Беше лято и всяка вечер си правихме разходка и си взимахме с малката по един сладолед.Взима ни мъжо както по обичайно,отварям аз и пробвам,ама нещо не ми е вкусен.А аз от сладките нищо не ме влече,освен сладолед!Но точно тогава не ми харесваше и го отстъпих на милото.
На другия ден имахме гости.Правя аз вкусотии и хапвам,но забеляВам че от малко ми става тежко и ми се подува стомаха.
Така няколко дни ми беше подут корема,понаболяваше ме,но го свързвах с наближаването на МЦ.По принцип съм точна,но нали беше пни месец и можеше да ми подрани или закъснее,че при смяната на времето или климата ми се случваше разлика 2-3 дни.Дойде датата на Мц и мен вътрешно почна да ме подсеща че има нещо.Както бяхме на разходка с малката и влязох в аптеката и взех тест.Тогава хем имах предчувствие,хем пък знаех че имаме само един опит и е почти невъзможно да е станало!Стрес,напрежение,боледуване в тези дни...Няма начин.
Прибираме се ние,правя аз тест и през времето което чакам се разтрепервам!В този момент си спомних,че и с теста от който разбрах за малката също се чувствах така!Преди да го отворя и да видя резултата бях сигурна че е положителен!
Изчаках необходимото време,отварям и пред мен две чертички,от които едната бледа,едва доловима,НО я има!
Първата ми реакция беше да отида при дъщеря ми и да я прегърна силно!Разплаках се!Благодарих на Господ за нея и затова че второ чудо е на път!
Не вярвах,че ще се случи толкова бързо!Върна се мъжо от работа и аз му се усмихвам(не мога да пазя тайни),той ме пита какво се смея и аз му показах теста.Той радостно ,но в същото време и чудно попита дали е верен,как се е получило така?Казах му за всеки случай да не се радваме много,нека закъснее и ще взема още един.
Да,ама ни изникна пак пътуване и купих един тест за да го направя на другия ден.
Е още в деня на пътувнето,на втория ден закъснение аз бях с гадене,раздразнителност и подут корем.На следващата сутрин станах и го направих-вече имаше две наситени чертички!
Все още не можех да повярвам!Толкова бях щастлива!
Така мъжо дойде при нас,за да ни вземе и отидем заедно на плануваната почивка на море.Преди морето ,пбаче решихме да отида на един преглед,за да видим дали всичко е рам където трябва.Все пак мина месец ,а не минсе рискува ако е извънматочна.Щом влязох и видях тупкащото сърчице се почувствах най-щастливата на света!
Така и на моренце бяхме,пътувахме по 500 км,карах я много спокойно и с мисълта че каквото трябва ще стане!Исках тази бременност да я изживея спокойно и да й се насладя.
Много беше хубаво на моренцето,само където ми се гадеше зверски !С първата не бях така!От изцедения лимон,от самия му аромат ми ставаше зле!
Така се минаваха бързо дните покрай голямото детенце и аз се радвах!Неусетно напредвах и всичко беше перфектно!
Следва продължение...
леки оставащи метри и здрав сладък бебок на финала.
Само ще кажа,че още като родих дъщеря ми и я кръстихме,се зарекох ако имаме второ ще го кръстя с това име,съответно с вариант за момиче и момче.Изобщо не сме го коментирали дори,само казах така ще се казва и това е! 
