11.03.2017 15:35
Али, а ще взимате ли количика в крайна сметка?
За образованието много зависи от специалността. Не мисля, че може да се обобщава. Има добри университети и добри специалности в България. Може би единствено икономически и информационни технологии в чужбина е по-добре. Въпреки че специално за икономиката според мен 4г. Са прекалено много. Имам доста съученици в чужбина и постоянно се усъвършенстват и все нещо ново учат. Говоря за тези в икономически сектор, самите фирми го изискват и налагат. Тоест много повече се учи след това в самата работа, а и преди да почнеш да работиш реално имаш теоритични познания доста далече от реалността. Всяка работа си има своя специфика, която учиш в процеса на работа. Моята специалност право тъй или иначе няма как да се учи навън. И наистина трябва много да учиш- иначе просто няма как. Всичко, което учиш ти трябва.
Иначе , ако ще учиш навън и после се върнеш тук , не виждам много смисъл. Дори и да не ти се е налагало да работиш ,пак са много повече усилия ,лишения и накрая се връщаш тук и взимаш колкото някой завършил тук. Не виждам много логика. Мъжът ми иска да праща децата едва ли не още след 7 клас навън, което ми е супер странно защото и двамата винаги сме били за учене и оставане тук.
В нашето семейство всички решения взимам аз, така е добре и за двамата, единствено за коли, техника и тем подобни неща, решенията ги взима мъжът ми. Тъй че съм го оставила да си купува каквито играчки си иска, няма как да се преборя. Дори и за моите коли пак е негов избора, колкото и да споря все успява да се наложи.
За образованието много зависи от специалността. Не мисля, че може да се обобщава. Има добри университети и добри специалности в България. Може би единствено икономически и информационни технологии в чужбина е по-добре. Въпреки че специално за икономиката според мен 4г. Са прекалено много. Имам доста съученици в чужбина и постоянно се усъвършенстват и все нещо ново учат. Говоря за тези в икономически сектор, самите фирми го изискват и налагат. Тоест много повече се учи след това в самата работа, а и преди да почнеш да работиш реално имаш теоритични познания доста далече от реалността. Всяка работа си има своя специфика, която учиш в процеса на работа. Моята специалност право тъй или иначе няма как да се учи навън. И наистина трябва много да учиш- иначе просто няма как. Всичко, което учиш ти трябва.
Иначе , ако ще учиш навън и после се върнеш тук , не виждам много смисъл. Дори и да не ти се е налагало да работиш ,пак са много повече усилия ,лишения и накрая се връщаш тук и взимаш колкото някой завършил тук. Не виждам много логика. Мъжът ми иска да праща децата едва ли не още след 7 клас навън, което ми е супер странно защото и двамата винаги сме били за учене и оставане тук.
В нашето семейство всички решения взимам аз, така е добре и за двамата, единствено за коли, техника и тем подобни неща, решенията ги взима мъжът ми. Тъй че съм го оставила да си купува каквито играчки си иска, няма как да се преборя. Дори и за моите коли пак е негов избора, колкото и да споря все успява да се наложи.
Хич не ми се иска, но каквото-такова
Иначе е супер ентусиазиран, толкова надъхан отдавна не съм го виждала, много му харесва и работата и фирмата и досега само позитиви, но то си е още в началото, може и да не са им се видели кирливите ризи
Чухме се сутринта и той дума не обели да честити празник или нещо подобно...викам си въХ тия сайтове, сървъри и протоколи съвсем са му взели акъла
Е, малко криво ми стана, ама реших да не му мрънкам. Оплаках се на една приятелка и тя ми вика, споко бе, вярвам в него, сигурна съм, че е измислил нещо. И следобед кумът цъфна с букети и подаръци за мен и Бебка
Викам му тя на първи юни ще празнува...ааа не, на тати момичето не мога да я подмина
Имам си и сертификат за първо ниво на Майстор пекар хехе
Кефя се като получавма дипломи/сертификати с новата си фамилия хаха.
Взимам аз децата от училище и Йоан горкия много посърнал и нещастен. Питам го аз, очаквайки я някой да го е ухапал, я някой да го е дърпал. "Мамо, днес на мен Пилара не ми подали цетенце"
Размисъл...да не би само на момиченцата да е подарявала сеньора Пилар цветя, Йоан?! "Да! От хартия, само на тях, на мен не.
" Та, така разбра Йоан какво празнуваме на 8-ми март. Чак ми стана съвестно, че не им бях казала, но не мислих, че в Испания някой ще му отдаде значение.
, ама няма да трия. Съученичка на големия син замина в 9- ти клас в католическо училище в Англия, беше и доста трудно в началото. За сестричката и взеха гувернантка англичанка, не зная дали е последвала стъпките на голямата. Момичето беше дръпнало много напред, има издадени няколко научни труда, ама и то си беше умно и ученолюбиво, пък и хубаво, на всичкото отгоре. 

Имам идея за нови цветя. Зимата ми измръзнаха всички теменужки. Ще трябва да ги подменя.

