Очаквани бебета - 2016 2 част

[rosit@]

Възрастта за мен не е фактор.Аз съм от 11г(тази година стават 12г) с ММ.Решихме,че сме готови и искаме деца и го сторихме.Искахме да сме млади родители слава Богу успяваме,както и имам много такива примери около мен.Аз немога да се съглася,че една жена на 30-35г вече е "поудъртяла" за деца,напротив...кой,както си го усеща и прецени.А понякога и не всичко зависи от самите нас.
Мен много често ме бъркат все още с ученичка,дори наскоро в детската градина на сина ми ме помислиха за негова по-голяма кака.

[sunray]

Е, аз това с одъртяването го казах с доза ирония
Не съжалявам. Така сме си подредили тогава приоритетите с мъжа ми. Докато завършим висшето, после айде стаж да натрупаме и сме станали на по 30
И младото, и по- хммм, зрялото родителство си имат сериозни плюсове. Наскоро с един наш колега си говорихме по този въпрос. Той е бил млад татко - на 22-23 е станал баща. И като си говорим с него за деца казва, че сега би избрал да е по-пораснал и узрял за гледането на дете. Сега осъзнава, говорейки с нас, колко грешки е допускал с отглеждането на неговото дете, просто защото младият човек вижда нещата по друг начин, има други приоритети, забавлява му се повечко. Имаше предвид начин на захранване, на лечение на детските болести и т.н.

Та, има си и слабите и силните страни. Младите родители пък ще са по-свежи и заредени

[nansita]

Според мен пък е важно да станеш родител, когато си готов. Пък как разбираш,че си готов...когато ти дойде до главата.

[Marri]

Според мен пък е важно да станеш родител, когато си готов. Пък как разбираш,че си готов...когато ти дойде до главата.

Така си е, обаче проблемът идва, когато решиш да имаш повече от едно дете...., а ако е повече от две ......съвсем

Иначе съм много съгласна, че по-младите родители са по-свежи, а на повечко години - по-зрели

[sunray]

Според мен пък е важно да станеш родител, когато си готов. Пък как разбираш,че си готов...когато ти дойде до главата.

А, ние с моя мъж сме по планираните бебета. Не е за нас неочакваното забременяване.

За трето ще се въздържим. Не защото не обичаме деца, а от чисто практична гледна точка. Искаме да можем да им осигурим всичко, по равно, а с три просто няма да е възможно.

[rosit@]

Мари,какво имаш в предвид с това,че проблема идва,когато решиш да имаш повече едно дете?

[Marri]

Мари,какво имаш в предвид с това,че проблема идва,когато решиш да имаш повече едно дете?

Имам в предвид, че на 35-40 години, една жена по-трудно се решава на нова/трета/ бременност, физически се чувства различно от това на 28, примерно...емоционално, също...

[nansita]

При мен е колкото планирана, толкова и неочаквана тази бременност. Както ме бяха наплашили с късна овулация, преди това и с други "диагнози" без покритие, просто не очаквах да стане бързо. И разбрах, че съм готова за тази крачка чак след II черички.

Мари, така си е, на 35+ и аз не бих се навила на следваща бременност. Имам пред себе си доста примери и не бих си го причинила това.

[sunray]

Ето колко сме различни
Аз щях да съм повече притеснена, отколкото готова, ако бях забременяла без да сме го планирали. То си е до човек наистина.
Ето, аз карам 35-тата година. Чувствам че за себе си съм на горна граница. Тоест, готова съм, искаме това дете, като се обърна назад не съжалявам за нещо пропуснато. Но ако бях изчакала дори и година само още, щеше да ми е по-трудно. Твърде много почва да мисли човек сякаш. Твърде много

[rosit@]

Добро утро!

Мари,така си е за това,съгласна съм.И аз имам примери около мен и най-близък ми е моята леля,която поради медицински причини стана майка за първи път на 40г и ми споделя,че не й е особенно лесно.Не говоря само за самото възстановяване от раждането,но и след това.Но пък всеки сам решава и преценява за себе си кога и дали е готов.

Сънрай,по-назад беше споменала,че при по-млад родител най-вероятно все още му се збавлява повечко.Ами с ръка на сърцето мога да ти кажа,че вече отдавна нямам желание за излизане по дискотеки и много шумни заведения.Да,има моменти,в които искам да излезем с ММ с приятели на заведение,а може и вкъщи да се съберем,но това е просто,за да се видим с любими хора и да обменим по някоя дума,опит...или просто ей така...за разнообразие.

Желая ви една успешна,слънчева и усмихната седмица!

