Привет!
 Свекърва, изумява с памет. Помня, че нещо имаше с Ина и Марта, ама убий ме не мога да се сетя какво точно беше. Възрастните деца са по-сложни и от малките, че имат житейски опит и като развият фантазията. Сега ако и крема каже направо ще падна.

  По повод ревящи деца няма да забравя колко впечатлени бяхме с ММ на едно море в Турция. След като установихме имената на всички българчета на 30-тата минута откакто ни стовариха в хотела, защото повечето бяха с баби, които крещяха Гошко-оо, Миткооо и т.н. Та един следобед наблюдавахме сцена от друг свят. Беше много топло и около 2 часа на обяд, една майка (предположихме белгийка)видимо бременна в 5-6 месец и момиченце по памперс около 2-годишно. Детето нещо поиска и не му се даде при което то започна да мрънка, после започна да реве. Майката си сипа кафе. Седна наблизо и започна да чака да мине кризата. Детето се зачерви, разкрещя и накрая в миг на безсилие си скъса памперса със замах. Полека започна да притихва и майката го гушна и си го прибра. Ние бяхме ей така  , а добре че бабите с милите внучета се бяха прибрали по стаите, че щяха да изпаднат в несвяст. Направо се възхитих на самообладанието, което жената запази. Надявам се  някога да притежавам такива качества.

Вчера ММ сглоби шкафа и освободихме 3 рафта на по-удобно място, а новият е забит в един ъгъл между дивана и прозореца и натъпкан с разни инструменти на ММ и коледни декорации.Въпреки че не е много освободеното място пак е глътка въздух.

Ние следобед заминаваме за Пловдив да подишам малко роден въздух.

Хубав петък!  

Хелоуу!

Аз съм доволна вече, най-накрая след 2 месеца разглеждане и няколко отменени резервеции, днеска преведох капарото за почивката и ако котка не ни мине път няма връщане  Една идея по-спокойно ми е вече.

Инче, аз също не помня случката  Свекърва, сега е момента да даде линк към събитието 
И на мен ми се ходи на маникюр и педикюр, ама само си намирам оправдание да не отида.

Мари, Сами явно е на принципа "Моето е мое, чуждото е общо".

Цитат на: магито в 21.07.2017 17:20

Моника е яла абсолютно всичко дето съществува на пазара.Вече има изграден вкус и казва това е боклук или не искам това или онова.Знае кое може да се яде но по-малко, за да няма проблеми и да я боли коремчето.Виждала съм ограничавани деца в ранна възраст и като пораснат са неуправляеми.Нямат спиране от към ядене на боклуци.

Маги, напълно съм съгласна с теб. Опитвам се да му обяснявам кое е вредно и не е хубаво да се яде, но и просто не купуваме чипсове, зрънчовци и си крия шоколадите
Той гледа какво ядат другите наоколо и иска и той такова. Ако го лишавам на 100%, като не ми е в полезрението в училище като си има джобни, все боклуци ще си купува.

Ратче, къде ще ходите?

За децата, като прочетох поста на Addicted to U и се сетих преди време някой тук беше разказал как са били на почивка на нашето море и са седяли в градината на някакъв ресторант, когато две малки деца (едното българче, другото от друга държава, която вече не помня) са започнали с голям кеф да ровят из една саксия и да вадят пръст. Родителите на българчето веднага се развикали на детето с висок глас и с драма, докато майката на чужденчето отишла спокойно при него и му казала нещо тихичко, при което детенцето просто преустановило ровенето.

Ох, а аз днес направо ми идва да гръмна шефката. Нещо е изнервена и се държи много заповеднически и грубовато. И издивявам като започне да се меси в личните неща на другите. Колегата тръгва на обяд в една торбичка на рамо, при което тя заявява: "Ти нали само на обяд отиваш? Къде с тая торбичка". Като ми го прави това и на мен и ми идва да и кажа, че това си е моя работа.

Стр. 40 от темата на Ина.
Маги, статията не е от Майките, а от Мама Нинджа- гост автор.
Варя едно сладко от боровинки и разни сезонни плодове с кокосова захар и нямам време сега за повече.
http://forum.svatbata.bg/index.php/topic,37255.585.html
Ина, чак такива подробности не помня, не ме взимайте на подбив, щотоооо Припомни си други думи от поста си и пусни на търсачката.
Ей на, на Милена историята не я помня

Цитат на: svekarva в 28.07.2017 12:15

Припомни си други думи от поста си и пусни на търсачката.

Еееее... то така и баба може 

И стига вади кирливите ризи  Кусни една льжица сладко за мене 

Свекс, нареждам се за едно бурканче.Няма кой да ми направи на мен такова сладко Аааа объркала съм майките аз.

