Ето още една прясна, прясна булка със скорошна сватба  Пожелавам ти да си напълниш темичката само с хубави емоции и преживявания. А ние сме насреща за съвети или просто, за да споделим вашата история 



Включвай се смело, разкажи ни за това как се запознахте, как се стигна до идеята за брак и докъде и какво сте организирали 

Честита тема, срещала съм твои мнения в темите.. Да ти са леки финалните метри преди дългочакания ден, да се подреди всичко, както сте мечтали и да ни покажеш всички детайли  

Да се наредя и аз за една пловдивска булка Честита темичка 

Теди, приятни финални дни на подготовка. Чакам с нетърпение да споделиш какво си избрала за големия ден

Охо, Пловдивска булка ли казахте!? Записвам се и аз ако не е нахално, защото и нашата сватба е в Пловдив на 30.07 и ще ми е много интересно да видя как се готвят и другите майни    .

Bube,
Благодаря за темичката днес ми е тройно вълнуващ ден и съм  . Имах едно невероятно парти изненада от колеги абсолютно неочаквано и страшно добре обмислено. Имаше много декорация направена на ръка от една моя колежка в цветовете на сватбата ни, просто беше  върха.

Историята как се запознахме я бях споделяла в една от темичките и ще я копирам тук, малко е дългичко дано да не ви доскучае 

Цитат на: Nijolovateddy в 02.06.2017 23:35

Момичета прекрасни истории всички като вълшебни приказки 
Толкова се развълнувах и реших да споделя и моята. 
Преди 11 години се преместихме да живеем в чужбина със семейството ми и аз бях в огромна депресия 12 клас беше шок и ужас с нов език нова среда  Година по късно реших че немога повече да се влача като парцал и реших да потърся един познат в скайп кйто винаги ме изслушваше и ми даваше кураж да се съвзема.  Тъкмо бях разучила как се борави и взех да търся, когато ми излезна неговото име даже и не се замислих добавих го като приятел и взех да му пиша да се оплаквам, той доста странно се държеше направи ми впечатление но бях толкова отчаяна че ми отне няколко дни да разбера че това изобщо не е този за когото си мислех.  Продължихме да говорим с това момче с месеци, разменихме си телефоните и водихме продължителни разговори в които аз се самосъжелявах за късмета който ме е довел до тук а той ме успокояваше. В последствие разбрах че това даже не е истинското му име и че през цялото време ми е писал от скайпа на приятелят си който е бил леко казано в шок след моите романи 

След половин година писане решихме да се запознаем, така на момента го реших тъй като той ми беше казал че живее в близкият град до нас, и с една колежка след работа се взехме и отидохме. Той и неговият приятел ни чакаха на уговореното място и цяла вечер си говорихме и пихме, слушахме музика от моите сидита. при което моята приятелка и неговият приятел решиха че изчезват и останахме само аз и той. След буйни приказки заспахме, той искаше да спим заедно на леглото но аз категорично отказах и след спора кой къде ще спи аз осъмнах на леглото а той на дивана. 

На следващия ден той реши да ме заключи в спалнята за да ми каже нещо важно, и ми изцепи че много ме харесва  аз му отвърнах че това няма как да стане за един ден така че да си запази желанията за някоя която ще му върже  , неговият приятел след това се опита да ме убеди че е възможно но аз си знаех моето  на следващата сутрин до ранни зори бяхме изчезнали. Той ни изпрати, нищо не си казахме и така останаха нещата в пространството. 

При което 2 години по късно мои приятели ми съобщават че брата на единият се прибира за уикенда и ще купонясваме здраво и ще доведе мое бивше гадже. Мислих че ме базикат защото и понятие си нямах кой е този момък но бях едно от последните момичета в компанията която нямаше гадже и си мислих че просто искат да ме сватосват  и суйни буйни отиваме на купон, малко по късно се появява брата на  нашият приятел който очакваме всички с нетърпение и хоп видиш ли кой пристига с него.  Аз си бях глътнала граматиката и незнаех какво да кажа.  Казахме си здрасти и до там. Той взе често да идва в нашият град, да купонясва с нас и на нова година се престраши да ме заговори, аз солидно се бях почерпила а той смелчага  целунахме се, след което той реши да ми помогне да си легна и сме спали в едно легло. На другата сутрин аз бях като натровена а той горкият не знаеше да ме заговори или да си мълчи  явно не беше сигурен дали аз си спомням че сме се целунали няколко пъти и така изкарахме денят. Последният ден си тръгваме и аз го заговорих питах дали пак така ще се разделим като последният път а той горкият ми отговори че предният път съм взела решението без да го питам 
От тогава започнахме да се виждаме да си ходим на гости. Офиццялно го запознах с нашите на 50тият рожден ден на баща ми те много го харесаха а той горкият беше спечен дълго време. Сега живеем заедно и след по малко от 2 месеца ще бъде нашата сватба, макарче тук подписахме имахме само годежно парти но големият купон ще е в БГ със семейството му.
Извинявам се за дългото обяснение явно доста съм се развълнувала 

