26.06.2015 21:57
Било е хубаво моминско парти 
Весело изкарване утре на сватбата 
Весело изкарване утре на сватбата Сватбата на Miele
27.06.2015 03:05
Честит Сватбен ден миличка! Пожелавам ти ден изпълнен с радост и усмивки и цял живот щастие
27.06.2015 10:45
Честит сватбен ден! 
Пожелавам ви да се обичате безкрайно много, да бъдете много щастливи и живота ви да е изпълнен все с хубави емоции! 
Пожелавам ви да се обичате безкрайно много, да бъдете много щастливи и живота ви да е изпълнен все с хубави емоции!
27.06.2015 13:01
Честит сватбен ден!
28.06.2015 00:17
Честит сватбен ден..
Щастлив семеен живот и много да се обичате..
Щастлив семеен живот и много да се обичате..
28.06.2015 11:19
Честито, Миеле Бъдете щастливи и се обичайте и занапред Чакаме разказааа
Бъдете щастливи и се обичайте и занапред Чакаме разказааа
28.06.2015 23:49
Честито и от мен! Бъдете много щастливи и винаги влюбени!
29.06.2015 08:31
Честито, пожелавам ти един щастлив и пълен много хубави емоции семеен живот.
01.07.2015 17:36
Честито! Бъдете много щастливи, здрави и се обичайте още дъъълги години! 
10.07.2015 09:50
Здравейте Да се извиня, че чак сега пиша, обаче веднга след сватбата заминахме на море и нямаша как
Сватбата беше приказна и вълшебна, точно каквато я исках. Въпреки че в четв ми сеобади фризьорката ми, за да ми каже, че са я приели по спешност в болница и няма да може да ми направи косата за сватбата. Отидохме с мама да кварталния фризьорски и се разбрахме в събота да ми направят прическата те, попаднах на едно мн мило момиче и тя ме направи наистина мн добре, почти на 100% като на снимката. След тази случка мама каза, че съм сиг най-спокойната булка. Като затворих телефона хич не бях притеснена, понеже бях у наще и им казах за какво е бил разговора, ама все едно им казам, че времето е гадно.
В петък беше малко по-спокойно. От 10:00 бях на маникюр. Понеже ми го прави едната ми шаферка беше мн забавно, не спряхме да си говорим през цялото време и да се хилим на нейното куче, което ми се радваше само докато седях на стола, иначе ме лаеше на поразия. Като приключихме с нея отидох направо у наще, с Дани се бяхме разбрали всеки да си спи вкъщи за последно. С мама отидохме до баба да пийнем кафе и да си взема роклята, че беше у тях на съхранение. Стана ми мн мило, като си я взех, но някак все още не бях напрегната. Което беше доста добре, защото вчерата, след като се изкъпах, успях да спя. Трудно заспах и се събудх в три сутринта, но като цяло успях да спя.
И така дойде дългоочаквания ден. Странното беше, че все още бях мн спокойна, майка вече я тресеше нервата, ама мене хич. Станах към 7:30, сама се събудих и докато стане 9, когато трябваше да ходя в салона, имах чувството че времето не минава. Направо откачах. Стана 9 без нещо и дойде фотографката, остави си част от нещата у нас и тръгнахме към салона. Мама и тя дойде, че искаше да я изправят ( мн ми беше хубава ), пред салона срещнахме леля, която искала и тя да и направят нещо с косата. През това време баща ми отиде да посрещне от гарата баба и дядо, абе всеки със задълженията си
Понеже в салона не запазват часове, в събота и неделя, трябвашеда сме първи там, че да сме сигурни, че ще сме готови навреме. Както споменах по-напред мацката, дето ми прави косата се оказа мн готина, през цялото време си говорихме, беше мн забавно, а през това време Петя не спря да снима. Мама беше готова и се прибра, че да оправи в нас, а леля трябваше да седне да я правят. През това време дойде и братовчедка ми, която пък искаше да я накъдрят. Абе с една дума цялата рода се изредихме в този ден Получи се мн весело и хич не съжалявам, че трябваше да ходя до дат. Докато ми правеха косата ми се обади едната шаферка, че са почти пред нас, след нея ми се обади една приятелка от Варна, която нямаше какво да прави цял ден, та и тя дойде у нас. Като приключих с косата отидохме вкъщи с Петя и оставих кака да я къдрят. Като се прибрах, другата Петя ( едната ми шаферка ) вече гримираше Тони ( другата шаферка ), през това време успях да пия кафе и да хапна две три кифлички. Толкова бях спокойна, че успокоявах Петя, че ще успее да гримира всички на време, Тони ми каза, че не може да повярва, че съм толкова спокойна След нея беше ред на мама, тя искаше само малко фон дьо тен, че да ѝ скрие бъчки, точно така каза. И после беше мой ред, през това време и третата ми шаферка дойде, та вече целия екип бяхме на лице. След като бях готова беше време да облека роклята. Тогава вече сърцето ми трепна, но като цяло бях спокойна. Като я облякох установихме, че ми е малко широка, та се наложи да ми ашият малко повече презрамките, ама