Адиктед, независимо от неонатологията им, аз не бих избрала никога МД.
Спомените остават завинаги, не го забравяй. Гледай да идеш при човеци, или поне при хора, на които се плаща да се държат като такива. НЕ само като лекари..

Майчин дом щях да избера евентуално, ако се беше наложило раждане преди 36г.с и то защото имам връзки в патологична бременност.. Шефът е познат на баща ми.. но пак не знам дали нямаше и Токуда да избера.. мизерията, отношението..

на мен в Щерев ми се стори зле (може и да не ми се е сторило само де..но видях после, че имат и по-хубави нови легла, просто съм изтеглила късата клечка хаха) ... пък там сигурно щях да се хвърля от 10-тия им етаж, какъвто ид а е той.. 

Благодаря за съветите и мненията, момичета. Аз съм свела до тези двете, защото там АГ-то има при кого да ме прати. Не ми се иска да ида просто при някого, колкото и да е добър, защото често дори и добрите се държат по-различно, когато са и познати. Препоръки, че някой лекар е добър от жени раждали при него също не мисля, че са толкова силни доводи, защото всяка жена гледа да ражда при познат, а това, че тя е била по-близка не значи, че за него аз няма да съм просто пациентка (тук не заявавам категорично, че съм права, такива са ми усещанията в момента). Тъй като с лекарката ми сме на еднакви години и някак се усетихме още веднага и винаги взема предвид моята личност и където ме е пратила досега и е говорила за мен преди това винаги съм оставала много по-доволна отколкото просто да ида някъде било то и при светило. Надявам се този уикенд да се видим с нея и тя да каже своето мнение, макар и още при първото обсъждане да клонеше повече към Токуда. Каза, че ще се обади да пита как са акушерките там. Благодарение на Фери смятам и да посетя самото родилно и май казусът ще се разреши.

За МД мнение чух от 2-3 близки майки. И при две от трите едно нещо ми направи впечатление. Питали ги кога смятат да раждат, че да им запазели легла във ВИП стаи, което ако си с планирано секцио ОК, ама ако се стремиш към естествено раждане... Етървата го описа, че лекарят я питал, тя казала не знам, но измрънкала някаква дата, запазили стая и той й насрочил преглед дни преди това, бръкнал я нещо и тя не знае какво и племенницата е родена на тази дата. За мен това не е ок също, ама може аз да съм не в ред, знам ли...

Мари, както и другите, които сте изказали мнението за следродилната подкрепа, сте напълно прави. Като психолог знам колко е важно и за майката, и за бебето, но за съжаление не чувам често примери за човешко отношение следродилно, а когато си оставен на грижите на някого, едва ли е толкова лесно да настояваш и да се бориш. Друг вариант е да се обръща внимание само на лошото и да не се благодари за доброто. Щом прочетох разказа на Тони какво се случва в частна болница, за която мислех, че нещата седят по съвсем друг начин, не мога да си дам отговор какво би могло да мотивира жени с подобна професия, щом не е да си в помощ на другите, не е и заплащане... но това са някакви лично-професионални размисли, по които се отплеснах. 

Адиктед, мнението на Тони е едно, моето и на Машка е коренно различно за една и съща болница.
Затуй ти ще си усетиш нещата на място.Аз лично смятам че и тегавите акушерки малко или много се съобразяват, когато са на частно.

Много е важно какво ти очакваш от болницата и до колко представите са ти реални.Аз бях решила също като повечето момичета ако тръгне преди 36-та седмица в държавното АГ, ако е след това в болницата в която раждах.

Първо много положително при мен, но това е шанс-жената която беше в една стая с мен.Раждаше за втори път, много ме успокои, много ме подкрепи и помогна.Тя ми даде много повече от някои акушерки.

Второ много важно, лекарят ми е перде, за мен това е идеалния вариант.Аз бях секцио по спешност, но дори и за момент не показа че се притеснява, че нещо не е наред или подобно.През цялата операция се бъзикаше с мен, с избора на име, с колежката си която му асистираше.

Трето много важно, питай и разпитвай.Много е важно да проявиш любопитство да видят, че имаш желание.След това те сами ще идват и ще показват и помагат.

Аз бях решила да изоставя всичките си чувства на деликатност, на това да не изляза глупава и т.н.Раждах за първи път, първо дете и 10-то да е забравя се.Сигурно 5 пъти ми показаха какво да правя с пъпчето.Не се правих на разбираща, защото ми беше ясно, че в къщи ще го правя сама и трябва да знам какво става.

Защо не избрах държавната:
1. При мен беше ясно, че ще е секцио и трябваше да е с пълна упойка, там не правят с местна.Аз не исках пълна.
2. Детето го дават на другия ден по някое време.За мен това беше неприемливо.В частната ми я дадоха веднага.Родих я и я сложиха в легълце до мен, докосвах и ръчичката.После като ме качиха в стаята
(там няма реанимация), веднага ми я сложиха на гърдите да суче.
3. Раздвижиха ме на 4-5 час след операцията, в държавната е на другия ден.
4. Бащата в държавната идва само в определени часове.Тук можеше да идва по-често и да седи при нас.
5. Персонала в държавната, макар да имах позната акушерка, не бях сигурна, че ще се държат добре ако не им се плати.В частната се държаха прекрасно.Тук вече много зависи какво очакваш.Втората жена в стая с мен се оплака, че не и помогнали да стане след операцията при раздвижването.А реално санитарките го правят умишлено това, за да се напънеш и сама да тръгнеш.Те са до теб, но не те повдигат те и да те държат само те.