Брак не сме обмисляли, даже не е ставало на въпрос. Няколко от двойките в компанията ни се ожениха кой с голяма сватба кой само с подписване и явно те мъжете си говорят защото всички момчета от групата знаеха че пръстена е купен и предложението ще се случва на ваканцията ни в Ню Йорк. За съжеление милият явно е бил доста притеснен защото не успя да ми предложи там, но ми направи впечатление че все се оглеждаше някой да не го преджоби  аз естествено се шегувах с него, но по-късно разбрах защо се е притеснявал.
Предложението го получих месец по късно бяхме на гости на едни наши приятели и както си вечеряхме и пиехме винце той каза че аз не бих се омъжила за него  аз пък казах защо пък не и изчезнаха с мъжката част  ние си помислихме че тотално са откачили  и след 10 минути изненада той падна на коляно зададе ми въпроса, при което нашите приятели вече казваха наздраве и крещяха от радост, аз промълвих заветното "Да", той сложи пръстена и пълен шок сигурно стояхме прегърнати поне 5 минути .
Най-интересното беще че пръстена ми пасна идеално, и тъй като не нося пръстени го попитах как ми е улучил размера а той ми разказа че една вечер след като съм заспала ми го е мерил на пръста  .

Благодаря ви момичета, надявам се да бъда полезна на някои а от други да получа съвети. 
Развълнувах се от темичката и нямам търпение да споделя.

Ще започна с това че реших сама да си правя поканите и не съжелявам нито за момент, но съвет към другите булки решили да вложат нещо от себе си:
1. Отнема много време, ако го нямате не се захващайте.
2. Не се отказвайте след като сте се хванали на хорото ще го играете до край.
3. Домашно направените покани не излизат по евтино от колкото ако си ги поръчаш.
4. Никой няма да ви ги направи както вие бихте си ги направили, нито ще вложи толкова усилия и креативност.
5. Преди да принтирате текста за всички покани изчакайте още един ден, прочетете го наново, дайте на някой друг пак да я прочете.

Чуството след като ги приключите и сте доволни със резултата Уникално!

Получих доста комплименти за поканите междудругото

За екипа ще дам мнение след събитието а до тогава сме избрали:
Ресторант- на хотел Санкт Петърбург Пловдив
Църква- Кирил и Методии
Агенция- Ваня Стил
Фото и Видео- Димитър Дардов и екип
Дж- Весо и Коко


Тъй като живеем в чужбина наехме агент като си мислих че няма да се занимавам с нищо и пак мога да кажа че съм доста по изнервена от началото на годината до сега и вече и неспокойна, май е нормално явление за всяка една булка  .

Агентката ни Ваня от Ваня Стил избрахме единодушно след като прегледахме форума, и интернет за подходящи агенти. Ваня има голям опит и е доста запозната с обстановката и изискванията в Ленинград. Няма момент в който да съм й писала а тя да не ми е отговорила светкавично. Не се познаваме лично но умее да ме успокои всеки път когато говорим. Живот и здраве ще се запознаем скоро.

Макарче съм коренячка Пловдивчанка никога не съм ходила в Ленинград (сега Санкт Петърбург) и се надявам да е хубаво както си го представям. По снимки ми е трудно да преценя а и много мнения като цяло не намерих. Колебаехме се между Градински Сватби, изглежда много красиво и модерно,  и Ленинград, но Градински Сватби направиха изборът ни по лесен тъй като имахме леко недоразумение. Аз съм щастлива с изборът си, но мога да кажа че почти година предварително запазихме датата си и имаше доста заети съботи.

