Ами да, най вече сметките трябва да се плащат
Маги, чакай да те питам дали знаеш този магазин:
Плат за риза бродерия – парен памук Срещу Била и Бриколаж, от там като се върви към пешеходната търговска улица се минава покрай него. Има избелен и натурален цвят.от магазин в Плевен Ако ти е на път, моля, попитай каква е ширината на плата. Срам, не срам, после ще те помоля и да ми купиш и изпратиш

Мъча се с една българска бродерия, но нещо се надцених и направо скочих на коприна.
Хаха, покрай хасковската баба, пардесю казвахме на всички шлифероподобни облекла, мъжки и женски. Нали уж хайлайфът тогава се е пишел франкофон, било е въпрос на престиж да ползваш такива думи. "Уших си рокля катр сезон, дюс, семпъл!" - изобщо, думи нямам

Също както сега с английския, менят се времената.
Али, ще хвърля и едно око в Лидл и немския. Идеята ми дойде покрай детските масички, за които говорите. Хаха, шоколад на такива места не се крие, много е видно

. Обикновено се чупи на малки парченца и се разпръсва из няколко тайника - последния път намерих в бурканчето за омега 3 гранулите, на тъмно и забутано.

По принцип ми е необходима за четене на книга и да се държат някъде там очила. За ядене си има пластмасов поднос.
Значи, да ви светна няколко изисквания към книги за подарък на възрастни, над 80г. Първо, трябва да са с едри букви /новите издания са такива, но старите, от мое време са дребни/, второ, трябва да са с тънки корици и малък формат, иначе им натежават в ръцете и трето /специално на майка ми/ е да имат обособени глави, най- добре да са разкази, че да може да си направи сметка дали да започне с четенето, докато чака за поредния сериал, да си завърши мисълта. Последното се съчетава с ползване на 10-тина отметки, поставени на съответните места. Не подарявайте книга, без да си вземете полагащата се отметка от издателството

. Първоначално, когато имаше само една, слагаше цветни конци и ме хвърляше в размисъл какви заклинания прави, а то какво било...