Миленка, и ние не купуваме такива неща.Шоколад имаме, предимно черен за мен и млечен за баща и.Тя има Киндер шоколад.Знае къде седи и ако и се прияде идва и ме пита дали може.Но това е изключително рядко.Проблема са децата пред блока.Майките им, имам чувството че е въпрос на чест, излизат с една торба близалки, зрънчота, крекери и каквото се сетиш.Естествено няма как да я спра.Сега ги няма тия майки и тя не се е сещала за гореописаните, дори като ходим в магазин и ги види не ги иска.

Рат, къде ще ходите?

Адиктет, да си починете и да си изкарате супер.

Ина, днес каква е програмата, освен педикюра за който ти завидях!

Свекърва, благодарности  ! Стига изкушава с тия сладка бе жена, бременни четат тука, а ако не са бремвнни някой са като малки деца и всичко искат да опитат /себе си визирам  /.
Помня историята на Миленити, ама и аз не се сещам за автора.
Ще ходим на Александропулис  ето тук . Това е едно от малкото места които покри критериите и ни влиза в бюджета.

На мен ми е много интересно как може тия майки изобщо да не се съобразяват, че ходят и предлагат даже. По площадките в квартала вечер пък е пълно с родители пиещи бира и пушещи цигари. Доста от децата налитат на бирата, а на тях не им дреме, не се и сещат поне да излязат извън полщадката докато си изпушат отровите.

Много неща не подозирах, преди да стана майка.

Не знаех, че ще мога да лежа 45 минути без да мърдам, мигам и дишам в тъмна стая, докато детето се опитва да заспи до мен.
Не знаех, че мога да издавам звуци, миксирани между чапла и диво прасе, когато има опасна ситуация.
Не знаех, че мога да играя по-забавно от Татяна Лолова, когато описвам как и защо се мият зъби.
Не знаех, че ще ми се налага да бъркам в тоалетната, за да си взема ключовете.
Но...
Това, което наистина не подозирах е, че ще ми се налага да се крия от еднометров човек, за да ям Нутела. Сериозно, крила съм се на всякакви места. Зад вратата, на терасата, в банята, на Уран, в Хималаите, в Узбекистан, лазила съм под масата, по тавана, скачала съм с бънджи и буркан в обятията си.
И така, днес съм се свила на осемдесет и две, между стената и хладилника и похапвам Нутела. Чувам стъпки. Напъхвам трескаво пълен чирпак в устата си и десният ми клепач започва нервно да играе. Паниката леко погалва сетивата ми, когато осъзнавам, че няма какво да направя, освен да се държа естествено. Антон приближава като мечка пред кошер. Докато се усетя, той вече е пред мен. Погледът му пронизва тялото ми, от което покапва Нутела. Чувствам се като обирджия, хванат на шокопрестъплението. Започвам да издавам нечленоразделни звуци (устата ми е пълна) и изглеждам като Мегз, в последното си видео, едно към едно.
"Шоколад!"
Антон крещи. Умът ми препуска трескаво. Преглъщам, но вече не ми е сладко. Не знам какво да измисля и в този миг, от устата ми се изстрелва безумна фраза:

"ТОВА Е АКО!"

Тони сбръчква чело и заприличва на Радой Ралин в размисъл. Явно за него това е откритие, което всички трябва да знаят, защото до края на деня всички роднини и съседи вече са информирани, че консумирам фекалии.
И не само. Хората в магазина също. Околните квартали и на още 2-3 континента. И не само! Мисля, че мернах и статия в блиц...

Но все пак съм спокойна, че съм надхитрила детето.

Малко преди да си легнем, потресена установих, че е намерил буркана с Нутела и яде необезпокояван. Когато го попитах какво прави, с тон на чернокож в американски екшън, се обърна към мен и каза невъзмутимо:

"Ям шоколад."

Край.

Не пускам линк, защото е във ФБ, а не всички могат да четат там.
Ина, цяло бурканче ще ти пратя по повод. Малко киселее, но не до степен намигване.
В тази връзка, някой ползвал ли е машина за сушене на плодове и зеленчуци? Много ми се иска да запазя кайсии, домати и сини сливи, а класическото сушене на слънце и после варене в пепеляна вода е е..си майката.
П.П. Ще взема наистина да пратя по НИ2 или по булче за София, Маги ще комбинираме с някой морски. Обаче изобщо не е трудно да се направи- килограм боровинки в момента са 7лв. на пазара, праскови, кайсии, ягоди и малини също има. Обезкостяват се и леко се намачкват, поръсват се с кокосова захар, колкото да не е без сладост и се вари около 15 минути. Докато е горещо се разсипва в бурканчета с винт, които се затварят веднага и се обръщат.

Вероника, то не е само до състояние на духа, ами и до средата. Там бабите са спели по стаите, ама баби много, като ти направят 10 пъти забележка и то от най-хапливите и като си леко разколебана(защото жената не я знаеш с какви "тренировки" го е докарала това състояние), нещата взимат обрат...., но е факт, че това е далеч по-работещият механизъм и като те води средата и ти свикваш, и твоите деца се цивилизоват без родителски крясъци...

