Сватбата на Sisku - 20.06.2015 г.

[Anne_Shirley]

Видях, че си нямаш сватбена тема, а до Деня остава по-малко от месец, затова реших да поема инициативата  Разкажи как се чувстваш, как вървят приготовленията, как се запозна с бъдещия си съпруг, предложението и всичко, което ти се споделя! 

[alexandrova_90]

Честита темичка  Успешни финални метри 

[lorka888]

Честита темичка Sisku

[nansita]

Честита темичка! Леки финални метри и много позитивни емоции ти пожелавам!

[Sisku]

Благодаря ви, момичета, много ме зарадвахте. Мислих, че няма да имам тема, защото не съм постоянно във форума, но искрено ви благодаря 
Старая се да не стресирам и да не мисля за всичко на куп, а да отмятам нещата едно по едно.
Anne_Shirley , много точно си уцелила картинката с цветовете на сватбата. 

Ами да започна със запознанството с моята любов, въпреки че съм писала и в другата тема, но сега си имам собствена 
Запознанството ни беше преди почти 5 години. Обади ми се една моя позната,която беше управителка на магазин и ме попита дали искам да работя за лятото преди да ми започнат лекциите отново. Съгласих се веднага,отидох на интервю, което беше само формално и след няколко дни започнах работа. Всички колеги бяха много добре настроени, всеки идваше да се запознае с мен и бъдещият ми съпруг също. Но когато дойде беше един леко намусен, начумерен, викам си този пък на какъв се прави А той всъщност  си бил легнал доста късно предната вечер.
И така започнах си работа аз, а той започна да става по разговорлив, беше ми приятно да е наблизо, а вероятно и на него. Взе да пуска шеги, аз се смеех като ученичка и той беше много щастлив от факта, че ме разсмива.
Един ден ми каза, че искал да ме пита нещо, но когато сме били само двамата. Стана ми странно, но го изчаках да реши кога е удобният за него момент и ме покани на кафе супер притеснен. Аз се съгласих, защото си е друго да седнеш спокойно извън работа и да разговаряш с някого. Уговорихме се за ден, в който и двамата почивахме и излязохме. Седнахме в едно кафене и не спряхме да си говорим, за всякакви теми, сигурно стояхме 2-3 часа. След това станахме, започнахме да се разхождаме и продължихме да си приказваме, все едно винаги сме се познавали  Вечерта, когато се прибрах се чувствах много щастлива от това, че той е човек, с които можеш да говориш на всякакви теми.
Аз малко преминах и в темата за първата среща, но спирам ,за да не стане много дълго и да не ви отегчавам.

[InaMineva]

Никой няма да се отегчи, продължавай Всички с огромно желание чакат интересните истории по запознанство и годеж на бъдещите младоженци

[alexandrova_90]

Абсолютно съм съгласна, това са най-интересните разкази, кой как се е запознал с приятеля си.. Как се е стигнало до предложението, какъв е пръстена.. После и сватбата де, но аз обожавам първата част, тя е много по-романтична от цялостната организация.. След това ми е най-любимо да слушам за разказ от сватбения ден 

[lorka888]

Sisku въобще не ни отегчаваш, разказвай,тъкмо стигна до интересната част

[Sisku]

Продължавам значи  Ами след това излизахме още няколко пъти след работа. Единият път беше вечерта преди да отида на море за няколко дни и когато ме изпращаше тръгна едно заплашително към мен, вероятно, за да ме целуне. Но аз се стъписах и се отдръпнах назад    Не, че не исках да се случи нещо, ама питайте ме защо
Първата целувка беше, когато се върнах от морето. Той разказва, че му е било много мъчно за мен тези дни и си каза, че не бива да ме изпуска Та така, след това ме чакаше всяка сутрин преди работа, отивахме заедно и колегите започнаха да си шушукат, че ставало нещо. Разбра се, че сме заедно, когато един колеги ни видя двамата, аз носейки роза, подарена от ММ и вече нямаше как да отричаме. А и хубавото беше, че когато знаеха ни нагласяха почивките в едни и същи дни.
И когато стана време да започна лекции отново, трябваше да напусна работа, защото бях редовно и нямаше как да съчетавам и двете неща. Иван (както се казва бъдещият ми съпруг) каза, че му омръзнало да работи там и той щял да напусне, но след време си призна, че било заради мен. Нямало да бъде същото, ако не съм била там  Добре, че после си намери бързо работа, че нямаше да си го простя.

[nansita]

Мен лично изобщо не ме отегчават историите ти!
Супер интересни са ми и се записвам да следя темата с огромен интерес

[artemida777]

Честита темичка. Ти го даваш на час по лъжичка. Май дойде време за предложението. Точно тази част от разказите винаги я чакам със затаен дъх.

