На мен, на 8-ми ми се обади един женски глас с шопски акцент и протече следният разговор. "Вие ли сте г-жа Ф......, обаждам се от Едикой си цветарски магазин в София, да потвърдите адреса си, че утре имаме изненада за Вас!" "Каква изненада?" - все пак може цветарски магазин да ме изненада, ако вместо цветя ми донесе я кола, я хладилник . "О, това е тайна, но сигурно се досещате!" "Ами, да /мина ми през ума, че имам рожден ден на следващия ден/...Да ми кажете кой е подателят?" "Не, нека това остане изненада!" Вече разказах, как в офиса дойде млад мъж с огромен кашон. Кашонът беше от готварска печка, облепен с тиксо и с надписи СПЕШНО, ЧУПЛИВО, ЖИВО! Момъкът се измъкна много бързо, защото загубил време, докато ме намери. Това живо доста ме стресна, ама с един огромен нож и доста усилия, под подсвиркванията на колегите, измъкнах въпросната икебана, добре уплътнена с хартия, че да не мърда. Хартията изхвърлих, защото вероятно точно там е било живото

svekarva, направо ме разби от смях с това обяснение за подаръка изненада! Страхотно е просто!