Така че отиди, виж на място, помисли какви са ти очакванията и прецени.Така или иначе ще се плаща, гледай да се чувстваш добре.

Адиктед, аз също имах много колебания за МД и Токуда, ако тръгне бебето преди 36 де. Така и не бях решила и слава богу не ми се наложи, но приятелка роди в 32г.с. в Токуда и по нейните разкази май там бих отишла.
Но аз съм лигла, не знам дали бих оживяла в държавна болница. А и това, че в МД ако не си във ВИП стая бебето ти го дават за малко на 3 часа за мен е абсолютно неприемливо. Също да няма баня в стаята, а да е една на етажа  . Но пак казвам, аз съм лигла.
Всичко зависи от твоите нагласи и желания, стига всичко с вас с бебето да е наред разбира се и да мине по план.
Това с раждането на етърва ти много гадно ми звучи, ама голяма част от лекарите май го правят, като те преглеждат за разкритие да "помогнат".

Да се отчета, че в събота бях на преглед. Видяхме я и АГ-то се убеди вече, че е момиче и аз може да се каже, че съм склонна да повярвам най-накрая. Все се засилвах към роклите в HM, ама не смеех, та сега ще имам поле за вихрене. Плацента, води, всичко е в норма, детето си спеше, че предната вечер беше направила една 2-часова тренировка и явно се беше уморила. Върви си пак така няколко дни назад, но явно ще е фино бебе като майка си

Преди да кажа моето решение за болница я питах тя като специалист кого ще препоръча без оглед на това къде изражда. Каза, че предпочита да ме прати при докторката, която скоро се е преместила от МД в Токуда. Обясни ми, че тя била много за естественото раждане и до последно ще опита да е такова, ако няма сериозни пречки, но че в същото време, ако види, че има проблем била много решителна в критични моменти, та ми прозвуча като моя човек. Днес се мъча да се свържа с Токуда (докато писах се свързах) за деня на отворените врати и най-вероятно като отидем на огледа ще се свържа с нея, да се видим и усетим.

Откъм покупки се опитвам се да уредя някои аксесоари на намаление от Mutsy-то, дано успея и това да свърша. Изпратих мама да ми напазарува от Лидл по-пролетни блузи и едно одеалце, че в тоя сняг не смея да излизам, а не знам дали няма да се изчерпат бързо. Дойде ми якето и съм меко казано очарована, марката е канадска и е толкова топло, платът е промазан, за да не се мокри и платката може да се слага докато си бременна, а след това се обръща "upside-down" и ще става и за бебеносене, накрая и за самостоятелно носене ще е идеално. Цветът е маслиненозелен и въпреки че имах притеснение размерът ми заспа.Така че нервите с поръчка от тук се отплатиха с поръчката от Асос със спестени близо 70 лв. и доста по-добро качество.

Сега единственият тормоз са киселините, но от няколко дни пия газирана вода и май засега спасява положението.

Ако някоя от вас е чела полезна книга за раждането и първите дни на бебето, моля да препоръча, защото в това време и с този грип, колкото и да ми е близо мола и колкото и да ми се иска засега съм на изчакване за посещение на лекции за бременни.

Радвам се, че и ти и бебе сте добре това да се чува.За бебе книга не съм чела, но дадох на Тони една книга за кърменето, ако не и трябва и пиши да ти я даде, на мен ми беше много полезна.Има всред форумските мами, разни стари неща дето циркулират, та и книгата е една от тях

Веронче, на Нова година две от моите гостенки (много четящи жени, на около 40+) обсъждаха Лоранс Перну и много я препоръчаха като автор на другото момиче, което има бебче. Та това е, което аз мога да ти дам като насока за книга.

Рони, скоро дано се махне снега, за да се видим и да ти дам книгата.. те са две, но тази за кърменето е много полезна.. единственото четиво, което ми хареса и ми е полезно, от всичко изчетено през бременността 

Радвам се, че ти и бебка сте добре 

Вчера бяхме на деня на отворените врати в Токуда, които бяха малко необичайни предвид грипната обстановка в момента. Честно казано се зачудих дали да ходим, но разчитах, че ще бъдем уведомени, ако се отмени. Оказа се, че е имало съобщение в сайта, но пък жените, които присъстваха казаха, че от кол центъра не са им казали за отмяна дори при изрично зададен такъв въпрос. Та на вратата ни посрещна представителката на банка за стволови клетки и ни каза, че е отменено, но понеже има много родители ще има нещо кратко най-вероятно. Настроихме се първо негативно, но получихме много повече от зададеното по програма време 45 мин. Беше само една от лекарките от АГ отделението, но отговори изчерпателно на всички въпроси за около час и половина. Накрая някои бащи станаха досадни с въпроси частни случаи и заяждания тип я да видим колко си компетентна, та решихме да си тръгнем, защото чухме това, което ни интересуваше. Лекарката беше изключително мила и отговаряше на всеки въпрос независимо колко абсурден беше той. Малко ни смъмри, че не е трябвало да ходим като сме бременни и има грип, но пък каза, че обикновено са до към 4 бременни и почти няма татковци, а в случая бяхме сигурно 15 жени като максимум 3 бяха без бащите. Останах с много добри впечатления от нея, казваше се д-р Маркова.  