[Sisku]

По - миналата Коледа под елхата имаше една кутийка. Когато я отворих, вътре не беше пръстен, а ключове от апартамента, в който живее. Вече бяхме заедно 3 години, през това време той правеше ремонт и когато стана готов реши да ми предложи да живея при него. Аз приех ключовете,но цяла една година не се пренасях окончателно. Пак си бях при него почти през цялото време, но си се прибирах и вкъщи. През това време уж на шега все му говорех за сватба, че чакам пръстен и тогава ще отида при него. Къде на шега, къде на истина, аз си го исках определено да се случи. А ММ не говори колкото мен и дори ида си мислеше нещо относно предложение, нямаше как да разбера. И аз в един момент спрях да се шегувам, защото пък не исках да излезе, че ми предлага насила.
Коледата, която отмина, беше най-запомнящата се до сега за мен. Мои роднини си бяха дошли за празниците и щяха да идват на гости при родителите ми и съответно аз поканих и бъдещият ми съпруг. Когато му казах да дойде, той замлъкна, но след секунди се съгласи.
Вечерта трябваше да дойде в определен час, но закъсня доста, дори се притесних. Когато пристигна беше донесъл няколко пълни торби, с вино, с уиски, с разни подаръци за всички. Седнахме на масата и всичко си вървеше нормално. По едно време реших да отида до другата стая за нещо, но се разприказвах с братовчед ми и се забавих малко повече. Връщам се аз и ММ се изправил до масата и до врата на терасата. Аз му казах да се мръдне, за да мога да мина, а той ми отговори, че никъде няма да ходя и че искал да каже нещо. Тогава се обърна към всички, каза им, че се радва, че е с нас на този празник и че искал да каже нещо и направо пристъпвал на въпроса. И аз вече спрях да чувам какво говори Коленичи и извади пръстена, аз веднага се насълзих от емоциите и казах ДА. Чувството беше невероятно. Чух и майка ми как се развика "Фотоапарата, фотоапарата" та имаме и няколко размазани снимки от момента. Добре, обаче той не чул, че казвам ДА и продължава да стои на коляно и аз повторих отговора си. Беше много развълнуван, също като мен. Татко ми пък както си стоеше с чашата в ръка и направо зяпна, но и той много се зарадва. И от там нататък като започнаха едни песни, танци, така че това си беше и като годеж за нас. Официален такъв не сме правили. На другият ден отидохме и при родителите на ММ на гости, след няколко дни се събрахме и на заведение всички заедно и така. А първоначалната идея е била да бъдем само двамата, да има романтична вечеря със свещи, с бележки, по които да намирам разни неща, но аз имам такива способности винаги да му развалям или попроменям изненадите по един или друг начин. Но мисля, че така се получи и по - добре, защото всички от семейството ми бяха с мен и присъстваха и споделиха радостта ни, а и не трябваше да им обяснявам по телефона после примерно

[always_and_forever]

Sisku, честита сватбена темичка! Пожелавам ти само положителни емоции в оставащото време! 

Да се отегча ли? Няма шанс! Обожавам именно тези разкази за запознанството и предложението.    Толкова ми е мило да чета такива неща. 
Предложенията винаги ме разплакват.    Много ми е лично всичко и след като знам какво е чувството да чуеш този въпрос от любимия си мъж.  НЕЗАМЕНИМО!!! 
Пожелавам ти да се обичате вечно! 

[Sisku]

always_and_forever , благодаря ти искрено 
След като си получих пръстена няколко дни бях в еуфория и аз и той.  Още не обмисляхме нищо за сватба, но започнаха да ни питат. Едни дали сме щели само да сме сгодени без да правим сватба, други дори дали не съм била бременна, че заради това да имам пръстен 
И в крайна сметка започнахме да обсъждаме, решихме след като мине Нова година да поразпитаме. Замислих се за дата и започнах да си правя едни мои си сметки и в крайна сметка решихме да е 20.06.
Спряхме се на ресторант и бъдещият ми съпруг трябваше да отиде да уреди среща с управителката. За негов късмет тя била там и когато попитал за месец юни тя ми отговорила, че тогава е много натоварено, всичко е заето от рано, но все пак отгърнала в тефтера си и точно 20.06 бил свободен ден. 
Решихме, че това е знак и след няколко дни го капарирахме.

[always_and_forever]

Тези въпроси за бременността са задължителни, когато стане на въпрос за сватба. Не знам какво е това мислене от тези хора. Според мен са малко жените, които избират да са бременни точно на сватбата си.
 И не напразно съм написала "избират", защото понякога има и непредвидени ситуации. Ама кой да мисли преди да попита. 
Извадили сте късмет, че датата ви е била свободна. 
Вече може да ни разкажеш за всичко останало - как избрахте кумовете, рокля, украса..... изобщо всичко