Опа сватбата мина

Беше много вънуващо и напук на мисълта, че няма да я усетя - напротив - много добре си я усетих даже и си спомням почти всичко- всяка мисъл, всяко чувство, всяка емоция, всеки поглед - всичко.
Денят започна с една огромна закуска и кафе. Дори имах време да постоя в тишината и да се насладя на прекрасната сватбена сутрин. Имах време да направя дупка, на копринената кърпичка за извеждане и майка ми да се побърка

Добре, че се разровихме по шкафовете та набързо намерихме заместител, който изпра и изсъхна навреме, за да си свърши работата.
Тръгнах на фризьор и все още не ми беше сватбено, по-скоро ми беше като ден, в който вечерта ще трябва да ходя на банкет. Мина фризьора, дойде гримьора мен още не ми е сватбено, макар и вече с воал на главата, макар и хората по улицата да ме гледаха и да ми се радваха, аз не се чувствах булка.
Прибрах се вкъщи, разбира се с 40 минути закъснение от предвиденото, добре че беше предвидено и предвиденото закъснение, че имах време да се облека на спокойствие и да ме наснимат малко преди да тръгнат към младоженеца.
Младоженеца и него вятър го вее на бял кон, въобще не се чувствал младоженец. При кумовете го карали да пресява цвете, да връзва вратовръзки, въобще забавлявали са се. Голямо бутане по вратите имаше и на последната врата, зад която стоях аз, той я покори с измама. Даже не мина през нея. Просто заобиколил и отворил вратата от към терасата и си влезе необезпокоявано, докато другите се чудят какво става и така ме издебна в засада от към гърба

Чак когато ме видя и аз него, тогава се усетихме и двамата, че ще се женим

Нито на него, нито на мене ни е било напрегнато през този ден. Нито преди, нито по време, нито след церемонията. Бяхме се отпуснали и се забавлявахме. Беше подготвил една пачка от двулевки, в случай, че много почна да се дърпам, че обувката ми е "голяма".
По време на цермонията тръгва да се подписва и само ми подшушна:"Да не забравиш да ме настъпиш" ахаха
Беше ми подготвил изненада по време на свалянето на жартиера. Подготвил си един куфар с инструменти и изигра като сценка.. Първо докато беше под роклята изкара някакви пластмасови гранати, после катинар с ключ, след това хвърчаха някакви ламарини - пусна си от телефона мелодия наподобяваща електрожен, някаква бодлива тел.. Въобще много забавно се получи и гостите много се забавляваха, а и аз бях много изненадана приятно от творческото решение

Партито на сватбата с официалните гости около полунощ се разтури, че се разотиваха хората, ама ние с младите си продължихме в бара на хотела до сутринта, нищо, че на следващия ден имахме венчавка в църква и после като гледам снимките доста си личи, че не сме спали ахаха
Беше голямо изживяване и силна емоция. Препоръчвам на всяка двойка да я изпита, противно на "съвременните" очаквания, че сватбите са излишни и остарели - всяка секунда си струва. Независимо дали сте 50-100-300 или 500 човека. Емоцията, която се изживява на един такъв ден е безценна.
Да бъдеш булка е страхотно!