Мила, Ина, никъде не си написала точна дата, но по лентичката ти виждам, че пише 4 седмици до големия ден. Без малко да пропуснем темичката ти!
Хайде споделяй на воля всичко от самото начало.. Как се запознахте, как дойде предложението, как избрахте мястото, морската тема, фото, видео и всичките приятни и неприятни емоции около организацията, през които сте минали.. Как се чувстваш на финалните метри и всички подробности, без да ни спестяваш нищо   Напълни прекрасната тема с хубави снимки и прекрасни разкази  

Тони, благодаря ти за темичката Когато имам време ще понапиша това-онова за нашата връзка, годеж и подготовка

Честита тема  . Разкажи някоя пикантна история около събитието

Честита темичка, Ина!

Честита темичка и от мен! 

Честита сватбена тема чакаме разкази за най-вълнуващите моменти от вашата връзка и подготовка

Честита темичка, Ина. Да я напълниш с много вълнуващи разкази и снимки! 
Разкажи ни за всичко, което се сещаш. Ние също ще помагаме. 

Честита тема, Ина. Ще се радвам да прочета за вълненията в последните седмици на сватбата и за всичко, което ще споделиш с нас

Честита тема, чакаме интересни разкази.

Така... Ами значи, от къде да започна Аз съм писала в другите теми, но ще копирам и тук, все пак темата си е лично за мен
Ето и нашата приказка (в началото хич не беше  )
Първото ми работно място след завършването ме запозна с моят скъп годеник. Това беше 2010 година, август месец. Той е с 6 години по-голям от мен и тъкмо беше в процес на тежък развод. Класическа история, бившата му съпруга се захванала с богатия си шеф. И така, след едно ужасно разочарование той решил да го удари на живот. Сменяше жените като носни кърпи  Доста често го засичах по дискотеките. С времето станахме приятели, като се преместих да живея в същия квартал даже заедно почнахме да излизаме насам-натам, като приятели. Почна да ми се обажда да отидем да хапнем, да пием кафе сутрин и т.н. За съжаление, една вече не особено близка приятелка уж не го харесваше, но се забиха. Всъщност дори ме пита дали имам нещо против... Но той не беше мой, как да й кажа да не се занимава с него... Нали ми е приятелка, беше ме слушала с месеци да говоря за него, знаеше, че съм влюбена в него, знаеше и че аз като се влюбя, не е за 2 дни... Докато за нея беше просто секс. Беше гадно забиване на нож в гърба (аз така си го приемам, може да има и други гледни точки). Няколко пъти се видяха, и на последния, тя му казала, че го харесвам. Ужас! Това разбира се по-късно го разбрах, той ми каза, след като вече се бяхме събрали. И така, тя му казала, ние продължавахме още 10тина дни да се виждаме, да пием кафе и една вечер се разбрахме да идем да хапнем. Аз съм доста принципна и консервативна и само го нареждах за начина му на живот. След вечерята, ме изпрати до вкъщи, говорихме още малко долу и той си тръгна. По пътя на прибиране едно куче вървя с нас и после тръгна с него. Като се качих вкъщи, получих смс:
"Ех, остави ме...". При което аз му писах: "А ти какво очакваш, трябва да спя", и следваше: "Говорих за кучето...". хахаха Мале, откачих направо   Дръпнах му един гневен смс как ми лази по нервите   След 5 мин беше долу, накара ме да сляза и ми каза, че ме харесва, но заради характера ми (консервативна, принципна личност, с живот по нищо приличащ на неговия) никога не си бил помислял, че може да му обърна внимание като на нещо повече от приятел... Това беше преди 3 години и половина, в навечерието на рождения му ден, септември 2011 След една седмица се изнесох да живея при него и ето, на 15 май ще стана негова съпруга (въпреки че той не искаше да се жени повторно!). Много го обичам. И вечно ще го обичам. Той е моят принц от приказките  

Ина, то винаги е така.. Всички сме писали в различни теми.. Просто смисълът на собствената тема е да има всичко като разкази, от началото на връзката през емоциите на гаджосването, предложение, сватбата.. Всички емоции, които са ви минали през главата и все още минават. После като се връщаш назад след сватбата и ще се смееш на глупостите, които са ти били ПРОБЛЕМ хаха ..

Тук можем да коментираме, понеже за да не се разводняват повечето теми, не пишем.. Например беше ми много интересна историята ви.. Тази твоя приятелка още ли ти се пише таакава    Също много е интересно, как само за седмица се нанасяш при него, той ли те покани или по-скоро беше резултат от връзката без да сте го обсъждали

Ина, много вълнуваща история.
И на мен ми е интересно, дали поддържаш още отношения с тази "приятелка"?
Чакам разказ и на предложението. Как без него?! Та то е най-вълнуващата част от приказката. 