те продължиха да си падат, та как да е. Нашите като ме видяха и не спряха да ахкат и охкат, баба ми естествено се разплака, всичкоп си беше на местата. Имам снимка как шаферките ме виждат за първи път, мн мил спомен ми е, наистина е станало мн яко. След това ми закрепиха воала и започнаха да ми идват гостите, Дани ми се обади, че тръгват за кумовте и от тогава всичко се случаваше със скоростта на светлината. Докато се завъртя и на вратата се звънна ( Дани беше забравил да звънне като идват към нас ), на вратата беше кумата ми с букета. След това набързо влязох в моята стая и зачакахме там с шаферките ми и кумата. Дойдоха те и се започна, а ние в стаята се заливаме от смях и чакамре да дойдат. Накрая влязоха вкъщи и след малко лутане дойдоха и при мен. Като Дани влезе в стаята и за секунда сякаш всичко спря. Бяхме само аз и той, нямаше други хора, нямаше сватба, нямахмев задачи, бяхме само аз и той. Беше някак магично и вълшебно. После се върнах в реалността. Видяхме с другите гости и от наздраве и снимки стана време да тръгваме...
Продължението след малко
Да се извиня, че чак сега пиша, обаче веднга след сватбата заминахме на море и нямаша как Сватбата беше приказна и вълшебна, точно каквато я исках. Въпреки че в четв ми сеобади фризьорката ми, за да ми каже, че са я приели по спешност в болница и няма да може да ми направи косата за сватбата. Отидохме с мама да кварталния фризьорски и се разбрахме в събота да ми направят прическата те, попаднах на едно мн мило момиче и тя ме направи наистина мн добре, почти на 100% като на снимката. След тази случка мама каза, че съм сиг най-спокойната булка. Като затворих телефона хич не бях притеснена, понеже бях у наще и им казах за какво е бил разговора, ама все едно им казам, че времето е гадно.
В петък беше малко по-спокойно. От 10:00 бях на маникюр. Понеже ми го прави едната ми шаферка беше мн забавно, не спряхме да си говорим през цялото време и да се хилим на нейното куче, което ми се радваше само докато седях на стола, иначе ме лаеше на поразия. Като приключихме с нея отидох направо у наще, с Дани се бяхме разбрали всеки да си спи вкъщи за последно. С мама отидохме до баба да пийнем кафе и да си взема роклята, че беше у тях на съхранение. Стана ми мн мило, като си я взех, но някак все още не бях напрегната. Което беше доста добре, защото вчерата, след като се изкъпах, успях да спя. Трудно заспах и се събудх в три сутринта, но като цяло успях да спя.
И така дойде дългоочаквания ден. Странното беше, че все още бях мн спокойна, майка вече я тресеше нервата, ама мене хич. Станах към 7:30, сама се събудих и докато стане 9, когато трябваше да ходя в салона, имах чувството че времето не минава. Направо откачах. Стана 9 без нещо и дойде фотографката, остави си част от нещата у нас и тръгнахме към салона. Мама и тя дойде, че искаше да я изправят ( мн ми беше хубава ), пред салона срещнахме леля, която искала и тя да и направят нещо с косата. През това време баща ми отиде да посрещне от гарата баба и дядо, абе всеки със задълженията си
Понеже в салона не запазват часове, в събота и неделя, трябвашеда сме първи там, че да сме сигурни, че ще сме готови навреме. Както споменах по-напред мацката, дето ми прави косата се оказа мн готина, през цялото време си говорихме, беше мн забавно, а през това време Петя не спря да снима. Мама беше готова и се прибра, че да оправи в нас, а леля трябваше да седне да я правят. През това време дойде и братовчедка ми, която пък искаше да я накъдрят. Абе с една дума цялата рода се изредихме в този ден Получи се мн весело и хич не съжалявам, че трябваше да ходя до дат. Докато ми правеха косата ми се обади едната шаферка, че са почти пред нас, след нея ми се обади една приятелка от Варна, която нямаше какво да прави цял ден, та и тя дойде у нас. Като приключих с косата отидохме вкъщи с Петя и оставих кака да я къдрят. Като се прибрах, другата Петя ( едната ми шаферка ) вече гримираше Тони ( другата шаферка ), през това време успях да пия кафе и да хапна две три кифлички. Толкова бях спокойна, че успокоявах Петя, че ще успее да гримира всички на време, Тони ми каза, че не може да повярва, че съм толкова спокойна След нея беше ред на мама, тя искаше само малко фон дьо тен, че да ѝ скрие бъчки, точно така каза. И после беше мой ред, през това време и третата ми шаферка дойде, та вече целия екип бяхме на лице. След като бях готова беше време да облека роклята. Тогава вече сърцето ми трепна, но като цяло бях спокойна. Като я облякох установихме, че ми е малко широка, та се наложи да ми ашият малко повече презрамките, ама те продължиха да си падат, та