Лорка, остава ти точно 1 месец до големия ден! 
Пожелавам ти много положителни емоции, никакви ядове и нерви! Скоро ще си госпожа Лорка
Очаквам с нетърпение твоите разкази за вашето запознанство, предложение, приготволения и сватбен ден. А и каквото още се сетиш да ни напишеш. 

Честита темичка, Лорка, чакаме разказите.. особено интересно е как се организира сватба за 2?? човека   Леки финални метриии, без много отрицателни емоции 

Ххехе ухилих се до ушите а в работата въобще не ми е до усмивки . Благодаря че ме накарахте да се усмихна. Само ще помоля да добавите още една осмичка в името

Честита тема и от мен. Чакаме разказите за запознанства, предложение и приготовления. 

Лорка, хиляди извинения! Голям съм заплес, ще се помъча да го оправя. Ако не- модераторите. 

Честита темичка, Лорка С нетърпение очаквам да започнеш разказите си за запознанството, годежа, подготовката 

Разказа ми ще бъде на час по лъжичка, но имам много работа.
Първо искам да благодаря от сърце на една съфорумка. Това е nansita,която ми предостави така мечтаните бонбонки   И за това,че ми пусна темата и ми оправи настроението.
Започвам от начало. Запознанството: Съвсем случайно се видяхме на една сергия за плодове и зеленчуци. КОгато го видях имах чувството,че го познавам от някъде или нещо такова. Абе общо взето усетих нещо което нито знам как да тълкувам нито как да обясня, и никога не съм го усещала. Аз тогава живеех с бившия си приятел и даже замисляхме да правим сватба. След няколко месеца пак се видяхме там и се оказа,че сергията е на негов братовчед и той ходи да му помага когато е свободен. И така започнах да го засичам все по често, той ми правеше комплименти и ми подаряваше разни плодчета и зеленчуци, след което ме покани на кафе. Аз се съгласих само защото любопитството от къде познавам този човек направо ме изгаряше. Когато му казах че с приятеля ми смятаме да се оженим, той ми каза " Аз ще те чакам да се разведеш" И така се започна едно писане на смс-и и дълги разговори по телефона, съответно имах връзка с двамата едновременно и накрая не издържах и взех тежкото решение,което ме доведе до този момент.

Уха... От сватба на друга сватба, а ? Доста интересно... Сега ще ни оставиш в напрежение, как се развиват нещата напред в историята ти нали? 

Понеже аз се запознах с ТМ, смятам, че си направила правилния избор. Изглежда много приятен и земен човек. Надявам се да сте много щастливи заедно. 

Тони, за да не ви държа в напрежение ще си открадна малко от работното време .
Още на следващия ден след като си пренесох багажа при нашите, той дойде да си ме прибере в тях. Веднага заживяхме заедно и след 10 месеца получих първото предложение-без пристен. Беше много неочаквано от мен и не г приех на сериозно . Тичахме в парка и в един момент той спря и ме попита ще се омъжа ли за него. Аз реших,че е шега,разсмях се и попитах кога . Той видимо се разстрои и каза къде съм тръгнал брак да предлагам без пръстен. И тогава се усетих,че не е шега и ми стана много гадно заради реакцията ми. Казах,че ще се омъжа за него. След седмица получих и пръстен, него също не очаквах. Замина командировка и знаех,че отива за пръстен,усещах го просто а и беше подхвърлил нещо по въпроса. Прибра се и аз си чакам пръстена,обаче получавам парфюм от рози, той знае че мнго харесвам аромата на рози, а и беше командировка в Казанлък. Реших,че не е харесал пръстен и толкова. Обаче на следващата сутрин ме буди рано и ми казва да си отворя телефона и да проверя в Синоптик в колко изгрява слънцето. И аз една кисела и мърмореща,че ме е събудил толкова рано му отговорих троснато. Той дойде при мен на леглото сви едната ми ръка в шепа и в нея пусна нещо. Отворих и какво да видя ПРЪСТЕН. Бах много изненадана и щастлива и започнах да усещам как една по една мечтите ми започват да се осъществяват.

Честита темичка Много интересно ти започва разказът, чакаме другите лъжички

Нат всички много го харесват и изричат твоите думи. Дано наистина е така. Желая на всички нас да сме открили правилния човек и да бъдем много щастливи с половинките си.

Когато съобщихме на родителите ни имаше смесени чувства. Свекърите не можах да ги разгадая,но да кажем,че се радваха. Майками беше щастлива, в последствие като започнахме подготовката, се оказа,че не знаела,че ще се женим и трябвало да го обсъдим с нея, искаше даже да отменим сватбата за есента . Най-голямата изненада за мен беше баща ми. Той не показва емоции и малко говори. Като му показахме пръстена и Велик попита дали ме дава, той направо засия, очите му светнаха. Никога до този момент не го бях виждала така стана ми много мило и много се зарадвах,че предизвикахме в него такава емоция. При приятелите ни обаче се получи нещо много интересно. Част от тях много се зарадваха и само ни звънят да се видим и ни разпитват и искат да помагат с някакви неща и очевидно се вълнуват почти колкото и ние. Други обаче се отдръпнаха рязко. Една моя приятелка,която поканих за шаферка не съм виждала от Декември, дори покана не съм и дала, не си вдига телефона и не ми отговаря на съобщенията  Много ми е криво . С един приятел на Велик почти същата работа. Виждахме се поне 3 пъти седмично, като казхаме за сватбата стана 3 пъти месечно, а от Великден,когато му дадохме поканата сме се виждали веднъж. Не мога да си обясня защо ни избягват.Стараем се да не коментираме сватбата за да не им досаждаме.

Лорка, много мило предложение.
Забелязвам я тази тенденция с приятелите и при нас. Нямам обяснения, говорим за сватбата само,ако ни попитат. Но има хора и хора. В такива моменти виждаш кои са истински приятели и ще се до вас и в добро, и в лошо. Както казват всяко зло- за добро. :/