07.07.2017 06:13
Цитат на: Adria в 06.07.2017 18:52
Малееее, аз имам темичка, това не е истина направо!!! marry_me страшна си, благодаря ти!
cvete_78,Nijolovateddy,Bube, много мило от ваша страна за проявения интерес.
Ще разкажа набързо, защото само влезнах да хвърля едно око във форума и видях, че имам съобщение, а когато имам повече време, ще съм подробна.
Аз съм Кристина на 30 г., бъдещият ми съпруг, също е от Пловдив, ще навърши 33 през август. Познаваме се от 13 години бяхме известно време в една компания.
Никога не сме били първи приятели, но сме излизали заедно. Имахме период на флирт дори, но тогава аз бях малка за неготой студент, аз пък с вечерен час. Аз завърших училище и дойдох в София да уча. Той си живееше в Пловдив и не сме имали никакви контакти. Преди 5-6 години се намерихме във Фейс, писахме си, чухме се, оказа се, че работата му е свързана с път до София всеки ден, но уговорката за кафе си остана ей така казана без конкретика. Един ден ми звънна, че е в София и е свободен да се видим и че ще е тук няколко дни, ако имам възможност да се срещнем.
По това време не работех, живеех с един крайно неподходящ момък, с който отношенията ни бяха почти приключили и единствено се карахме, като цяло бях доста "спряла". Видяхме се на по биричка, говорихме си много, общо взето не изпитвах някакво неудобство, а се чувствах така сякаш се срещам с стар,много близък приятел. Поканих го вкъщи заедно с още една приятелка да играем карти. Тогавашният ми приятел обаче нещо изревнува (обичайно за него) и се държа изключително грубо и неадекватно, което си беше повод за още по-сериозен разрив в отношенията ни.
Както и да е ММ си тръгна, в последствие започнахме да се чуваме и да си пишем. Разбрах че има симпатии към мен, а и знаеше, че с тогавашното ми гадже нещата са към раздяла.
Ще доразказвам по-късно, защото е сложил вечерята и ме чака
той студент, аз пък с вечерен час. Аз завърших училище и дойдох в София да уча. Той си живееше в Пловдив и не сме имали никакви контакти. Преди 5-6 години се намерихме във Фейс, писахме си, чухме се, оказа се, че работата му е свързана с път до София всеки ден, но уговорката за кафе си остана ей така казана без конкретика. Един ден ми звънна, че е в София и е свободен да се видим и че ще е тук няколко дни, ако имам възможност да се срещнем.