[svekarva]

Иначе съм много съгласна, че по-младите родители са по-свежи, а на повечко години - по-зрели

Просто не мога да се въздържа с един стар виц: По Никулден солиден господин пита в рибарски магазин: "Имате ли свежа риба?"Отговор:"Ами да, ето, сам виждате, че е във вода, мърда и е жива!" "Аааа, не, тя и моята жена е жива, но съвсем не е свежа!"
За да съм по темата, моите ги родих на 27 и 34, и двата пъти при първи опит, с пълно съзнание и моя крайна граница за възраст. Физически и емоционално е доста трудно с второто, особено като се срещне  пубертет с ясно изразена критическа възраст на майка и баща. . С усилия си "в крак" с моди, взаимоотношения и технологии. Ако пък и те рекат да отложат деца и съвсем не става да помагаш за внуци . Да не говорим пък за случаи, когато могат да ти виснат стари родители и малки деца за гледане. Божа работа, колкото и както и да го мислиш, никога не е правилно, ама и всеки някак се справя

[Feribotka]

Добро утро Много сериозни теми сте подхванали  

Роси, какво си сладурче   И аз бих те сбъркала с по-голяма сестра   И  като Мари ти погледнах профила за възрастта  

Аз имам около мен добри примери и на много млади родители (преди 20) и на майки на почти 40, да ви кажа всички деца са си добре гледани, не виждам особена драма с тях, освен че тези на по-възрастните майки са доста по-обгрижвани и им се трепери за всичко   И друго, което забелязвам е, че тези майки някак си не могат да си определят възрастта, като имат малки деца и си мислят, че още са на 20+, в което няма лошо де

Нашето бебе съвсем съзнателно си го направихме, очаквано, съмнявам се обаче на 25-26 да сме съвсем узрели за тази отговорност Мисля, че съм ви казвала, как веднъж в метрото седдяхме срещу едно семейство с малко момиченце, които си изглеждаха сериозни, възрастни хора, точно като родители, явно и двамата с Боби сме си помислили едно и също защото в един момент се погледнахме и осъзнахме какви пикльовци сме в сравнение с тях После като слязохме той вика леле ние изобщо не приличаме на бъдещи родители   Та така...ще го видим и нашето чудо живот и здраве   Иначе ние откакто сме заедно, искаме 3 деца, дай Боже да имаме финансовата възможност, бих родила две с по-малка разлика и едно като поотраснат да не ни е скучно  

[Marri]

Фери, аз понеже съм в категорията сериозен родител(толкова сериозен,  че чак прекалено, сякаш никога не съм била дете(а може и да не съм,  защото нямам ясни такива спомени, откакто се помня все съм голяма и разбираща)), да ти кажа,  че и това не е добре.
Винаги искрено съм се възхищавала на семейства с много млади родители,  където изглежда,  че всичко е една голяма забава и всички са много щастливи 

П.П Където се появява и все сериозни стават темите....  :, 
Такава съм,  все сериозна. 

[fiibi_bg]

Аз пък мисля,че родителството е до човека и тези категории ми звучат малко странно.
Аз съм майка на  40 с 3 годишно дете и в никакъв случай не се изживявам като инфантил ,а още по-малко си мисля ,че треперя повече над детето си.Да,по интелигентна съм от 20 годишна майка и това смятам е нормално ,по запозната съм със заболяванията и последиците от тях например ,но не мисля ,че това ме прави треперлива над детето си.Също така да,ходя с маратонки и дънки в гората ,ловим мечки и не мисля ,че това е инфантилно.Детето ми има нужда от контакт с мен и аз му го давам.
А един родител е готов да бъде тогава ,когато се появи детето .Всички други подготовки ,узрявания и осмисляния са ала бала.
Не се чувствам засегната ,но е редно един статус да се погледне от всичките му страни.

[marta_kalpazanka]

Здравейте, момичета!
Роси, много си сладка и страхотно коремче.И аз погледнах в профила за възрастта ти  
Фери, имаш време като родиш две после ще решите дали ще продължите.
Аз винаги съм искала три деца и категорично на 25 не ми беше до деца.Не се познавахме и с половинката де.Мислех за третото да е след поне две години, но не съжалявам сега, защото сега ще родя една две седмици преди навърша 35.Честно казано, за разлика от предишните две бременностти сега по лесно се изморявам и имам нужда от повече време да презаредя батериите.С нея тичах до последно на работа, с малкия пък носих и тичах след сестра му и не го усещах.Определено си мисля, че е по лесно като си по млад, заради съвпадението на пубертета и критическата.А и свекърва както винаги е много права, когато си по голям,често си с малки деца и по възрастни родители, аз имах подобни проблеми и с двамата и не е лесно, а и на тях им е трудно, искат да помогнат, но физически не могат.Истината, е че лесно няма.Ако искаш лесно не раждай деца и гледай себе си.Естествено всеки вече за себе си преценява колко деца да има, според мен човек винаги се оправя някак.