Сега, когато чета всичко, което съм написала, сякаш излиза, че по някакъв начин се оплаквам, а то не е така. Споделям емоциите си, около преживяното, без грам да съжалявам за нищо. Въпреки всичко мога с ръка на сърцето да кажа, че бих преживяла всяка болка отново, в името на това щастието. Не бих се замислила дори за секунда, ако трябваше да избирам.
Всяка болка се забравя в момента, в който видиш малкото вързопче.

Благодаря ви за подкрепата! 
Сигурно сте прави за антибиотика. Искат да се презастраховат хората. По едно време дори си мислех, дали изобщо му дават антибиотик или наистина искат да ни задържат в болницата, за да си вземат парите по пътеките. Вече нищо не може да ме учуди.
Важното е, че всичко мина и сме си вкъщи, гледаме се и се гушкаме. 

Свекърва, така е. Много съм доволна от доктора, който избрах. Този човек по всякакъв начин се опитваше да ми помогне и съм му благодарна, че ми е спестил новината, че е събрал екип за секцио, защото още повече щях да се шашна. Всеки ден идваше да ме проверява как съм и имам ли нужда от нещо. Живот и здраве, пак при него бих раждала.

Събраха ми се повече емоции около раждането, главоболията с антибиотици и кръвоизлива, тръгването на таткото на работа, и в един момент май ме хвана депресията, но ще се оправя. 

През деня все още не сме излизали, защото е много топло и ме е страх. Пък и с този "режим" на господина трябва да мисля някакви варианти. Иначе нямам търпение таткото да излезе отпуска и да кръстосваме улиците. Тогава ще ми е и по-лесно, защото ще сме с колата.
Много ми е на мисъл това хранене, когато сме навън.

***
Гледам, че в месечната сте нищили въпроса за антибиотиците и понеже си видях ника в един коментар, та реших да си кажа и аз. Искам да "изчист