Дардов го избрахме спонтанно, доста се колебаехме и аз мисля че и в друга тема споделих че инфо за по ивестните имена може да си набавиш, но нищо повече. Разпитах роднини и приятели и името на Дардов ни беше споменато, питахме агентката ни и тя каза че той е много добър и търсен. Едно единствено съобщение на фейсбук му изпратих и той ми отговори толкова подробно, че аз нямах никакви въпроси, цената която ни предложи за видео и фото беше приемлива и доста по-ниска от други фотографи и му писахме още същата вечер че желаем да го наемем. 

Онлайн инфо за джйове никаква! Чудихме се как ще изберем някой който не сме срещнали, поне да се запознаем да добием впечатление. Тук агентката ни препоръча Дж Весо и Дж Коко решихме да й се доверим, надявам се да сме направили добър избор. Ще се запознаем с тях живот и здраве след 2 седмици. 

Цветовете ни са пепел от рози и сиво, като предпочитам сивото да преобладава. Не харесвам сатена по принцип затова обсъдихме с агентката да няма никакъв сатен на сватбата. Още 100% концепция за украсата нямаме предполагам че малко преди сватбата ще уточним последните детайли надявам се да не е много късно. Иначе исках да ви питам знаете ли от къде в Пловдив бих могла да намеря плат пайети мисля че го водят на Български във сив тон? Тук поръчах два вида но е доста зле  ще си го нося за БГ де искам да го сложа за покривка на нашата маса но ако намеря нещо по добро там ще е хубаво.

Пак се улисах в писане ще вземат да ме блокират заради тези романи които пиша. 

Nijolovateddy здравей! Относно фото и видео смятам, че ще останете много доволни! Ние също мислехме да наемем Дардов, но тъй като започнахме подготовка на сватба много късно (общо имаме по-малко от 2 месеца) не беше свободен. Що се отнася до избора на ресторант Санкт Петербург не е никак лош, обмисляхме го, но пък нашите гости са около 100-120 и преценихме, че ще ни е много голям. За Градински сватби и аз бях мераклийка, но всеки ме разубеждаваше как сме щели да пукнем от жега, да ни изядат комари, баща ми каза, че там ходил на лов за пъдпъдъци и нямало да омъжи дъщеря си на къра  . Ние сме в Империал. За плат не мога да помогна за съжаление и аз живея в София от 10 години и за някои неща не съм се интересувала в родния град. Успех ви пожелавам, по-малко нерви (знам и на мен ми писна да го чувам, но наистина не си заслужават негативните емоции). 

Честита сватбена тема!

Ох, ама как е пропуснал да ти предложи в Ню Йорк.. Хихи.. Нищо пак е яко 

Много обичам да чета за първите моменти във връзката.. Това ми е по-по-най-любимо 

Това са най-сладките мигове.Началото......

Цитат на: Adria в 29.06.2017 08:04

За Градински сватби и аз бях мераклийка, но всеки ме разубеждаваше как сме щели да пукнем от жега, да ни изядат комари, баща ми каза, че там ходил на лов за пъдпъдъци и нямало да омъжи дъщеря си на къра  .

Adria, баща ти е голяма терца 
И аз мисля че Юли месец ще е жега за сватба навън колкото и да е красиво. В Империал също не съм била но имам позната която ми спомена че иска там да й е сватбата и е направила запитване повече не съм я разпитвала какво се случва.
Още една седмица и се прибирам и се започва голяма подготовка тогава ще пообиколя града предполагам че ще намеря магазин с подобни платове . Адриа знам че трябва да го дам по лежерно, и се опитвам, но...... като се отпусна и нещо все се сгромолясва, има си някои сватби които мъчно си вървят до денят но след това пък насладата е повече от приятна на това се надявам 

Цитат на: alexandrova_90 в 29.06.2017 13:46

Ох, ама как е пропуснал да ти предложи в Ню Йорк.. Хихи.. Нищо пак е яко 

Много обичам да чета за първите моменти във връзката.. Това ми е по-по-най-любимо 

alexandrova_90  горкият доста се беше притеснил и май не е събрал с смелост  Но пък не се издаде по никакъв начин че се е разкарвал с пръстен в джоба цяла ваканция. 

То и ММ ми предложи на екскурзия до Рим.. В края на ден пълен с обиколки. Бил си намислил няколко места като възможни, но чакал да засия.. хахаха Накрая ми предложи към 17ч. (обикаляхме от 7 и 30 сутринта).. На върха на Купола  на базиликата Св. Петър.. Вика цял ден се чудя, кога и къде.. В джоба си държал само пръстена, че да не изпъква кутийката.. Постоянно пипал да не го оберат или да не го изгуби