Моят опит далеч не е с успешен край за сега . Веднага след като започна да сяда синът ми аз започнах да го слагам на гърне и в началото седеше там, но не пишкаше да не говорим за ако. След като се научи да ходи съвсем отказа гърнето. Махала съм му памперса, но не иска да казва предварително. След като си свърши работата идва и каза. Оставяла съм го мокър, не помага, обяснявала съм му, че мама, тати другите деца и пр. носят гащички и това не помага. Упорито отказва Надявам се това лято да успея, че вече ми дотегна с тези гащички. Лошото е, че през деня се гледат с таткото, а той изобщо не му се занимава да сменя наакани гащички. Слага му памперса и до там....

Ако се помотам още малко, съвсем ще забравя през какво сме минали на тази тема. Тотално ще бъде отхвърлено като важно и ще бъде изместено от нещо друго на дневен ред...
На предната страница бях разказала първите ни стъпки - ранното слагане на гърне, не за приучаване, а по-скоро за демонстрация за какво се ползва гърнето. При избора си на гърне имах няколко набелязани неща: първо и най-важно - изчистени форми, лесно за почистване и дезинфекция. Не търсех столче, не търсех тип "количка", не търсех с капак и мека подложка. Търсех най-опростеното пластмасово гърне, широко отдолу (като се обърне, за да не се задържат боклуци - гърнето редовно се мокри и не трябва да се задържа мухъл например) с гумирани крачета. Второто важно нещо беше, че поетапно купих три еднакви гърнета - за у нас, за в нашите и за в свекърите. Така, където и да отидехме, детето си ползваше същата форма на гърне. Не исках да е прекалено шарено. Напротив - не търсех играчка, за да е максимално привлекателно. Никога не съм позволявала гърнето да служи за игра. Приучавах малката, че това е нещо, на което се върши работа, после го почистваме. Не е атракцион.
Миналата година по това време се опитах на няколко пъти вкъщи да оставям Мария по бельо. Тя започна да казва, когато й се пишка и в следващия момент се изпускаше. Спирах с опитите, после ги подновявах след месец. Да, но очевидно нямаше да се получи. Тя още не можеше да стиска или не можеше да се усети в кой момент трябва да ми каже. Както и да е... Не беше болка за умиране! Всички ми казваха колко било хубаво да я приуча преди яслата, как там нямало да й обръщат внимание, как ще ходи подсечена и тн... Е, не ги послушах да си дам зор, да дам зор на детето, да сме изнервени, тя напикана, а аз с парцала в ръка... Нищо подобно и като внимание в яслата! През цялото време са били много внимателни към нея. Тя е с много чувствителна светла кожа и лесно й пламва дупето.
Тъкмо беше започнала да казва, ако не за пишкането, поне за акането, но дойде периодът на "Плаче ли?!" с други думи яслата!
"Плаче ли?" е един от дежурните въпроси към майките с децата. Това е етап от "Има ли колики?", "Имаш ли кърма?", "Как роди?", "Колко зъба имате?", "Яде ли си кухнята?" и тн. По-скоро това е опит на повечето майки да си излеят мъката по тяхното дете, да се наоплакват хубаво в кварталната градинка и с олекнала на душата да се приберат обратно вкъщи.
Факт е, че моето дете не плачеше от яслата и в яслата. Според всички това значеше лесно тръгване на ясла. Малката обаче изживя цялата адаптация по много вътрешно травмиращ начин. Моята трудна адаптация обратно на работа също не помогна. Всичко това беше натрупано в малката и на нея й "избиха бушоните" точно на темата с тоалетната. Тя спря тотално да казва кога какво й се прави. Отказа гърнето, отказа всичко. Върнахме се поне 6 месеца назад! Все едно нищо не я бях учила. Все едно нямахме никакъв напредък цялото лято. Имах моменти на отчаяние, на вътрешен бяс буквално. Редовно ми връщаха подгизнали пижами, защото в яслата слагат децата под час на гърне. Ако не беше пишкала преди лягане, мократа пижама беше гарантирана. Там почти няма как да следят кое дете какви сигнали подава. Прекалено много деца са, за да могат на всички да им следят реакциите. Имах чувството, че ако Мария ядеше памперси, по-икономично щеше да ни дойде. Това очевидно не беше въпрос на избор. В един момент се примирих и си казах, че няма смисъл да се вторачвам на тази тема. През главите ни минаха други неща на преден план и това остана доста назад в приоритетите.

