Djosi наистина е така,важна е изненадата,,нашите предполагаха и реагираха много удачно- зарадваха се подобаващо,даже скачаха от радост,но за родителите на ММ,,,,,реакцията им беше: За какво,по дяволите, ви е да се жените??? Ние не разбираме,това са отживелици..
Но те са си такива,много студени по принцип, а и аз се научих как да процедирам с тях.Не им обръщам внимание на всички глупости,които казват,и всички са щастливи

За ресторанта лесно го избрахме,просто защото в моя роден град няма много избор.Има един хубав и си знаехме той ще е

,,,Проблема беше ,че най-ранната дата беше за след 7 месеца,но пък си беше нашата-13.09 ,един ден преди рожденият ми ден

да не забравя милото годишнината.
Фотографа беше голяма драма.След като резервирахме ресторанта и веднага звъннах за един приятел-фотограф ,много е добър.Аз имах наблюдения към неговата работа,понеже като съм гримирала булки,гледах как се раздава,за да хване момента.И просто си исках него,обаче на косъм.Единствената му свободна дата за сватба за тази година беше на 13.09,след това имаше чак през Ноември...Капарирахме го и тогава се замислих; Защо само 13.09 е свободно ???? отидохме да резервираме черквата и разбрах защо.....Не можело да се прави венчавка заради 14.09,когато е Кръстовден,,,,е казвам ви такъв рев му ударих.На косъм да отменим сватбата,понеже не мен църковния брак ми е важен много....За щастие всичко мина добре.Моят свещеник,който ме е кръстил като бебе,се съгласи да ни венчае.Каза,че това са отживелици и ,че щом се обичаме Бог прощава.Много благ човек,пример за свещеник ,,,истински,даже като попитах каква е цената на венчавката ми каза: Чедо,цена няма за такова дело,,Ще оставиш парички в касичката на Черквата,за здраве ,,,Напълни ми сърчицето