Ами не, тази жена вече не е сред близките ми хора. От тогава насам за мен е далечна позната.
А за нанасянето... Точно преди да завърша висшето имах много тежка раздяла. Като завърших, трябваше да се изнасям да живея някъде (преди това живеех в училище - бях курсант).  Във випуска ми бяхме 4 момичета, за съжаление, всичките се изнесоха при приятелите си, съответно аз бях сама. И се хванахме с двама колеги да живеем заедно (колеги от училището), наехме си огромен мезонет с три спални, две бани с тоалетни, огромен хол и кухненски бокс. Колегите ни от Бургас (половината отидоха там да работят) постоянно идваха на гости, място бол. След 1 месец и братовчедка ми дойде да живее при мен (тя се захвана с единия ми колега от Бургас, на който онзи ден помагах да избере годежен пръстен за нея  ), но няколко месеца по-късно единия колега се изнесе, братовчедка ми замина за Германия (специализира медицина) и ни беше трудно да плащаме огромния мезонет. Временно се изнесох при една от колежките (мъжът й плава), а др колега си намери по-малък апартамент, с една спалня, огромен хол и кухня отделно. Мъжът на колежката си дойде и беше логично да не им светя, така че отидох да живея при същия колега, аз в спалнята, той в хола. Тогава се събрах с Деян, познавахме се от година и след една седмица той реши, че е тъпо приятелката му да живее с др мъж (който и до ден днешен е един от най-близките ми приятели, никога нищо повече) и ми освободи място да се нанеса при него. Пък и безтова се прибирах само да се къпя и да си взема дрехи, нчмаше смисъл. А и една връзка става истинска, когато заживеете заедно и си видите всички кусури :Р Преди това на кафенце, ресторантче, дискотечка, не можеш да опознаеш реално човека, с който си :Р Пууу, написах цял роман, дано се разбира нещо

Голям филм е било и вашето

Честита тема и от мен 

Направо сапунена опера
А сега да разкажа за предложението... И за това съм писала в някоя от темите
Ще започна с това, че аз съм изключително нервен и припрян човек (ужасно качество).
Моят мъж доста време го нямаше, беше пратен на курс в Щатите, от където ми е купил и пръстена. Беше ми обещал като си дойде да ме води на почивка, защото за толкова години заедно никъде не бяхме ходили. Едни приятели ни офертираха за Тасос, средата на септември, а на мен само това ми трябваше И така, отидохме си ние на Тасос, настанихме се, вилите бяха приказни, на първа линия... абе рай
Но времето не беше вече чак толкова горещо, водата на мен ми беше студена. Ние сме водолази и двамата (аз - любителски, той - професионално) и си бяхме взели неопрени, плавници, маски, който ни знае, ще обикаляме да разглеждаме подводните красоти на острова (до 3-4 метра, по-дълбоко без бутилка не става). Първия ден разходки, това - онова, нямаше време за плаж Втория ден отиваме, влязохме във водата, той стоя 3-4 часа, аз след 30 мин бях вън. Неопренът ми, уж най-малък размер, ми беше голям и умрях от студ :Р Той като излезе обаче се оказа, че е попаднал на морски таралежи някъде и цялата му ръка беше нажилена, зачервена и леко надута. Като се прибрахме, докато беше в банята, аз бръкнах в несесера му да извадя кремче "Здраве" (универсална панацея за мен ) и какво да видя... кутийка. Отварям (няма как да не отворя, ще умра от любопитство) и гледам - пръстен. Стана ми лошо, сърцето ми щеше да изхвръкне, имам чувството и че ми причерня пред очите. Веднага оставих кутийката, кремчето, затворих несесера и край. Не бях пипала вътре. Всичко ми беше като на филм, все едно не бях аз тази, която отвори кутийката, даже не можех да се сетя как изглеждаше пръстена. Той излезе от банята, а аз се правя, че няма нищо. Казах му да ми даде крема да го намажа. После той поспа малко (беше следобед, а той е като бебетата - ако не е на работа, няма как да пропусне следобедния сън ), а аз седя и не мога да си намеря място. Но нищо не казвам. Стана вечер, приятелите ни почнаха салати, да палят барбекюто, а ние двамата седим и редим шишчета. И както си редим, говорихме си, но по едно време настана тишина. И аз му викам: "Искаш ли тази вечер да се разходим по плажа?" хаха, прося си да ми даде пръстена Той вика, че ще видим. И пак тишина... Но мен ме гложди, не мога... Аз съм такава, вече като знаех, че има пръстен, трябваше да го имам на секундата. И както си седях, и му изцепих: "Искам да те питам нещо... Докато беше в банята бръкнах да извадя крема "Здраве" и намерих един пръстен... Та, за мен ли е?".... Той се зачерви, ухили се нервно и в същото време ядосано и ми каза, че винаги всичко развалям с моята прибързаност и припряност. Почувствах се ужасно. Но ми каза, че е за мен, но съм развалила всичко. (добре, че не ми каза: Не, не е за теб, ). Тъкмо бяхме наредили шишчетата и аз тръгнах да излизам при другите на вън и той ми вика: "Къде си тръгнала, ела сега"... Качихме се в спалнята, аз седнах, той извади пръстена, падна на коляно и изрече заветните думи "Ще се омъжиш ли за мен?"... И сега като се сетя ми се насълзяват очите, а не съм от ревливите жени по принцип. Тогава обаче се разплаках, и му казах "ДАААААА" и бях най-щастливата жена на света. После той ми каза, че искал да ми даде пръстена докато си правим подводна разходка, докато си гледам октоподчета и рибки и да ми цъфне с пръстена... Щеше да е необикновено, но аз го провалих :Р Но все пак ето, вече съм сгодена, да не кажа, почти омъжена