Напролет дойде голямото промиване на мозъци! След като мина Баба Марта, в яслата започнаха да учат песни за първи юни. В едната се пее "Първи юни, първи юни - вече съм голяма". Тогава започнахме да казваме на Мария, че тя още не е голяма. Ще стане голяма на първи юни, когато махнем памперса. бавно и полека това й влезе в главицата. Започна голям интерес да проявява към календара. Показвахме коя дата е днес, кога са рождени дни, кога е първи юни (пусковият срок да е голяма).
Дойде първи юни, но за мой ужас не беше достатъчно топло, за да я пусна по бельо. Голямото предимство при момичетата е, че слагаш рокля и дори и да се изпусне е по-вероятно роклята да остане суха. В един момент изпрах всички бикини на Мария и я попитах дали иска тази събота да е без памперс. Дадох й тя да избере на другия ден с кои бикини да бъде, с коя рокля, с кои обувки. На сутринта нямаше търпение! Сумарно за събота и неделя сме имали не повече от 3-4 мокри гащи. Всеки път й мърморехме, но не сме й се карали. Казвахме, обяснявахме... Тя самата се чувстваше гузна, ако се напишка.
Ден понеделник баща й я заведе на яслата. И друг път съм споделяла, че тя е при по-възрастни "лели" и те си го карат по стар модел. Реших да ги поставя пред свършен факт. Изобщо предварително не им бях казвала, че ще правим опити да махаме памперс и тн. Просто ММ заведе малката и е казал, че така сме решили. В раницата бях подготвила 4-5 рокли, 5-6 чифта гащи, 5 памперса... Всичко за всеки случай! Задължително и голяма торба надписана с маркер, че е за мръсни дрехи. (И преди това е имало такава торбичка, но малка) Вечерта видях, че раницата е поразровена, но нямаше нещо сложено в торбата. На другия ден пак така... Получавах само кратка информация "Добре е" и толкова.
Мария започна да пишка и навън. Това до този момент не сме го правили. Тя е доста едра и опцията да клеча с нея на ръце не ми е допадала никога. Няма как да държа шаващо 16-килограмово дете в полунаведена поза. Егоистично от моя страна, ама кръстът ми не е за ден. Научих я да кляка, да напишка мравките, тревичките и тн. В началото беше по-интересно да рови с пръст в земята, но после свикна защо стоим клекнали, а тя е със свалени гащи. Купих покривала за тоалетна. Това е голямо удобство на обществени места, защото никога не бих я сложила да седне на седалка на чуждо място.
Беше ми притеснено, когато я сложиха в смесена група в яслата. Имаше реално 2 пъти напишкани гащи, но ни обясниха, че не е успяла да стиска, докато я сложат на гърне, а втория път пък ги е напикала, докато е стояла на самото гърне.
Вече може да се каже, че сама се обслужва. Гърнето си я чака в детската и тя ни вика, когато е готова.
Следобедите в яслата са й махнали памперса, но вкъщи тя спи по над 3 часа, а понякога над 3,5 часа. Трудно издържа толкова време, защото в тия жеги пие по много течности. Новото е, че и нощем започна да ме вдига. Редовно сме със сух памперс на сутринта. Следващото важно нещо ми е да купя протектор. Нямаме такъв и не съм наясно какъв точно трябва да взема.
Няма да си кривя душата - имаше по-трудни моменти на тая тема, но като цяло не мога да се оплача. Изчаках да порасне и не съм я пришпорвала. Не си създадохме ядове! Никой утре няма да ми даде тиквен медал ако кажа, че съм махнала памперса на 1 година, както и никой няма да ме замери с камъни, ако кажа, че махнахме памперса на 2 г. и 8 месеца. Имах изцяло подкрепата на ММ, на близките ни. Всички бяхме единни в критиките и в хваленето.

