Ами освен да разказвам

И да се извиня предварително, ако е объркано и неподредено, но още осъзнавам, че вече съм ГОСПОЖА
Денят преди сватбата...Той мина общо взето добре, по едно време само ми се искаше да заплача, защото бях на работа до последно и явно по този начин напрежението искаше да излезе. Но пък умората от работата ми помогна да заспя на секундата вечерта и да не се въртя до късните часове. Всичко беше по план, занесохме окончателната схема на гостите в ресторанта, вечерта доукрасихме вкъщи, преговорихме кога какво ще става и си легнахме.
Сватбеният ни ден
Сутринта станах още към 6:30 часа, майка ми ме събуди с усмивка, станахме, закусих (може би за целия ден, това беше най - голямото количество храна) и към 9:30 тръгнахме с баща ми към фризьора за прическа. Получи се доста добре, много съм доволна, много по хубава от пробната беше, защото оправихме нещата, които не ми харесваха. Бях готова към 11:30 и се прибрахме, за да чакам гримьорката. Ако си спомняте, щях да имам пробен грим, но заради окото реших да не рискувам и изобщо не знаех как ще изглеждам. Докато се прибирах се чух с ММ, които каза, че колата е вече украсена и че чакат музикантите и фото и видео операторите.
Та да се върна на грима - в 12:30 дойде и към 13:15 бях готова, много ми хареса как се получи, когато получа снимки ще кача веднага. А, да кажа, че изпих 2 валерианчета преди да започнат да гримират, за по - сигурно и добре, че го направих, защото към 2 без нещо започна суматохата

След като бях готова, започнаха да гримират и мама. Уж трябваше да е по набързо, но и там отидоха 20 мин. , а аз си стоя необлечена, гостите от моята страна започнаха да пристигат, баща ми вилнее из другата стая, че сме закъснявали, че още не съм била готова. Ноо аз си бях спокойно и аз им обяснявах, че имаме време. Все пак ММ знаеше, че по рано от 14:15-14:20 не може да дойде.
И така де, аз бях готова и облечена с роклята към 13:50 и се започнаха едни снимки с роднини, приятели, чудо беше. А, и аз малко да забравя да си сложа обеците

Добре, че се сетих, а горката ми майка, чак след като ни изведоха от вкъщи ми каза: "Ама, ти кога си ги сложи?" А тя толкова се беше притеснила, че само до моите обеци й беше.
Да се върна на момента преди да ме вземат. Към 14:15 Иван се обади и каза, че тръгват. Мама и тати хукнаха надолу да ги посрещат и ме оставиха сама, е с другите роднини и близки де. След малко се качи фотографката и започна да ме снима, а на мен започна да ми се свива корема, като чувах музиката пред блока.
Ще продължа после, че доста дълго стана май...
