Майски празници и делници :)

[Feribotka]

Хайде и аз да се разпиша този месец.
Не съм ви чела много, много, ама да си кажа около нас какво се случва. Този месец и на нас ни предстоят много разходи - рожденни дни няколко, кръщенета, пътувания. А трябва да пестим и за рд/кръщене, абе забава...плановете ми да спестя пари за втората година хич няма да ги бъде, ама здраве да е, от август месец ще го мислим 
Вчера Панди и Бамбук ни бяха на гости и ни беше супер  Бебетата много се харесват  Бамбук е голямо момченце вече, особено с новата прическа
И ние вече сме пролетни напук на променливото време
Още нямаме планове за море, а трябва да се огледаме вече. Имаме оферта да ходим с нейният приятел и родителите му във Варна края на юни, но трябва да се разровим за квартира/хотел, че те ще са със служебна карта в станция. Другата ни опция е пак да ходим в къщата на кума в Синеморец...
Оф трябва да чистя, мия прозорци, още малко цветя ми останаха за садене, хвърлили сме око на мазето да разчистим и терасите са ни затрупани 
Целувкен!

[svekarva]

Привет!
Аз явно съм настинала... Дърпа ме гърлото, тече ми носът и ми сълзят очите, та имам много окаян вид . Естествено, никой не ме съжалява, даже и времето Пекнало е едно слънце, няма как да не пера
Като пенсионерка пък се правя на много свободна и поех ангажимента да действам за изплащане на обезщетение за голямото закъснение на авиокомпанията. Ровя се и чета разни алинеи и параграфи и вероятно си губя времето, ама 250Е на човек направо ме дърпат да действам
Значи, ще разказвам с удоволствие. Бяхме по местата, които Тони е описала и е показала снимки, ще допълвам само. За да няма повторения, ще погледна отново в нейната тема преди да започна.  
Хехе, налага се обаче да ви запозная набързо с предисторията. Бяхме се събрали отбор юнаци от 4 двойки семейни приятели, от които само ние прости инженери - всички други разни видове лекари. Аз и най- близката ми приятелка сме немскоговорящи, с минимални познания по английски като втори език, останалите разчитат на стара и неувяхваща слава, че знаят руски . Ама пък са учили сентенции, болести, органи и лекарства на латински и с малко старание могат да сътворят такива фантастични преводи, с които да те убедят, че черното е бяло . След дълги размисли, стигнахме до извода, че ще ни е доста трудно да действаме самостоятелно и се "добавихме частично" към организирана екскурзия от напълно неизвестна туристическа агенция, регистрирана в Ямбол. Оказа се добро решение, иначе с приятелката ми щяхме да луднем напълно. Та към достолепните ни ЕГН-та се лепнаха представете си какви, че да се получи средна възраст около 30, кифлеещи момета с вишо от всевъзможни изтоко-западни и северо-южни университети. . Ченетата на мъжете ни увиснаха и моментално оцениха и най- лошите ни снахи достойно. Интересите на групата се разделиха в двете крайности, но и това се оказа плюс, защото иначе нямаше да се хилим до побъркване и да отидем на немислими места.
Домувахме в квартал на Неапол, отдалечен на час и половина път от центъра и имахме екскурзовод на английски, вероятно по финансови причини. Това пък от своя страна беше наложило водене на преводачка, близка роднина на шефката на туристическата агенция /да види и тя свят на чужд гръб/. Самата шефка също щяла да пътува с нас, но спешно и се наложило да отиде до Малдивите, горката, а това и била отколешна мечта. Надебеленото е цитат от словото за запознаване на преводачката с групата в деня на отпътуването ни и дава красноречиво доказателство за начина, по който възприема живота и тежките му моменти Единият ни италиански екскурзовод се казваше Фабио, нищо интересно. Другият обаче, Микеле, имаше плътен и провлечен глас, досущ като на мафиот, беше дребен и слаб, много поврътлив и пееше страхотно неаполитански песни, като компенсация на основното му предназначение на екскурзовод. Имаше и много впечатляваща прическа, която непрекъснато оформяше с двете си ръце - с разперени пръсти на дясната приглаждаше назад, а с лявата я разрошваше напред. Всичко това, извършено с резки и отривисти движения създаваше впечатление, че си нанася груб побой на главата, даже понякога слънчевите му очила тупваха на земята и всички ние застивахме в ужас да не ги настъпи и счупи. Не за друго, ами защото очите му бяха изпъкнали, с червени жилки и аха- аха да последват очилата, все едно са прикрепени към орбитите на пружини и определено не бяха за гледане. Екскурзоводите взимахме от обектите за посещение, по време на път ролята им поемаше шофьорът на буса. Е, това вече беше ужасът . Той знаеше няколко думи на английски, ама много искаше да ни обясни и разкаже за забележителностите, като за целта използваше и двете си ръце и двата крака, правеше физиономии и въртеше очи, та в крайна сметка воланът и пътят оставаха без надзор и ние можехме само да отправяме орещи молитви да останем живи.