как да е. Нашите като ме видяха и не спряха да ахкат и охкат, баба ми естествено се разплака, всичкоп си беше на местата. Имам снимка как шаферките ме виждат за първи път, мн мил спомен ми е, наистина е станало мн яко. След това ми закрепиха воала и започнаха да ми идват гостите, Дани ми се обади, че тръгват за кумовте и от тогава всичко се случаваше със скоростта на светлината. Докато се завъртя и на вратата се звънна ( Дани беше забравил да звънне като идват към нас ), на вратата беше кумата ми с букета. След това набързо влязох в моята стая и зачакахме там с шаферките ми и кумата. Дойдоха те и се започна, а ние в стаята се заливаме от смях и чакамре да дойдат. Накрая влязоха вкъщи и след малко лутане дойдоха и при мен. Като Дани влезе в стаята и за секунда сякаш всичко спря. Бяхме само аз и той, нямаше други хора, нямаше сватба, нямахмев задачи, бяхме само аз и той. Беше някак магично и вълшебно. После се върнах в реалността. Видяхме с другите гости и от наздраве и снимки стана време да тръгваме...Продължението след малко
10.07.2015 10:04
Много е интересно, моооля те само за нормален шрифт, защото е много натоварващо за очите при четенето
10.07.2015 10:31
Тръгнахме и долу от нашата кола пуснаха едно хоро, та и хоро до блока играхме. Мн не исках, ама викам айде заради бабите трябва да има едно хоро. Само казах, че няма да го водя аз, че съм мн зле с музиката и хоро като цяло не мога да играя. Та кумът поведе хорото, ама беше един смях, щот и той не може да играе, а до него се хвана Дани, който също не може много. Та единия върви напред, другия назад, докато се нагласят беше мн смях. Като свърши хорото се качихме по колите и айде тръгнахме. Леле в по-широка кола май никога не се бях возила. Бяхме с ягуар, на един приятел е, леле страшна кола... Като стигнахме пред гражданското вече имаше булки и аз известно време бях със затворени очи, че нали не е хубаво да виждам друга булка. Не че съм от най-суеверните, ама все пак. Като слязохме от колата и като видях всичките ми приятели там и вече започна едно притеснение. Защо и аз не знам, ама докато влезнем в залата коремът ми беше на топка. Събрахме се горе пред залата и точно почваха всички да влизат и дойдоха на Дани вуйчо му и другата му баба, мн се зарадвах, че успяха преди ритуала да дойдат, че иначе щеше да е малко гадно, ама... Та влизат родителите ни, започва хора да пее и влизаме и ние. И в този момент виждат жената, която ще ни води ритуала и си помислих, че не трябва да плача. Ей тази жена говори толкова хубави неща, че не е истина. Вече не помня всичко, обаче тогава като ми говореше и направо щях да ревна, по едно време ми хвана ръката и направо не знаех къде съм. Само стисках мм и си мислех как не трябва да плача, че ще си размажа грима Направо нз как се сдържах. След ритуала се снимахме с всички гости, едно хубаво слънце грееше, че просто не е истина. Както предния ден се чудех няма ли да ми е студено и дали няма да вали така на 27ми беше хладно, но грееше слънце. След това отидохме на фотосесия, къде беше мн забавно и беше времето, в което можехме малко да си починем, Слкед снимките изядохме по един кроасан и се отпоравихме към ресторанта. Влязохме, след всички гости и беше мн емоционално, свекърва ми ни захрани и след това трябваше да ритна менчето... Леле какъв шут му ударих, не е истина... Излезе близнаци, Дани беше много щастлив и само повтаряше как ще имаме две кукли, които да тичат около нас. След това се започнаха танци и веселие, като трябваше да разчупваме питка почти цялото парче си остана в мен ( оооо пропуснах да кажа, че аз го настъпих в ритуалната ) и явно мн ще го командоря Първият ни танц се получи много хубаво, много се забавлявахме. Като танцувах с тати пак щях мн да плача, ама заради него се сдържах, после танцувах със свекър ми, който ми каза, че е мн хубаво да има дъщеря 
Беше мн мил и емоционален момент. Често казано времето в ресторанта изобщо не го усетих, беше толкова хубаво, че не е истина... Не исках да свършва, ама изобщо. Рязането на тортата дойде и поканих няколко двойки да хапнат с нас и накрая им казах, беше весело. Всички казаха, че тортата е била мн вкусна, май само Дани не яде от нея. Нямахме никави игри на сватбата, но не съжалявам, беше такъв купон, че нямаше накъде повече. След като приключихме с ресторанта решихме с няколко човека да отидем в Рокен'рола и там се засявкохме с друга булка. Беше мн весело и се прибрахме в 5:30 в хотела. Мога да се похваля, че издържах цялата вечер на токчетата, много са удобни тези обувки... Беше една вълшебна сватбата, много беше весело и всички казват, че са си изкарали невероятно.