Моят опит с памперса е много травмиращ, защото моето дете заради увреждането, което има, трудно разбира и осъзнава нещата, а и имаше доста голям проблем със стомаха и с бъбреците, който допълнително удължи и утежни цялата процедура по махане на памперса.
Миналото лято само за една седмица успях да махна дневния памперс и тя самата се почувства много по-добре. Започна да си казва, когато й се ходи до тоалетна или ако не може да каже, ме води до там.
Тя винаги е изпитвала истински ужас от гърнето, отказваше да седне на него дори и на шега или с дрехи, просто като го видеше, бягаше с писъци и рев. Никога не успях да я приуча да ползва гърне като по-малка. Купих й детска поставка за тоалетна чиния, която слагах и тя още след първото слагане, си я търсеше, когато й се доходи до тоалетна, за да си я сложи.
Ако трябва да се изака, го прави само в тоалетната вкъщи и то на закрито - за целта се увива с пердето от душ кабината, което е до тоалетната, за да не я вижда никой. Когато не беше проговорила още, винаги  търсеше начин да се скрие в гардероба, когато й се доходи до тоалетна - така знаех какво да направя. Ако трябваше да ака в тоалетната, ми казваше "Айде, чао!" и чакаше да изляза и да притворя вратата, за да не я гледам. По същата причина не иска да пишка навън, ако е на зор и сме далеч от къщи.
Попитах в градината как да махна нощния памперс, защото вече втора година правя безуспешни опити.
Отговорът беше, че тя сама трябвало да започне да се регулира и да се събужда, ако й се доходи до тоалетна. Добре, но в края на юни тя направи 5 г. и най-големият номер памперс започна да пропуска, защото вече й е малък. Сложила съм непромокаем протектор на матрака вкъщи, но понякога и това не помага. Започнах да я будя всяка нощ да я слагам да пишка, но като се разсъни е голям зор след това отново да я приспя. Вие как махнахте нощния памперс? Отворена съм за всякакви съвети.

mariestrellas за жалост не мога много да помогна с идея, но ще ти споделя как стана при нас - при Ема нощния памперс го махнаме точно както са ти обяснили в градината, тя започна сама да се буди и да ми казва, че иска да пишка. Аз започнах да махам памперса генерално юли 2015г., до края на август бях махнала дневния памперс - при нас стана по-бавно, защото Ема е с ДЦП /лявата страна на тялото е засегнатата/ и контролирането на част от мускулите е затруднено. Оттам нататък отне точно година да махнем и нощния памперс -аз не я насилвах, тя просто започна сама да се буди и да казва, че има пиш. Преди това единственото, което правех беше да не й давам прекомерно много течности и да минаваме през тоалетната, непосредствено преди сън. В интерес на истината тя беше готова да махнем нощния памперс още през януари - долу горе оттогава сутрин свалях напълно сух памперс, но ме беше страх, че е студено и някоя вечер ще се напишка, без да разбера и ще я простудя. А събуждането да сигнализира, че й се пишка първо започваше с въртене на сън, нервнечене и проплакване - явно тя знаеше, че трябва да се изпишка, но й се спи прекалено много и не знае какво да прави. Сега просто се буди и казва, че иска да й донеса кукуто. Не зная вие как спите -дали в една стая и разделно. Аз спя с нея в спалнята, защото през септември отключи епилепсия и нощем задължително трябва някой да я наглежда, да не направи някоя беля, та имам и наблюдения към нощното й поведение. Дано поне малко съм помогнала. Успех

Рафаела, наистина много ми помогна, без дори да подозираш.
И аз спя с нея в спалнята поради същата причина - епилепсия.
Аз започнах да се будя нощем и да я проверявам, понякога я вдигам нарочно, за да й изградя този навик да ходи в тоалетната нощем, не да пишка в памперса, защото вече и тези памперси, особено в по-топлите дни, предизвикват някакви уроинфекции, с които се борим от три години насам, добре че някак се научих да разпознавам симптомите и вземам адекватни мерки, защото иначе са адски писъци, защото я боли и й пари, иска да пишка, а я е страх заради болката, а пък да задържа урина е още по-лошо. Лекарите ми казаха да й махна памперса колкото се може по-бързо, защото й вреди, но не мога изведнъж, все пак и аз съм човек - не всяка нощ успявам да се събудя в точния момент, а колко пъти се събуждам, защото усещам, че ми е дискомфортно, имам предвид, че малката се е изпишкала в леглото, просто не знам... Събуждам я да я мия, сменям чаршафите, тя плаче, докато се успокои и се разсънва и иска да играе, луда ставам. Но и при нас имаше периоди точно през зимните месеци, не знам защо, когато се събуждаше със сух памперс и поради същата причина като теб, реших да изчакам до лятото, като мислех, че тя ще се почувства по-добре, когато види, че е суха и може да си спи спокойно, така че до още няколко месеца би могла да се научи да се регулира сама, но уви, не стана така. След тези периоди отново подхващаше старата песен на нов глас. Сега ми направи впечатление, че пишка горе-долу по едно и също време нощем - около 2 ч., така се случва, че се събуждам или още не съм легнала и я виждам, как се размърдва и пишка докато спи, та веднага й сменям памперса без да я будя, за да не го препълни и до сутринта да трябва отново да пера, суша и прочие.
Не знаех, че Ема ти е с ДЦП и епи, но виждам, че си силна и борбена и се справяш повече от прекрасно, а още по-впечатляващото е, че имаш и второ детенце и само мога да се възхищавам на силата и куража ти - да са ти живи и здрави и двамата! От твоя опит ми дойде една идея, ако даде добър резултат, ще ти пиша! Страхотна си, наистина много ти благодаря!