[svekarva]

Всички ни предупреждаваха, че в Неапол е мръсно и се краде. Мисля си, че тези приказки са само с цел да ни отвлекат вниманието от основния проблем /надявам се само местен/. Лъжат, та пушек се вдига. Абсолютно безсмислено, ей така, за спорт. Ама не да ти извъртят някоя лъжа, дето не можеш да я хванеш, ами все едно им е ясно, че няма проблем, ако истината цъфне. Следват покъртителни извинения, а оправданията са още по- плоски и безсмислени от лъжата. Ненапразно и най- известният им сувенир е дървеното човече Пинокио и носът му винаги е дълъг Хайде, да не звучи грубо, не че лъжат, просто им доставя удоволствие да не казват истината
Та кацнахме ние посред бял ден, работен и най- обикновен. Настаниха ни в хотелчето и ние плъпнахме на разузнаване из квартала. На рецепцията попитахме къде можем да си купим вода за пиене. Шеф Антонио ни даде карта, обясни на италиано- английски къде има супермаркети, пицарии, кафетерии, излезе на улицата и даже ни посочи с пръст табелите им. Вървим ние, пълни с ентусиазъм и мъчейки се да избегнем минираните от кучешки л..на тротоари, ама всичко затворено. Колкото по- далеч стигаме, толкова по- затворено и безлюдно става... Върнахме се, а Антонио ни гледа с гадната усмивка на Мона Лиза и казва, че по принцип хората почиват от 13 до 16 часа.
Чакаме ние гладни и жадни и в 16:00 поемаме за ново нападение. Ядец , пак затворено. Питаме един човечец, единственият, когото срещаме, на разни езици, включително и че търсим "аква" на латински и правим знаци за пиене от чаша и показваме че броим пари /демек, искаме да си купим/, той се върти и сочи магазините. Сега пък почваме да питаме защо са затворени, естествено пак на всички езици и пак кръстосваме ръце, имитирайки знака "стоп", че са затворени... Разгеле, по едно време той каза "си, си" и ни посочи да завием зад следващия ъгъл. Втурнахме се ние с последни сили, със залепнали от обяснения и жажда езици, завихме зад ъгъла, точно както ни каза и пред нас блесна с цялото си великолепие..... кварталната църква Какво е разбрал, какво е искал да каже, така и не стана ясно. Единствено мисълта, че съвсем ще се обезводним ни спаси от напикаване от смях Момета наизвадиха мобилните си телефони докато се хилеха и ние си помислихме, че си правят селфита. Не, гледали се дали не им се е развалил грима, вместо на огледало .
В хотела отново ни посрещна Антонио, ни лук ял, ни лук мирисал, продадени по бутилка вода, газирана, защото искахме обикновена, за 2Е всяка. На вечеря един от сервитьорите обясни, че било Ден на Републиката и съответно почивен ден, както и че ни се полагат безплатно по 2 бутилки вода на ден. Така се срещнахме с обратната дума на истината, както искате го разбирайте
Ина, къде я видя тази Мила?

[Lupercola]

В една книга.

Много яко !!! Продьлжавай историята    (и без да обиждаш Фабиовците, че са обикновени, те си имат други достойнства, ама ха!) (не от ония достойнства имам предвид, а други)  

ПП. Моят си е достоен отвсякьде де, да не си помислите   

[skylife]

(не от ония достойнства имам предвид, а други) 

ПП. Моят си е достоен отвсякьде де, да не си помислите   

Това сега като гузен негонен бяга хаха

Начи Инке, (извинявам се на всички, аз съм си простак по природа, изтрийте ми поста ако е въЗ нецензурен), освен ако не ни покажеш снимка с линийка и да е измерен, нИ нЪ лъжи колко е достоен

[alexandrova_90]

Ще падна под бюрото от смях. Колежката говори по телефона, а колегата няма търпение да научи историята ти.. Продължавай и аз нямам търпениеее 

[Lupercola]

Е защо да го правя? Ако много ви ареса, мое ми го земете, а пьк ако не ви, проблемьт си е ваш, мен нали ме задоволява, така да се каже. 

Златино, аз сьм извинена заради изпитите. Свекьрва си е такава по принцип. Ти с какво ще си оправдаеш поведението? 

[магито]

Ох, нямам думи 

[skylife]

Свекьрва си е такава по принцип. Ти с какво ще си оправдаеш поведението?  

Моля, препратка към изречението преди въпроса...и аз съм си такава. Иначе - винаги моА да се оправдая с временно умопомрачение, но ще си е чиста лъжа

[Alichka]

Микеле ще ми е цяла вечер пред очите, а органите на латински са си важни особено спаружени от жажда

[svekarva]

Във връзка с подхванатата тема, че съм си такава , а и като неоспорим факт, че разказвам за екскурзията, ето ви част от запазена фреска в Помпей. Само да добавя, че някои атрибути се измерват не само в сантиметри, а и в грамаж.

[Lupercola]

Не че нещо, но това са те - италианците. 

[alexandrova_90]

Помня в Помпей и едни други пениси по една от улиците, които са указвали посоката към публичните домове на завръщащите се от дълъг път  

[магито]

Боже, аз къде съм гледала, това не го помня от Помпей.Помня, че на моя мъж му стана лошо като гледаше вкаменелите хора  та с него се разправях.
Иначе да, фалоси има навсякъде из Италия. 

[skylife]

ВСамо да добавя, че някои атрибути се измерват не само в сантиметри, а и в грамаж.

Така си е...обема е важен...