Лелеееее Роди Благодаря, че си ни направила темичка

Не съм много от редовните потребители, но ще гледам да се отчитам

За разказчеееее... Ами то всичко започна неприятно за мен. Ходих на стандартния си преглед при АГ-то и бях "зарадвана" с новината, че имам киста 5 на 5 см. Та ми изписа някакви хапчета (вече не помня какви бяха) и после трябваше да ходя пак да се видим и да се прецени дали има ефект от лечението. Знаех, че ако се спука може да е доста болезнено, а и може и проблеми да имам и бях притеснена. Но на прегледа като отидох вече нямаше и следа от нея за мое учудване и радост естествено.
След няколко месеца вече имах и новина за още по-голяма радост

, но учудващо аз се панирах. Не се зарадвах, а толкова много го исках. Обвзе ме някакъв страх. И така може би първите 2 месеца. И после вече се осъзнах, че това което ми предстои е нещо хубаво, нещо за което има двойки които се борят дълго време.
И така ето вече съм на финала. Почти лека бременност. Е не беше като първата, когато до последно търчах по улиците. Може би покрай грижите за детето и многото работа в началото на годината контракциите ме почнаха рано и се наложи да си стоя в къщи от средата на март.
За покупки - ами то общо взето повечето неща са от каката. Количката, кошарата, та дори и дрехи. Купихме нов матрак. Купих и няколко бодита, ританки и чорапки.
Сака вече е строен и чака да потегли към болницата, но съм му казала на моя дундьо да си стои поне до влизане в Близнаци

Определено каката е най-развълнувана от това което ни предстои. Милва корема, целува го - толкова е хубаво и мило това

Обеща, че ще помага - щяла да ми дава памперсите и да изхвърля мръсните, да ми помага за къпането и бутането на количката
Силно се надявам да имаме отново късмет и да си се кърмим. Ще започвам тия дни да си препрочета Книга за кърменето от Хана Лотроп - нищо не помня от предното ми четене, но поне да си запълвам и времето докато се излежавам. И докато каката не ме занимава с нещо.
За самото раждане не ме е обхванала още паника. Чувствам се спокойна за това. Може би защото вече съм го минала и имам хубави спомени от тогава. Дано и сега да остана с такива.
Хайде стига, че се престарах
