Цитат на: emmmmmy в 14.05.2018 14:54

Все едно си ги цитирала. Точно така са всеки път...

Цялото им поколение е такова с малки изключения. Родителите са им направили сватбите, гледали са им децата с месеци, доста голяма част ще се пенсионират на първата си работа и като ги питаш... не могат... Пък ние всичко можем и за това на новата пенсионна система ще и излязат сметките, че даже и на излишък може да го докара.

Тъй... квот такова и аз гледам да съм дзен, но ако жаля някой, вече започвам от себе си.

Виви, на колко е твоето дете? 31 от както е в ясла го тормозя да се облича сам, миналата пролет го емнах обувките да си обува. Голяма драма беше в началото... рев, лежане по пода, сълзи, сополи... но в един момент вижда, че няма да стане на неговата и почва да съдейства.

Ау Киви, обичам те, и аз така мисля!

Цитат на: emmmmmy в 14.05.2018 12:47

Али, сега ме накара да се замисля, дали  не съм направила нещо от горните неща на бебето ти.

Шегуваш ли се? Той ти е такъв фен! Факт, че за втори път те вижда и за втори път не спря да ти се хили.
Рат, и аз смятам, че хубаво си направила за поканата за дипломирането. Ако ще и да е проформа цялата церемония, всеки родител заслужава да види детето си на такова място. Друг е въпросът доколко ще оцени жеста.
Маги, кефиш с това пролетно настроение
Хехе, за мисленето майка разказва как нейна колежка се събудила с викове. Мъжът й Жената обяснила как сънувала, че се чупи телевизор, който им трябва за важно събитие. Естествено мъжката реакция била Спри да мислиш, че толкова луда и в лудницата няма да те вземат. И там им трябват телевизори.
Нали питахте за учителите? По този повод се сетих как имахме една джофра, която твърдеше как си помнела само лошите учители, тези, които тормозят учениците, нещо в такъв смисъл беше. Та днес се напънах да се сетя аджеба как се казваше тази. Много съм зле с имената, може и физиономията вече да не й позная, а уж лица помня. Стана ми смешно, че последно време трия такива статисти от живота ми. Кой ме прередил в магазина, кой ме засякъл с колата, тегля една, изливам си женския бяс и после съм дзен. Нямам сили, или по-скоро влагам в друго сили, за да се намивам с подобни псевдоличности. Напоследък ми е жал, че единствено рядко намирам време за дейности с фина моторика. Това обаче е за сметка на разходки навън. Времето го предполага. Ако настане много жега, тогава ще се затворя вкъщи, така или иначе.

Ние се завърнахме от странстване. Видяхме чуждестранни студенти, които представяха родината си. Имаше презентации, дегустации, песни и танци. Най-атрактивни бяха от ЮАР, защото са ни пълна екзотика. Сутринта се канеше да вали, а имах желание за разходка. По обяд настана жега, и ако имаше как, щях да си събуя гащите и да сложа къси. Ама ей на - не може на улицата

Здравейте!

Днес ще почивам - има ядене за два дена, изпрано е, изчистено. Е, имам малко за гладене, но ще остане за утре. Лакирах се и сега внимавам да не се наклепя, че обикновено така става.

Учудващо ме изненадаха и с една пратка от ХМ, която уж щеше да закъснее, а тя пък дойде съвсем навреме. Поръчах няколко чифта панталонки за дребния. Нарочно поръчах по-малък размер, защото знам, че са уголемени, уж всички един размер, а те един с един не са еднакви като големина. Луда работа!

Рат, освен да ти кажа да постискаш зъби и да си перде тези 4 дена. Представи си, че винаги може и по-зле да е. Ами, ако живеехте заедно? Възползвайте се поне да погледа малко Ники, така или иначе е там с вас, а вие изпийте едно кафе само двамата.

Сигурна съм, че майките ни и свекървите говорят разни неща, защото ни мислят доброто и за тях това е правилното, защото разбиранията им са различни. А това, че не винаги съвпадат с нашите е отделен въпрос. Те просто мислят, че са винаги прави, по-опитни, ние сме малки и неразбиращи.
И мен ме дразнят много изказвания на свекървата "ама така не му ли е студено?, това дали му е удобно? и още куп неща, макар, че тя никога не го казва като забележка, а винаги с усмивка. В повечето случаи се правя на ударена. Замълчавам или си подбирам думите и й давам да разбере, че така е правилно за нас. Ако много ме е издразнило изказването после споделям и на сина й, не че той е виновен за нещо, ама да си знае. 
Представям си каква свекърва ще съм един ден.  Дали ще се намери подходяща за на мама момчето?! И ние ще сме изтрещели, ама за нас ще сме си прави.

Бубе, впечатляващ резултат си постигнала.  Мислиш ли да продължаваш?

Маги, много добре си го казала. Дано всичко, което планираш да се нареди. 