Искам да благодаря на Жоро и на целия хотел Акорд за всичко, направиха сватбата ни още по-хубава. Наистина невероятно отношение и обслужване. БЛАГОДАРЯВ ВИ
Направо нз как се сдържах. След ритуала се снимахме с всички гости, едно хубаво слънце грееше, че просто не е истина. Както предния ден се чудех няма ли да ми е студено и дали няма да вали така на 27ми беше хладно, но грееше слънце. След това отидохме на фотосесия, къде беше мн забавно и беше времето, в което можехме малко да си починем, Слкед снимките изядохме по един кроасан и се отпоравихме към ресторанта. Влязохме, след всички гости и беше мн емоционално, свекърва ми ни захрани и след това трябваше да ритна менчето... Леле какъв шут му ударих, не е истина... Излезе близнаци, Дани беше много щастлив и само повтаряше как ще имаме две кукли, които да тичат около нас. След това се започнаха танци и веселие, като трябваше да разчупваме питка почти цялото парче си остана в мен ( оооо пропуснах да кажа, че аз го настъпих в ритуалната ) и явно мн ще го командоря Първият ни танц се получи много хубаво, много се забавлявахме. Като танцувах с тати пак щях мн да плача, ама заради него се сдържах, после танцувах със свекър ми, който ми каза, че е мн хубаво да има дъщеря Беше мн мил и емоционален момент. Често казано времето в ресторанта изобщо не го усетих, беше толкова хубаво, че не е истина... Не исках да свършва, ама изобщо. Рязането на тортата дойде и поканих няколко двойки да хапнат с нас и накрая им казах, беше весело. Всички казаха, че тортата е била мн вкусна, май само Дани не яде от нея. Нямахме никави игри на сватбата, но не съжалявам, беше такъв купон, че нямаше накъде повече. След като приключихме с ресторанта решихме с няколко човека да отидем в Рокен'рола и там се засявкохме с друга булка. Беше мн весело и се прибрахме в 5:30 в хотела. Мога да се похваля, че издържах цялата вечер на токчетата, много са удобни тези обувки... Беше една вълшебна сватбата, много беше весело и всички казват, че са си изкарали невероятно. Искам да благодаря на Жоро и на целия хотел Акорд за всичко, направиха сватбата ни още по-хубава. Наистина невероятно отношение и обслужване. БЛАГОДАРЯВ ВИ
10.07.2015 10:48
Малко снимки
Тази е с мама
С тати
С брат ми
С Дани
3GHRLLl1yLWJ8KL59BBd10KLCFLg6GqSpCV3NQO_yov7cjlXxrHD0KPZpWNf_cYow=w1879-h869" width="701" height="467" style="max-width:100%;" />
На тази мн се смяхме
Тази е с мама
С тати
С брат ми
С Дани
3GHRLLl1yLWJ8KL59BBd10KLCFLg6GqSpCV3NQO_yov7cjlXxrHD0KPZpWNf_cYow=w1879-h869" width="701" height="467" style="max-width:100%;" />На тази мн се смяхме
10.07.2015 10:50
Не виждам първите две, но сте много прекрасни с Дани
Много се радвам, че всичко е минало по план и наред, поздравленияяя 
Много се радвам, че всичко е минало по план и наред, поздравленияяя
10.07.2015 11:42
Много хубаво сте си изкарали. Жоро и екипа на Акорд са страхотни, Ние там правих ме рожденият ден на сина. Аз не виждам първите 5 снимки