Нещата, които ми направиха впечатление са няколко. Първото е, че след смяната на ръководството е зададен таргет за намаляване на секциото по желание без медицински показатели, което съвпада с моите виждания и нагласи. Разбира се каза, че ако родилката каже, че каквото и да става ще роди секцио няма как да я накарат да роди по друг начин и ще уважат решението. В допълнение на това в течение на целия разговор тя обясняваше за естественото раждане като за нещо напълно нормално, а не свръхгеройство и едва ли не непосилно, което също много ми допадна. Другото важно нещо е, че почти няма начин след като родилката е посочила избора си на лекар да я изроди друг, освен ако не е силно възпрепядстван или се иде в болницата с 9 см разкритие едва ли не и той няма време да стигне до болницата. Ако се случи да е в отпуск, то има ангажимент да предупреди родилката и да я насочи към друг колега. Едно от нещата, които силно ме впечатлиха е, че ако има 1-2 дни разлика в готовността на майката да бъде изписана и тази на бебето правят така че да се напаснат нещата и родилка да не си тръгва без бебче, което ми издаде и грижа за психическия комфорт на майката. Другите неща, които ми харесаха, са ограниченият достъп до отделението, уверението, че ако има желание да кърми майката ще получи подкрепата на персонала, че ако всичко е наред бебето може да си е при мен през цялото време при желание и разбира се, че неонатолозите показват всичко от това как се къпе, как се полагат грижи за интимните части, как се почистват очи, уши и въобще всичко, но това не са новости за там, та само ги отмятам. Също и за стаите лукс, че са по ред на приемане и заявено желание, тоест че ако е заета и се освободи, а при приемане съм казала, че я искам и съм преди другите майки, ще ме преместят там в мига, в който е свободна. Нещото, което единствено ме смути, че ако е прекалено заето отделението може майката да се наложи да лежи в съседното, а бебчето остава в родилното и майката трябва да ходи да си го вижда там, защото изнасяне на бебета извън отделението не се допуска, но се надявам, че до там няма да се стига.  

Преди самата среща аз се видях с докторката, към която ме насочи следящото ме АГ - д-р Гълъбица Велева. Тя буквално от началото на месеца е в Токуда, а преди това е била в Майчин дом. Разпита ме и се държа много разбиращо и приятно, отбеляза си кога ми е терминът и имаме уговорка да се чуем около 36 седмица, за да започне да ми записва тоновете. Преди това ще го прави следящата ме. Даде ми зелена светлина да звъня по всяко време на денонощието и ако нещо ме притеснява и при болки, съмнения за контракции и ако се разболея или просто искам да чуя и нейното мнение, освен на моето си АГ. Каза, че ме подкрепя за нормалното раждане и за това, че не се вкопчвам в единия или другия вариант и ако няма медицинска пречка, то ще се случи нормално, а ако има- ще се насрочи секцио. Та така изключително съм доволна, мисля да й се доверя. Не видяхме снимки на отделението, но ако нещо реша винаги мога да ида и на следващите отворени врати. Нямам съмнения в избора си и се надявам всичко да мине по възможно най-добрия начин.  

Сори за толкова дългото словоизлияние, но исках да си систематизирам нещата, а и току-виж на някого му е полезно.

Тони, и аз чакам да се разкарат снегове и най-вече грипове, за да ви видя и не толкова заради книгата

Адиктед, браво за добрите впечатления, явно вече отмяташ избора на болница  което си е не маловажно.
Всичко звучи страхотно и дано наистина е така и каъо дойде момента! Аз не съм ходила на отворени врати, но еси си мисля, че на тия мероприятия казват всичко, за да привлекат клиента, а после вече като отидеш може и да има малки разминавания с реалността. Но всичко е до късмет на какви акушерки ще попаднеш 

Мда, ама аз до колкото знам от Пандето, всичко е така, тъй че не мисля, че е замазване на очите само, в случая Супер звучи, това си е важно решение 

Да, в крайна сметка всичко си е до късмет. Важното е да отида с увереността, че съм избрала най-подходящото за мен и със спокойствие и доверие, пък дано късметът също да е с мен. Това няма как да го нацеля ако ще и всеки ден да съм на отворени врати За мен е важна умереността в очакванията, за да не се приеме трагично сблъсъка с реалността. Дано съумея да остана умерена

Точно това имах предвид. Не знам в Токуда как е, но за тоалета на бебетоб за каърменето, си е до късмет каква акушерка ще ти показва /лично мнение/.