И аз се опитвам да не обръщам внимание на разни незаслужаващи вниманието ми хора. Все едно си нямаме за какво да мислим, ами и излишно да се натоварваме. Абсолютно мисля, че стреса води до много болести, за съжаление. Ограничила съм си контактите с хора, които ме натоварват. Или поне се старая да е така. Ежедневието ни е ужасно забързано, откакто родих. Направоо имам чувството, че даже спя бързо. Това ще ни умори. 
Много често се замислям, че животът е прекалено кратък и трябва да показваме на любимите хора какво са за нас. Всеки миг е ценен, всеки ден е подарък и трябва да му се радваме. За съжаление си даваме сметка, че е така, когато вече е късно.

Има около 10 нови отговора, ама пускам.

Здравейте!

Миналата седмица беше малко шантава при нас - ММ имаше служение вечери,майка ми беше командировка тук, служебното момиче беше тук, рождения ми ден. Въобще не я усетих. Тази ще е по-нормална и спокойна, надявам се.

Времето наистина е шантаво. И аз като Рат имам чувството, че нося по един гардероб. В такива моменти ми липсва бебешката количка.

След раждането и аз се дразнех за какво ли не на моята свекърва, но вече съм като Маги

Аз пък по принцип обичам да използвам умалителни думи. Звучат ми мило и приятно. Закусваме попарка, обядваме супичка, а за вечеря имаме баничка (баница звучи толкова по-зле).

Моето автоимунно е свързано със стрес така че гледам да се пестя. Разбира се и аз понякога бързо паля, но хора сме все пак.

Последни 2-3 години въобще не мисля за много неща. Планирам основно закуската, а ако не я измисля и само хляб може да ядем.

Бубе, браво за резултатите.

Приятен ден

Цитат на: Kiwi в 14.05.2018 15:27

Цялото им поколение е такова с малки изключения. Родителите са им направили сватбите, гледали са им децата с месеци, доста голяма част ще се пенсионират на първата си работа и като ги питаш... не могат...

Да, за съжаление ти пък цитираш мъжа ми. Той казва- как искаш да помагат с внуци, като те собствените си деца не са гледали? Или работеха колкото да не заспят, или почиваха цели месеци от нас.Нищо не постигнаха, конкретизирам специално моите родители. Не се мръдна от дивана толкова години баща ми. Дори не поддържа подареното му от баба и дядо, ами ги мрази, че било тяхно преди това. Само Ох и Ах- това ме боли, онова ме дразни. Затова ми е ценна Свекърва, защото за съжаление аз такива други майки в личния си живот не познавам. Дето да се стараят за всичко.
Давам конкретен пример- моят син не обича да спи следобед, спи сутрин след закуска. Просто така му е ок, иначе е кисел. Ляга си рано вечер- сам си е сформирал режим, с който не пречи никому у дома.
У майка ми го държат буден цял ден, до два часа на обяд, защото в толкова лягал баща ми да спи, за да нЕ СЕ разваля режима на баща ми.  Малкият му пречел да спи. Не съм се занимавала да се карам с тях- излишно е и ще си загубя деня в седмицата, в който сме хора с мъжа ми и сме сами.

Али, радвам се че не съм ти скъсала някоя жица на нервната система.
Маги, не мога с вашата фина моторика- нямам нерви . Контрол фриикът  в мен отдавна умря- просто мъжът ми ме замества по тия параметри и от втори козирог вкъщи няма смисъл .

Панди, затова още си мъкна количката- освен че защото той не желае да ходи на непознати места, освен ако не пореве 15 минути, за да свикне.

Начи Еми, разбираш ме, аз съм козирог с малко водолей, за цвят.

СЛед раждането всяка жена откача, нищо не ти е наред и твоето единственото го гледаш като писано яйце.С порастването на единственото ставаш философ, щото иначе трябва да се гръмнеш!

Панди, ти и булката трябва да сте на някакъв пиадестал за снахи . Ама то оък ако всички снахи бяха добри като вас, нямаше да има свекървите от какво да се оплакват.
Еми,  е ти ме уби! Как така малкия пречел на режима на голям човек?! Аз нямаше да оставя Ники ако го гледаха така, никога!
А умалителните не са ми дразнещи, стига да не са за всяка дума. На чен бебешките думи са ми като лоботомия.

А, пропуснах да отбележа, че и аз използвам умалителни покрай детето. Но така си ме кефи и не ме дразни. 

Ние още си използваме количка, когато излизаме преди обяд. А къде щях да побера целия багаж иначе? Само плажните приспособления за пясъка са един багажник. И ние си мъкнем няколко чифта дрехи за преобличаме, ако се намокри/изцапа/топло му е/студено му е. ММ ми донесе една триколка, негов колегия му я е дал, да видим дали Алекс ще седи в нея. Ама на мен не ми е удобна, само на терасата съм я пробвала. Не си представям как ще се движим по хубавите ни пътища и как ще изкачвам тротоарите. А и багажникът е супер малък. М, не, мерси.

