Здравейте и от мен най-после мамчета. Компютъра ми беше на ремонт а от телефона хич не ми е удобно да пиша. Освен това и първите дни ми бяха много трудни, защото нашият татко беше болен на антибиотици, ходеше с маска в нас и не се доближаваше нито до мен нито до малката. А и стоя в нас точно един ден, на изписването, после се върна на работа. Та самичка си гледкам детето. Къпя си я, будна съм с нея и спя когато мога
ПРЕДИСТОРИЯ
Да ви разкажа сега и за раждането, като започна с малко предистория. Следях си бременността при един от „най-добрите“ гинеколози в града, но нямаше да раждам при него, защото той вече не израждаше. Харесах си една докторка, която ми вдъхна страшно доверие, а и бях чувала само хубави неща за нея. Имах си договорка с нея и ходех от време на време на преглед да следи и тя нещата. На 10.12 моят доктор ми направи за последно ехограф, като на прегледа беше пълно със стажанти и само на тях обясняваше това което вижда. Помня, че дочух нещо за челно/лицево предлежане на плода, но след като не коментира нищо, не обърнах внимание (чак в последствие навързах нещата) тогава се интересувах от плацента, води и прочие. Доктора ми каза, че ще родя между 20-25 декември и ми отказа повече прегледи, само запис на тонове. Докторката която трябваше да ме изражда ми се обади на 23.12 и ми каза, че ако не родя до края на годината, няма да може да ме поеме защото й се налагало да спре да работи след нова година. Останах направо потресена от двамата ми лекари, чувствах се предадена . Зачаках нервно нещо да се случи, но си търсех и друг доктор който да ме преглежда докато родя,а и ако може да родя и при него. Разбира се покрай празниците не успях да свърша нищо. На 11.01 ми беше термина. Мина, а аз нямах никакви признаци за раждане, нито болки, нито каквито и да е контракции, абе нищо. Отидох за последно на тонове при моя доктор на 12.01 и той дори не се показа от кабинета си, а по акушерка ми предаде да си стягам багажа и да отида в родилното. Така и направих,а от там ме изкараха едва ли не, че съм луда щом съм решила, че още с първият ден закъснение трябва да ме приемат. Направиха ми запис и те на тоновете и ме отпратиха, като ми казаха всеки ден да ходя при тях на записи. В четвъртък на 15.01 след записите, докторката която беше на смяна ми каза, че до събота, ако не съм родила ще ме приемат.  Бях много щастлива. На 16.01 всичко си беше както до преди това, без болки, без признаци за раждане. Отидох на запис и след записа дойде докторка, която ми каза,че трябва да ми направи вагинален преглед за разкритие и да види има ли някакви признаци на родова дейност. Прегледа ме като почна да мърмори нещо и след това изпитах ужасна болка. Докторката усети, че се сковавам и ми каза, че ми прилагала някакъв метод , с който да стартира нещата, каза ми да търпя. След като приключи ми обясни, че може да има минимално зацапване с кръв, но да не се стряскам и ми обясни, че ми е направила разтягане на мембраните (тази процедура може да бъде извършена от акушерка или доктор. Пръстът е поставен в шийката на матката и леко разделя стената на матката от плодния сак. За някои болезнена процедура, за други не чак толкова.). Станах и си тръгнах с много смесени чувства. Още не бях излязла от родилното и ме почна ужасна болка ниско в корема. Бях паркирала на малко по-отдалечен паркинг, по принцип ми отнемаше 7-8 мин да стигна до колата, но този път стигнах за около 20. Дори по пътя до колата се замислих да звънна на някой да дойде да ме прибере, защото не бях обедена, че ще мога да шофирам. Разбира се се мобилизирах и си се прибрах в нас. Избързах да отида до тоалетна и видях, че действително е започнало да зацапва. Обляме чувство на тревога и започнах да плача, съжалих че съм позволила да ме прегледат, страхувах се да не стане нещо лошо. След може би час ужасни болки, умората надделя и заспах.





Run_girl ето и твоята бебешка темичка.Тук очакваме да споделиш всички вълшебни мигове с МИхаела.Нека всички трудности си останат зад вас и оттук нататък да ви предстоят само сладки и мили моменти!

РАЖДАНЕТО
Събудих се привечер ( към 20 часа), милото си беше в нас и готвеше. Отидох до тоалетната и се ужасих, не зацапвах вече, а течеше кръв все едно бях в най-силният ден от цикъла си. Веднага звъннах на една позната акушерка и я попитах какво да правя и дали това е нормално след тази въпросна процедура. Тя ми беше намерила и доктор при когото да раждам. Каза ми, че така и така тя и доктора са на смяна, да не му звъня тя ще отиде да говори с него, а аз за всеки случай да се приготвя. След няма и 10 мин, тъкмо влизах в банята, телефона ми звънна, беше доктора. Каза ми до 15 мин да съм в родилното и да не се бавя и секунда повече, беше много разтревожен. Казах на милото и той се шашна. Разтрепери се и се завайка, тогава си казах, че трябва да съм супер спокойна. Успокоих го, че всичко е наред и по най-бързият начин се качихме в колата. Звъннах на майка и й казах, че отивам към родилното и че милото ще й звънне по-късно с информация. Когато стигнахме доктора ме чакаше долу във фоайето. Веднага ме заведе в стаята за прегледи. След прегледа каза, че имам частично отлепена плацента и трябва спешно секцио. Мъжът ми направо изтръпна, видях как му се пълнят очите със сълзи и само без глас каза „съжалявам“. Усмихнах му се и казах „спокойно, всичко ще е наред, не се страхувам“. Съблякох си цивилните дрехи, облякох нощница, подадох му дрехите и обувките ми и се сбогувахме. Доктора ме поведе на ехограф, през това време се обади да се събира екип за спешно секцио. След ехографа почна да мърмори. Беше много ядосан и все ме питаше „кой ти е следил бременността“, обясних му, а той каза, че съм си била за секцио от преди и добре, че не е тръгнало спонтанно раждане. Започна шеметно гласене за секциото, катетър, системи, записи на тонове през това време и след това чакане, чакане да се събере екип. Когато и това стана влязохме в операционната. