Топли Августовски нощи

[skylife]

ХСамо не ми е ясно защо за почистване на тоалетната се дават 50 точки,а за поливане на цветя 25...

Честно ли?

[Alichka]

Свекърва ме разсмя, ама не с балона, а с това, че не можела да чете и да говори едновременно. Майка обясняваше за някаква тяхна колежка - млада, умна, ама много мудна. Шегували се, че не може да дъвче дъвка и да качва стълби едновременно. Уж хубаво момиче, а се чудели къде да я денат, че да върши добре работа.
Тони, виж за дървени покани за сватба. Ние подарихме на кумовете ни такава. Надписвахме си я сами. По този начин може и за картичка да върши работа, защото няма текст отпред, който да задължава
Майката с нета си е нямала друга работа, че и задачите на детето да реши предварително
Статиите не съм ги чела и ще наваксвам.
Ей, голямото легна и се скъса да кашля, малкото пък църка Снощи викахме комшията доктор да тури една слушалка. При чисти гърди е странно как се кашля 10 пъти при лягане и 10 след ставане, а през другото време не
Пак пощурях с шевните машини. Отивам да чета на тая тема

Много е крайна статията на българката към нас (останалите тук). Пак е в стил - тук сме Ок, не ни занимавайте с българския език и традиции, защото ни затруднявате да мислим. Едва ли не ни обвиняват, че не мислим за хората в чужбина. В МОН може да не са най-умните глави, ама има начини, стига да искаш и стига да намираш време. Какво като моето дете живее тук! Да не би да не полагам усилия във връзка с езика? Най-лесно е да му пусна песни и "детски" на български. Ама какво ще научи от тях? Сега намерих хубави книжки за ниво детска градина с игри - оцвети кубчето до/под/над масата (примерно). О, ама трябва някой да чете условието! Този някой трябва да съм аз например и не позволява чоплене на ултрановия ми смартфон междувременно. Разликата в нивото на моето дете и на братовчед й (с година по-голям) е фрапираща. Произтича оттам, че едното дете порастна пред екрана, а на другото майка му има мазоли от четене на глас. И да, детето ми без да има 4 знае буквите, може да брои до 20 на български и на английски, знае цветове, животни и куп странни предмети как се наричат. Не е гений, но и не искам вкъщи такъв. И не, не чопля семки пред блока, уважаема госпожо "Вижте ме аз живея някъде си, а Вие сте идиоти, че сте си останали по родните места и ще Ви размахвам пръст"

[pandapanda]

Здравейте

Днес открихме къде си играят децата

А, Тони и ти ли си във Враца? Да те разходим и теб. За книга аз предлагам детско приказки

[svekarva]

Я, не се подлъгвайте, че някой ще се хване на:
ПОЗДРАВЛЕНИЯ!
ВИЕ СТЕ НАКАЗАНИ!
За да отмените наказанието, трябва да заслужите 500 точки и т.н.т и то в писмен вид.
Малко като:
Поздравления! Получихте наследство!
За да станете собственик, изпратете едиколко си лева и т.н.т.
Ако детето ми тръгне да се впечатлява и изпълнява, бая ще се замисля, че чете без да разсъждава и че е в опасна степен будала. Честитят ти наказание /ама без наказание/, пък и искат да си го отмениш, като си си го спечелил с честен труд. Е... ти извратеното послание , честно!
Али, ще ни съсипеш бизнеса, бе човек! Ще те вземем и теб в групата, само си мълчи
Сега, ценното в статията отново са коментарите, показват платни и безплатни възможности
Нека имаме предвид и че детето трябва да е заставено да говори на чуждия език и да му е интересно. Моите приятелки винаги ме оставят насаме с децата им, с външен човек няма къде да мърдат и да правят номера. Работата не е до предаване на знания въобще, а да го прави на език, който в по- голяма част от времето му е ненужен. Хайде да не се лъжем, че ние самите не сме ходили със супер ентусиазъм на курсове по английски като малки, натрисали са ни ги. Като видим дебелия /край на тоягата/, чак тогава се захващаме.

[nadelina88]

Аааааа искаш да станем анонимните му приятелчета от скайпа и понеже сме много яки, детето ще се заинтересува да научи българския език по-добре...за да си общува с нас! 

Шегувам се, ама не изцяло. хахах

[ratatui]

Не знам дали съм ви казвала, едната ми братовчедка живее в САЩ. Има син на 3,5г и у тях се говорибна испански /бащата е кубинец/. Обаче майкатабна братовчедка ми всеки ден звъни по скайп и говори български. Малкия колкото и да се опитва да го научи на бг ,твърди че не разбира и продължава да плямпа само на испански. Братовчедка ми си мисли, че говорейки с майка си тайните й са в безопасност, е да ама не. Малкия подслушва и после ходи и преразказва на баща си  . Но иначе не разбира български 

[Alichka]

Братовчедка ми си мисли, че говорейки с майка си тайните й са в безопасност, е да ама не. Малкия подслушва и после ходи и преразказва на баща си  . Но иначе не разбира български 

Това е типично за жени, ама за син си е изненада отвсякъде.
И роден, и чужд език с фуния не се налива. Все дупе трябва да ти е яко, че иначе се получава като комшийката, която се оплака, че "децата не успяха да се енджойват" и как не им стигала отпуската, за да са на "холидей в България, холидей и някъде другаде".
Аз намирам за повече от нормално поведението "да минем между капките в часовете по български/английски/немски език". Така правехме царски и нецарски пищови по машинопис. Ако някой е писал на механична пишеща машина, ще ме разбере какъв зор съм видяла. Е, после като пренесох техниката на клавиатура, текстът сам се лееше. Нещо като да караш жигула и да си купиш Х6-ца. В тази връзка за пореден ден се изумих що за учебни коли са се навъдили из града. Тези модели не съм убедена, че ще мога в близката петилетка да си ги позволя.

[addicted_to_u]

 Понеже пак се завъртя тая тема да си кажа и аз мнението (не че някой ми го е искал, ама да придам към статистическата извадка).

Имам два примера в семейството : детето на първия ми братовчед в САЩ и децата на братовчедка ми в Швейцария. Американчето беше записано на Малко българско училише в Чикаго от много малък. Пяха песни, обличаха ги с носии, празнуваха български празници. На 8 е и щом тръгна на американско училище взе да мрънка, че българското му е трудно. Баща му не беше голям отличник да не кажа изобщо не го вълнуваше училището, но беше категоричен, че трябва да ходи и на двете. Сега си общува спокойно с всички в България, може да играе с българския си братовчед и даже се ядосва като не може да му дойде думата на български. Мисля, че вече навлиза във фаза когато го оценява.
 
 На швейцарчетата майка им общува с тях на френски. Бабата и дядото в чудо се виждат като дойдат. Не мога да си обясня защо ги лишава от нещо, което им се полага по рождение. Дори не говорим да го говорят, а само да го разбират, да им се обогатява личността,...

 А не мога да си обясня и друго защо само ние сме такива чуждопоклонници - в чужбина немецът си остава немец, италианецът-италианец, китаецът-китаец. Само ние се чудим как да се претопим и да не сме това, което сме, че е много срамно.. От там може би идва и обвинението на тези, които сме в родината.  

[alexandrova_90]

Панди, във Враца съм, но преди малко се прибрах.. Утре ще се виждам с приятелка малко детенце и после може да ви пиша, като разбера, кога точно ще е, защото все пак и вие сте с малки деца и да не обърквам графици... Съобразявам се наред  

Исках да им купя "Физика на тъгата", това измислих, докато отивах към книжарницата.. И двамата много ценят съвременните български творения, а и исках да е книга с послание, което да отива за повода и някак да го обвържа с бъдещето им като семейство... Прави ми впечатление, че са започнали да не ценят нещата, които им се случват в живота, да не изпитват радост, което особено за Никол не е никак характерно, тя е супер жизнерадостна, много щастлива.. но в последно време доста се оплаква и постоянно е объркана, депресирана и тн, по нейни думи. Та исках да им напиша нещо от сорта да се радват на малките и големи неща, които им се случват благодарение на химията на любовта им, а да държат тъгата по-далече.. и да обвържа с книгата още малко .. Както и да нямаха я.. .

Попаднах на "Книга за мечтатели", на която ми се струва, че ще мога да напиша хубаво послание.. защото те непрекъснато мечтаят за разни неща и доста от тях не са постигнали до сега, защото се опитват по отделно, а може би е по-правилно да си помагат един на друг в осъществяването на мечтите..

Свекс, представях си някакви доста дебели кори.. тези са разкошни, но не ми се иска да те разкарвам днес, защото вече е 4ч, а ние в петък пътуваме сутринта  .. Наистина биха стоели идеално на книгата като разделител.. От какво дърво са? Не, че има как да го направя сега, сигурно есента ще са такива сухи и хубави

2 нови отговора..

[Marri]

Честно ли?

Абсолютно

[svekarva]

Корите са от миналия месец, няколко чинара бяха започнали да се белят и аз ги взех. Същите си спомням имаше и на снимките на Мари от миналата година, Сами държеше една с формата на картата на Българи по някаква случайност.
Добре ще ти се получи да напишеш посланието на книгата, пак ще се запази във времето.
Ще и мине на Никол, стресът по сватбата е голям

[alexandrova_90]

Вярно, че стресът около сватбата е голям, но това бяха едни от най-щастливите ми моменти като двойка с Илиян, както и купуването, оправянето на апартамента.. Всичко става истинско.. някак обвързващо, семейно.. важно.. знам ли.. ако сватбата не ти носи позитиви, по-скоро ми се струва излишна  Дано им мине и всичко надмине очакванията й, защото ще я набия 

[pandapanda]

Хаха Тони, ти май си забравила на колко места беше крещяла покрай сватбата остави го момичето да си изживее момента. После, живот и здраве, като е бременна, а ти с бебе пак ще и се чудиш 

Ние навън явно ще сме в Зелето/Зеленчука, защото на Бамбук там му е интересно. Ако имаш път натам, може да се оглеждаш

Addicted, не сме само българите така. Служебните деца не искаха да учат холандски, малкото толкова го е забравил, че повечето му думи са на английски и аз разбирам всичко.

Аз ходех по моя инициатива и със желание и на английски и на немски

[Marri]

Вярно, че стресът около сватбата е голям, но това бяха едни от най-щастливите ми моменти като двойка с Илиян, както и купуването, оправянето на апартамента.. Всичко става истинско.. някак обвързващо, семейно.. важно.. знам ли.. ако сватбата не ти носи позитиви, по-скоро ми се струва излишна   Дано им мине и всичко надмине очакванията й, защото ще я набия  

Тони, хората са различни, житейското им и емоционално състояние към моментът на организиране на сватбата, също. Всеки различно реагира на стрес...

 А не мога да си обясня и друго защо само ние сме такива чуждопоклонници - в чужбина немецът си остава немец, италианецът-италианец, китаецът-китаец. Само ние се чудим как да се претопим и да не сме това, което сме, че е много срамно.. От там може би идва и обвинението на тези, които сме в родината.  

Не, по-скоро обвинението идва оттам, че някой иска и очаква нещо от тях, в случая съхранението на езика, оттам на идентичността.

За чуждопоклонничеството...., не знам как да отговоря еднозначно(не че и аз съм някаква представителна извадка...). За мен, като възрастен човек с 5 години от 35, история навън...как мога да отговоря....може би, защото официално и неофициално сме слагани винаги в графа "не особено пълноправни"....(например за Швейцария, ЕС е 25+2).
А и защо да говорим точно за чуждопоклонничество, за мен нещата са по-прости, живея в друга среда, съобразявам се с нея, харесва ми, опитвам се да се адаптирам максимално...., ако не беше така, какво ще правя тук...примерно. Същото е като си смениш работата, опитваш се максимално да се приобщиш към новото място и екип...
За децата ми, в моите очи е важно те да са част от общото. Тях средата ги определя като идентичност. Нямам за фикс идея да ги разделям от българският им произход...Един език само обогатява, но водещ е местният, на тях ще им е достатъчно трудно с него, в предвид, че не са с равен старт с тези деца, на които той им е майчин, защото ние като родители няма как да им обогатим речника, нещо което за другите деца не е така.

[cvete_78]

Привет-мривет.Изписали сте света,момичета.
Много ми хареса идеята на младоженците за книги вместо цветя.Дано да няма много повтарящи се книги.
За езиците какво да ви кажа.Английския ми е пълна скръб.В училище всяка година ни сменяха учителите(една година имахме четири),нали се сещате всеки идва с претенциите си и започва отначало.Тъкмо научих как да си казвам името и на колко съм години.Хоп! В техникума няма английски айде френски и той учен недонаучен.Преди 4 години се записах на курс по английски за 6 месеца научих 8-9 времена и нищо друго.Сега уча руски и си говоря с Димитър понякога.За чужденците българския хич не е лесен.На ММ братовчед живее в Чехия,жена му разбира и говори добър български,децата само разбират шляпат на чешки само .На голяма част от българите като май им заложено чуждопоклоничеството като черта.
Свекърва не че нещо,но ти ли ще раждаш децата за групата на Надето ?:girl_wink:Просто каза,че децата са от теб.