mariestrellas Много се радвам, че съм успяла да ти помогна, винаги можеш да се обръщаш към мен, може пък случайно и друга идея да ми дойде .. Аз използвах една книжка точно на тази тематика - Oh, crap, potty training от Jamie Glowacki - из интернет няма как да я няма, ако искаш я намери и я прочети - много ми беше полезна на мен .. Между другото Ема не може да пишка навън - срам я е и не може да се отпусне - та ние носим куку навсякъде с нас .. дори и в колата

Благодаря ти за милите думи

Хахахаха, разсмя ме, Рафаела, какво е ку-ку? Ние имаме същия проблем, да вземем и ние едно "ку-ку" да й пази страха или срама. Ти ми даде идеята за разни подобни книги на тази, която ти е помогнала на теб, и нея ще прочета, даже се зачетох малко днес, но понеже съм на работа, не мога да й отделя нужното внимание. Та прочетох и други статии, полезни съвети, форуми и книги, и разбрах доста неща, които са си направо тънкост, която обаче никой не споменава в обичайните разговори по темата, защото не всеки има подобни проблеми. Проблемът с нощното напикаване или т. нар. енурезия обхващал само около 20% от децата и то в повечето случаи са деца без неврологични проблеми, които не срещат допълнителни затруднения при израстването си. Аз започнах да прилагам метода на регулярното събуждане и ходене до тоалетна нощем, малко ми е трудно да се будя, но съм готова на всичко, за да махна нощния памперс. Два дни щерка ми се събужда със сух памперс, ще се възползвам от момента и от по-топлите дни и ще се пробвам да й го махна, ако направи една седмица на събуждания със сух памперс. Засега са само два дни. Смятам, че ще помогне и ще успея, макар и да не е от първия опит. Иначе прочетох и за нашия проблем, когато е имало няколко периода, в които малката се е събуждала суха, тъкмо й махна памперса и тя отново започва да се напишква и не може да се контролира - това се дължало на недостатъчното количество на т. нар. антидиуретичен хормон, който освен спонтанното изпускане, предизвиква и по-големни проблеми като например задържане на урина и неволното й освобождаване, което като количество многократно надвишава капацитета на един сух памперс и разбира се въпреки него, детето успява да намокри не само дрехите си, но и цялото спално бельо; този продължителен нощен памперс предизвиква и уринарни инфекции, но има няколко симптома, за които човек може да следи и да разбере има ли детето подобен проблем - проплакване нощем, леко потрепване и разбуждане, неспокоен сън. Оказа се, че при моята дъщеря е точно такъв проблемът, но при изследванията, които й направиха, всичко беше нормално, което е типично за децата между 5 и 6 годинки, тя е на 5 г. и 21 дни. Освен това нямало определен ред или нормален период на махане на нощния памперс, при всяко дете е различно и се налага понякога да се слага отново след продължителни периоди без него. Разбира се тук идва и най-важното за нас - детските психолози и педиатрите казват, че ако детето не може да махне памперса след като навърши 5 години по всяка вероятност нощното напикаване се дължи на неврологично заболяване или емоционален стрес, които изискват повече търпение и точно такова будуване нощем на родителите, за да будят детето и да го водят до тоалетната по едно и също време и така да му изградят този навик само да се буди само и да казва, че му се пишка. Явно при нас нещата ще отнемат повече време, но няма друг начин. Прочетох всичко по темата, до което имам достъп и реших, че просто трябва повече време, но съм твърдо решена до един месец да сваля нощния памперс. Стискай ми палци! Поздрави и благодаря още веднъж за съветите и идеите!

ами куку е някакъв евфемизъм за гърне, който доста се използва около мен и аз съм го възприела много се радвам, че намираш посока на действие и проблема скоро ще намери решение