много по-пълноценен човек. Виждам, че с първото не съм била престъпно небрежна или майка-орлица. Виждам себе си отстрани, че дори и някой тогава да ме е разколебал с първото дете дали съм добра майка, сега си давам сметка, че място за такова колебание няма. Постъпвала съм така и дали е правилно или не - само аз имам право да се съдя. Осъзнавам, че не съм си пропиляла времето с първото дете. АЗ съм казвала в нашата тема - покрай малкия ми изникват спомени с каката, които бяха много надълбоко, а са хубави спомени и трябва да са ми подръка Много по-уверена съм, много по-лесно взимам решение... И всичко в този дух!
Не искам някой да ми отглежда децата. Чужда помощ обаче не отказвам, ако има такава

Иначе за чувството да си човек - нашето бягство е в София. Кумците нямат още мераци за дета. Обаче деца не им пречат. Свикнали са покрай племениците им. Отделно те имат голямо куче - т.е. живо същество, за което да се грижат, а не да лежат и п*рдят до 12 ч на обяд.
Аз много съм мислила над това дали се раждаш егоист, дали те възпитават като такъв или сам ставаш. Има хора, които имат деца, но са супер егоисти. Засипват детето със скъпи вещи и прищявки, но не дават и частица от личностната свобода. Има други, които нямат деца, но са готови да балансират себе си в полза на другиго. Доколко е важно да се вкопчиш в 10-те си процента или там колкото си си предопределил? На консултацията имаше майка, която стоеше отвън. Дядото влезе с детето. Детето не ходеше, защото много си блъскало главата и те го оставяли само и единствено в кошарата. Сестрата обясни, че блъскането на главата е от скука (хората, които са имали куче, знаят защо си гонят опашката). Дядото се изсмя. Майката просто стоеше отстрани и не взе участие
Та така - любовта към себе си, към половинката и към децата са различни, но правят едно цяло. Това е като да се пита кое дете си обичаш повече. Въпрос недоразумение! Няма как да отделиш едното от другото, защото те заедно правят картинката.
И ако има как, докато децата ми са малки, ще съм си вкъщи и хич няма да ме блазни идеята за кариера. Имам достатъчно хобита, които да ме държат жива, а не да ме превърнат в пижаместо чудовище.


И... Честит Рожден ден, Еми! Да си здрава, щастлива, цветна, интересна, много вдъхновена и вдъхновяваща

Може би вчера все пак не съм обяснила толкова добре, колкото си мислех за процентите - имах ги предвид не като време дори, а че с огромен приоритет ми е семейството пред личността. Т.е. имам нужда да давам любов, за да съм щастлива. Но, ако нямах никакви постижения извън семейството (тук вече всеки има различни очаквания и изисквания към себе си), нямаше да мога да я давам тая любов, защото щях да съм обременена от друго.

Еми, честит рожден ден! Страхотна си!

Преди октомври беше всеки ден рожден ден тук, ама спряха да пишат.

Бубе, най-много обичаш детето, това е. Майка ти е супер като помага и не толкова супер като се опитва да му даде шоколад. А и като имат внуче, не си ти вече слънчицето. А докато са здрави и прави, дай Боже, въобще не ги мислиш, колкото мислиш детето. Нали си чувала, майчина любов, няма друго такова нещо.

Благодаря ви
Бубето разсъждава мн добре в последния си пост. Дотолкова са ми важни 10%, доколкото като ги нямам, съм обременена и нямам какво да дам на ближния. Празен съд ( свободолюбив при това ) какво да сипе на другите? 

Честит рожден ден Еми! Весел и безгрижен празник днес ти желая.

Цитат на: Bube в 12.10.2018 09:15

Но за едно не съм съгласна, че родителите обичат повече децата си, отколкото те тях. Искате да кажете, например, че за вас е нормално майка ви да ви дава повече любов, отколкото вие на нея, или пък че е нормално да обичате детето си, повече отколкото то ще обича вас?
(знам, че това не са домати, за да го измерим на кантар и не искам да засегна никого с тези въпроси, просто си разсъждавам  )

Е точно това е разликата във видовете любов   Никога не си задаваш въпроса колко те обича детето ти или кое дете те обича повече. Първо, няма как да знаеш отговора, второ, това изобщо не определя отношението ти към него и дали ще спреш да го обичаш. То е там, в сърцето ти, абсолютно безпрекословно.
И пак се връщам към думите на героя от онзи филм на Еми: "Най- ужасният ден в живота ти е, когато детето се роди, защото нищо вече не е като преди. Но с времето децата порастват и се оказва, че това са най- прекрасните хора, които си срещал по земния си път." При жените, благодарение на хормоните, някак "ужасът" се осъзнава постепенно и не е толкова стряскаща промяната, но останалото важи с пълна сила.
ЧРД на Еми и от мен!

Еми, честит рожден ден! Бъди жива и здрава, желая ти много време само за теб, когато си поискаш!
Бубе, аз чак като родих разбирам нашите колко са ме обичали (сега аз съм на заден план, друг е номер едно в сърцата на всички  ). Панда е права, няма друга такава като майчината любов, обичаш всички по много, обаче винаги детето е на първо място.
Аз съм единствено дете, по природа съм егоист, особено за внимание от близките. Като малка само ходеха и питах нашите "мамо, ти мен или тате обичаш повече" и после обратното, винаги ми се казваше че аз съм най-Любомиров и обичано дете, но те си се обичат по друг начин. Тогава не го разбирах, сега вече знам какво са имали в предвид.

Ние днес ударно си отвисяхме при лл. Ники както уж се оправяш, много взе да кашля, дави се, даже снощи по върна от кашля е. Та днес 3часа пред кабинета, ама каза че най-страшното е минало и бавно, славно ще вървим към оправяне. Дано се оправи, иска ми се да се зарадва на рождения си ден, а и не искам да го отменям.

А, Рат, ще ме извиняваш Майка е едно дете и е възпитавана като егоист - на нея първо да се сипе, че да е най-доброто, без кора по хляба и тн. Аз също съм едно дете, ама дали от възпитание, дали от времена и нрави, не бих казала, че съм толкова крайна егоистка. Темпераментът също е от значение, защото не съм холерик, макар на моменти да ми се иска, за да мога качествено да извивам вратове. Така като малка имам чувство, че бях смушена и ми беше неудобно да искам и отстоявам. Научих се по трудния начин да си защитавам моето.
А за децата и егоизма - имам чувство, че тяхната поява само подсилва ефекта отпреди това какви сме били.
Бубе, добре го обясни, да. Баланс му е майката, ама в напрегнато ежедневие много трудно човек може да смята и тегли черта кое в кой момент е по-важно.

Рат, изписаха ли ви поне нещо да облекчи кашлицата? Това ми е един от най-неприятните симптоми - влачи се по цял месец.

Обичаш и родителите си, естествено, но точно, заради това е казано, че майчината любов е нещо несравнимо с никоя друга любов. И майките ни предполагам ни обичат много, и точно, както някой писа, след раждането разбрах какво е да си майка, да обичаш, нуждите на някой да са винаги на първо място..Разбрах какво са правили за нас и как ни обичат нашите родители. И някак започнах да го оценявам. Детето е Парченце от сърцето ти, което живее извън теб!!! 

Еми, ЧРД! Желая ти не 10, а 20% за теб, щом толкова ги искаш! 

Рат, да се стяга Ники, че рд идва. 

И ние ходихме на преглед при дерматолог. Ех, много човечна жена. Ако имаше повече като нея щеше да е супер.