Маги, при нас децата носят такива чудеса навън и си е просто традиция. Хиляди пъти обяснявам на Симеон, че излиза навън, за да играе, не за да яде такива неща, но той не само взима от децата, ами иска и да изнася от вкъщи(не че има какво, но каквото му падне), защото се чувства задължен, понеже той взима от техните неща. Няма оправия, явно трябва да си мине този период на отяждане....

Да, това за тръшкането е до народопсихология.Тук в Бг всеки се чувства длъжен да даде съвет на майката като види тръшкащо се дете.Една баба избяга с истеричен писък и ме гледаше все едно съм дявол по тоя повод.Опита се да ми даде акъл какво да правя с Моника като изпадна в такова състояние, а аз просто я бях оставила да се нареве.Аз ядосана я погледнах(не знам как) и и казах "Който си е отгледал децата да изчезва!Това си е моето ще го правя каквото искам!".Жената изглежда се е потресла от откровението ми, знам ли?!Но има моменти когато всеки би изтрещял и би крещял като луд, повярвайте, няма толкова желязна психика!

Мари, успокои ме, не е само тук

Свекърва, нямам време.Сега ще правя торта, нашите имаха годишнина 37г заедно и съм обещала торта.Не знам колко съботи работя под ред и вече съм като пребита.А вечер съм пред блока с дребната до 9!Брой и няколко рождени дни и ми се крещи, искам почивка, да се скрия някъде и да избягам!Иначе миналото лято правих сладко от смокини, сини сливи и дюли.Не че някой освен мен го яде де!

Цитат на: магито в 28.07.2017 13:08

Мари, успокои ме, не е само тук

То това тук идва от онова там... само емигрантите го правят, швейцарчетата хапват плодове, зеленчуци, разни сухари, неща прилежно приготвени от родителите им и в кутийки, на площадката...

Аз пък хапвам сладко от череши от магазина, но страхотно, Бон Маман

Цитат на: Marri в 28.07.2017 13:16

То това тук идва от онова там... само емигрантите го правят, швейцарчетата хапват плодове, зеленчуци, разни сухари, неща прилежно приготвени от родителите им и в кутийки, на площадката...

Викаш, детето може да заслабне след толкова тичане.Вчера Моника като излязла взела 2 банана, един за нея и един за момиченцето с което си играе.Съседа пък им донесе кайсии.Двете бяха щастливи и ги изядоха за нула време.Има хора дето им дават плодове, но имаме майки и баби дето все бонбони и близалки. 

Аз предпочитам да излезе, да се наиграе и да се прибере гладен. Избягвам да вземам храна и да създавам такива навици, особено за детската площадка до блока. Ако е вече някъде по-надалеко, за повече време или за идеята ей така да се изяде един сандвич навън, защото е нещо дребно, но понякога на децата им се иска нещо такова, тогава, да, но за други случаи.... Да не говорим пък колко са им мръсни ръцете, с които се хранят на площадката...


А бабите(от улицата)  дават непоискани съвети за всичко, не е само до тръшкането.
Била съм редовно навиквана защо разхождам бебето в мъгла на -8, в дъжд, не му ли е много топло или много студено (една баба едва не припадна като видя, че под панталонът Симеон беше бос, без чорапогащник, зимата.
Друга ме навика, че го мъча само като ме видя да го нося в столчето да кола, когато беше на три седмици, а не съм с количката, по прекрасните павета пред вкъщи, въобще съвети да искаш, та трудно можеш да си съсредоточен и да постъпваш, както смяташ за редно.

На мен мръсните ръце не ми пречат, май съм повредена  взимам плодове, ако седим много време на вън.Вчера е излязла в 17 и се прибра в 21 часа.Един банан и няколко кайсии са идеални, но без боклуци.Е днес излизаха със свекърва ми до центъра и са яли пица, но няма да обядва, хранили гълъбите, доволно е детето.Ако сме тръгнали на пикник тогава взимам сандвичи.Бяхме ходили в зоопарка в Ловеч и откарахме цял ден..Тогава бяхме правили пици и аз ги нарязах и прибрах за разходката.Иначе не нося храна, нямам такива навици.

Абсолютно сте прави, че си е народопсихология и е валидно в права и обратна връзка. Винаги се намира кой какво да каже, та и затова все сме тревожни какво ще кажат хората. Със сигурност ако не спяха бабите щяха да дадат акъл на бедната западнячка, че не може така да се тръшка детето й. Виж Гошко до сега да е навикан и да е млъкнал... та може и някой шамар да е изял, поне да има за какво да плаче

За яденето навън си спомням, че майка ми съзнателно ме пускаше, защото покрай децата се прилъгвах и ядях, та даже пък после ставаше неудобно, че много съм яла. Луда работа  Това не ми пречеше в 1-2 клас да си купувам балони от лавката в училище.