Обещаната снимка май ще я оставя за утре, че не стигна времето да изгладя драперията и да я сложа на кошарката. Искам снимката да е завършена

Не знам какво да разкажа. Беба №2 е планирана. Аз нямам брат или сестра и винаги съм страдала вътрешно заради това. Мъжът ми пък има сестра, с която са в страхотни отношения и са ми страшно мили като са заедно, много е хубаво!
Поради съвсем прагматични причини изчакахме малко повече време преди да започнем опити. Искахме каката да е пораснала достатъчно, за да се оправя що годе сама поне вкъщи. Имах нужда и да поработя, съответно и да получавам доходи, с които после да получавам нормално майчинство. Затова и децата ни ще са с 5 години разлика. Хубавото е че миналата пролет сменихме жилището именно с идеята да имаме две деца и всяко от тях да си има детска стая.
Анастасия е морско бебе, там сме си я направили

Първите 3-4 месеца бяха много леки, без оплаквания. Все пак спрях работа като влязох в четвъртия, защото работя на 60 км от града, пътят е междуселищен, разбирайте тотално разбит, пътува се с допотопни автобуси отпреди 20-30 години поне. Отделно, че и работата ми е динамична и психически натоварваща, свързана с вечното спазване на кратки, понякога "вчерашни" срокове. И така, излязох в болничен.
В петия месец, за жалост, прокървих леко 2-3 вечери подред. Започнах Утрогестан, както и Магнерот, макар да не съм имала контракции. Логично док ми ограничи максимално ходенето пеш. Тегаво ми беше, защото не съм свикнала да вися вкъщи. А и каката иска да излиза и с мен, върви обяснявай че не можеш. Опитва се да ме разбере детето, но понякога беше изпитание.
Ето че вече съм в деветия месец, с термин около 18 април, но според док няма да стигна до тогава. Иска ме на преглед за шийка и разкритие около 7-8 април. Нямам нищо против да не дочакам термин, защото той ще отсъства точно тогава за около седмица. Настройвам се за първата десетдневка на април.
Ще раждам в същата болница, в която родих и Ели. Засега показания за секцио няма, дано пак е нормално. Сега си пожелавам малко по-бързо раждане, нали второто често било такова

Започнах да ходя на тонове. Днес малко се притесних, защото бяха много равни и ме викат пак в сряда. Смятаме че е спяла, тя по принцип денем е по-спокойна, а късно вечер и в малките часове се активира. Ама малко се ошашавих, дано всичко е наред!
Днес отидох и на фризьор - малко да ме пооформи, да ми обере нацъфтялото, че като знам първите няколко месеца след раждането как ще ми е до прически

С подготовката сме на финала. То повечето неща си ги имаме от каката, де. Само трябва да изпера каквото мога от бебешката количка. Дрешките са изпрани и изгладени.
И нещо много важно свърших тия дни - успях да си намеря педиатър, който уж ми похвалиха. Още по-хубавото е че е на 2 крачки от нас пеш и даже на ръце ще мога да нося беба за ваксините. Юни и каката ще превхърлим при същия педиатър.
Като казах каката, нещо и за нея. Живот и здраве, наесен ще тръгне на училище, което пак ни е под носа, а е хубаво и с кадърни педагози. Тя сега е втора група в градината, но не съм очарована от персонала и от заниманията, когато въобще имат такива. Сама ми е казвала, че й е скучно там и иска да я отпиша. Не е проблема в адаптацията, има си другарчета, но наистина не успяват да ги заинтригуват. А и градината ни остана много далеч като разстояние, откакто се преместихме. Та, така наесен ученичка и бебе вкъщи - весело ще е

Възнамеряваме мъжът ми да присъства на раждането пак. Той е хладнокръвен и няма да създаде грижи

Обаче се моля за малко късмет да е наблизо като отивам да раждам, защото сега кара втора магистратура, в Бургас, която му запълва почти всички уикенди. През седмицата е на 60 км от града. Ииии ще е приключение, ако е на някое от двете места в този момент.
Това се сещам. Ако искате да питате нещо, питайте
Утре ще пусна и снимка, надявам се!
