Фери, казахме им, да, покрай Коледа. Знаят в какво състояние ще съм, ама тях какво ги бърка? Нали те са си добре.
![=] =]](/Smileys/kolobok/pardon.gif)
И да ти кажа... казахме, освен на тях и на едни други приятели, пак двойка. Ами зарадваха се, ама...има и нещо друго. Усещам завист в тях и си мисля, че понеже и кумовете и тази другата двойка не са женени и съответно нямат деца, затова е цялата работа. Предполагам, че веднага им светла лампичката, че и те искат. И тъпото е, че си личи, погледнато отстрани. Кумата например, много иска пръстен вече, ама кума не знам какво чака. Това другото момиче е същата работа. Само напира и за това говори, натяква, за да се разбере, че ТЯ иска и ЧАКА. Няма я искрената радост, която очаквах, особено от страна на кумовете. Още повече, че Влади и кума са приятели от съвсем малки.
Докато като казахме на едни други наши приятели, които се ожениха също миналата година... ако знаеш колко плака още щастие това момиче.

Подскачаше от радост и си личи, че беше искрено. Постоянно ме разпитваше, интересуваше се. Ето, я разликата според мен. Малко съм разочарована, но поне разбираш кой, колко те уважава.

За фирмата не съм споменавала, защото не знаех дали ще стане и не обичам да тичам пред вятъра. Да, сама ще се осигурявам, но нямам друг избор. Дано всичко се нареди.
Ех, този романтичен Бобчо, как си те глези. Браво!