Еми, на твое място не знам как щях да си замълча, ако ситуацията беше такава. Да не могат да се съобразят с режима на детето за един ден в седмицата.  Остави ти, ами мъжът ти не се ли дразни?

Аз ще замълча за гледането, че после пак ще получавам гневни лични съобщения. 

Киви, на 3 и половина е. Обувките поне ги обува. Но е глезла и все още дори иска да я храним понякога - основно като я мързи, ахаха.

Виви, Моника е на 4 и още иска да я храним, мързи я постоянно.Но аз съм луда и я оставям да се оправя сама, много повтаряне, говорене и какво ли не, за да яде, да се облече, да направи нещо което искам!

Айде да говорим за нещо хубаво, като например, измислихте ли морето?

А, Рат, както Маги току що спомена- постепенно ставам философ. Нищо няма да му стане ако един път в седмицата спи следобяд, вместо сутрин. Не си давам уикендите- единият ден е при свека, другият- при тях.Но го разказвам с друга цел- обсъждаме мързела им. Ако разсъждавам на база гордост, няма да си виждам приятелите, няма да ходя на кино, или няма да ходя да стрелям по мишена. А то тези неща ти помагат да си запазиш разсъдъка с малко дете.
На свека съм й казала само, да не му дава по сто нови храни на един ден/път- щото последния път му беше дала боза и папая.   Инак ми е ясно че правят както роднините на Маги- черпят го с тъпотии и го друсат на ръце ( а той заспива сам и не е приспиван от 6 месечен) .
Миме, мъжът ми  и той е дигнал ръце. И от двете фамилии. Смеем им се просто. И гледаме да си гледаме кефа и да ползваме уикендите за разнообразие и почивка.
А ако ти кажа, че майка ми, ме караше да й нося кашони за ремонта аз, с количката ( като говорим за количка и багаж), вместо тя да мине да си вземе от близкия магазин сама???
Виви, на мен можеш да ми пратиш лично съобщения, няма проблем . Че ми стана интересно.
Е затова от години съм на принципа, че кръвта става на ВОДА, в много случаи и на Водка. И най близките ми хора не са ми роднините.

Цитат на: emmmmmy в 14.05.2018 15:48

Да, за съжаление ти пък цитираш мъжа ми. Той казва- как искаш да помагат с внуци, като те собствените си деца не са гледали? Или работеха колкото да не заспят, или почиваха цели месеци от нас.Нищо не постигнаха, конкретизирам специално моите родители. Не се мръдна от дивана толкова години баща ми. Дори не поддържа подареното му от баба и дядо, ами ги мрази, че било тяхно преди това. Само Ох и Ах- това ме боли, онова ме дразни. Затова ми е ценна Свекърва, защото за съжаление аз такива други майки в личния си живот не познавам. Дето да се стараят за всичко.

То е супер смешно, ама не е лъжа в голяма част от случаите. Е, има поколения и поколения. Майка ми пък е в другата крайност, че е работохолик до пръсване. Татко се умори не от работа, а от домакинстване, защото жената вкъщи е жена физически вкъщи и мисловно на работа. Иначе майка не е виждала частник като основен работодател, татко - също. Много са интересни с разни разсъждение кое как трябвало и кой на кого бил длъжен.
Та... като се сетя за какви неща са ме тормозели. Леле, какви скандали съм отнасяла за пълни глупости - дали съм писала прилежно, или ми е бил ден за грознопис, дали съм си запомнила домашните, или като глупавите съм си ги записала в тетрадката. Най- им взривявах нервите след контролно, ако ме питат как съм се справила по моя преценка и аз им кажех "Не знам!". Ние нали сме поколението на тестовете, та имаше моменти, в които наистина идея си нямаш как си се справил. Чакаш оценката и изобщо не може да си представиш в кой диапазон ще е целият клас.

Миме, триколките са голяма простотия Това е като за жилищен квартал тип затворен комплекс. Няма шанс иначе да пресечеш улица, да вземеш кухнята, или да пазаруваш в магазин с такова превозно средство.

Маги, реве и се тръшка жестоко. Обясняваш, таковаш, ама все се качва на главите ни, не знам.

Мореееее, оххххх, юли месец! Любимият ми месец за море, в Бургас естествено. Сигурно, както обикновено ще мръднем някъде на юг за няколко дни, ще видим къде. Миналата година ходихме в Синеморец, хич не бях очарована, та тази година някъде с по-чисто море. След Синеморец по пътя спряхме на Смокиня и като видях колко е чиста там водата и ми стана тъпо, че се бяхме забили чак в Синеморец, щото там било много чисто. И на оня прословутия силистар ходихме, нищо особено не беше, ама и как да е, като е фрашкано с народ.

Ееех, море...Миналата година нямаше море. Тая като гледам - пак ще е така. Но пък се надявам да съм на "едно по- хубаво, но дъждовно място" Силно се надявам, ама чак не ми се вярва