Ина, сега, когато физиологично и анатомично съм без първични отличителни полови белези, та няма как да съм хормонално зависима и уж разсъждавам с мъдростта на моите 61 години, зная, че тези моменти ще останат така в сърцето ти, че няма да трябват снимки. Моята майка изпра, че даже и накисна в белина девствеността ми /нещо, на което много държах/, а съседче освети лентата от първия рожден ден, прохождането и именуването на големия син. Липсва ми доказателството но помня всеки един миг от тогава. Най- лошото е, че понякога гневът ми надделява и трови и хубавите тръпки.  Опитвам се да се успокоя, че спомен не се създава, той просто се предава по някакъв начин - с образ, с мирис, с думи, с музика, с молив и четка, с движение и сигурно още по хиляди начини. Вероятно живее и умира с човека, за когото е важен и няма как да се затрие от случайността. Е, нали ще разказваш на София и на Марта за всичко това така, че да оставиш и част от самата теб и любовта ти? Хехе, научно погледнато, енергията не се губи, само преминава от един вид в друг, защо и със спомените да не е така?