Момичета, откъде да започна

Сватбата мина прекрасно, като си видях приятелите у нас - добре ще започна от там.
1 част: някъде към 5 сутринта с бъдещият ми съпруг осъзнахме, че не ни се спи и си говорихме празни приказки

. После след един бърз душ бях на грим и прическа поске дойда една от най-добрите ми приятелки да ми помогне с обличането на роклята ( и както предполагате я омазах с два тона грим добре, че беше повечето от вътрешната страна

). Бях поканила и бившия си съквартирант да затиска вратата а той милия на работа до 10 сутринта

от работа до Панчарево където живее за да се костюмира и после до нас обачеее. Тъкмо аз приготвена с рокля и оправен грим понеже както винаги около рожденният ми ден е адската жега

тръгвам към кухнята да приготвя "канчето" дето ще ни подливат водата

и търчи моята приятелка и крещи, че мъжо пристигнал с приятелите и баща си да ме взимат а аз подготвям канчето и пищя, че съквартиранта ми го няма

Влизаме в спалнята и аз като по хитра заключвам вратата (понеже нали няма кой да я затиска защото моята приятелка е от тези момиченца дето са 30 кила висока 154 и нали ще стане неудобно едно такова ако я издухат от вратата

). Прибирам всички ключове данеби някой да се изхитри и да ги намери и заставам да си оправям грима (пак). Влизат хората почват да думкат по вратата а моята приятелка подпира (уж да не падне вратата

) а аз нали съм нагла дразня мъжо "Кво стана бе?Нали беше много отворен, айде влез сега да те видя" а той горкия думка, думка на вратата ама не смее да удари, че аз хитро съм застанала близо и му го натяквам, че ще ме удари ако разбие .. вратата де

10 минути минаха така в леко напрежение и изведнъж тишинааа. Викам си "кво стана, да не избягаха?" и поглеждам през ключалката. В следващия момент входната врата се отваря и се чува вик от мъжа ми който е пред нашата врата (на спалнята) към края на коридора където е съквартиранта ми (много закъснял) - О, Славе! Здравей (едно мазно, мазно гласче) при което аз заставам до ключалката и кресвам (а аз съм доста гласовита, та сигурно са ме чули и в гражданското на лъвов

) - Славе, пази ги да не бутат! (което нямаше как да стане защото коридора ни е тесен а вече бяха влезли едни 9 човека, НО важно е желанието

или поне аз така се успокоявам). Отворихме им де, взеха ме, малко снимки и към гражданското. Там имаше много забавни моменти ако започна да разказвам има да заминат поне 2 дена защото имаше много смях ако искате по-лесно ще стане в скайп да направя един конферентен с желаещите

защото ми е мноо трудно всичко да разкажа за да се посмеете от сърце!