В неделя беше и първото парти на Алекс по случай 40 дни.
Въпреки, че не бяхме кой знае колко хора си беше малка лудница. Бях поканила 5 приятелки, майка ми, баба ми, свекървата и племенницата. Кумата така и не дойде, но не мисля да се ядосвам. Едната приятелка беше с 2 годишната си дъщеря. Майка ми беше подготвила повечето от нещата, другите ги купихме. Имахме сладка питкак, торта, кекс, сладкиш, сладки, бонбони и различни бисквити. Въпреки, че трябва само сладки неща да има на трапезата, предложихме и мезета, защото събирането беше на обяд.
Самият ритуал Алекс го проспа. Изобщо не му направи впечатление, че около него се случва нещо.
Две момичета опънаха бяла кърпа над главите ни, свекървата разчупи 2 парчета от сладката питка и ни пожела разни неща. Другите момичета също "орисаха" мъника. Всяка сложи железни монети в кърпата, след това я завързаха с два възела, нито много стегнати, нито много хлабави и качих кърпата на високо.
Хапнахме, поговорихме, за Алекс...естествено. Добре си прекарахме, макар че на момени ми беше нервно, защото не обичам такова суетене, особено щом се отнася до детето  ми. Направо го направиха луд мъничето ми. Особено племенницата, която беше залепена за него. Постоянно го мачкаше и целуваше, макар че той спеше....и  малката 2 годишна госпожица, която искаше да го люлее в шезлонга, да го завива и т.н. И той се изнервя на моменти. Абе, с характер ми е момчето.
Мина и замина и това, а ние продължаваме да си растем.
Алекс става все по интересен. Започна да се заглежда все повече в играчките и най-вече в музикалните. Като чуе песничката от едно меченце, веднага лепва една крива усмивка, а ние с тати се разтапяме. Извадихме отново и шезлонга. Заседява се и в него вече.
По цял ден се.разхождаме. Подобряваме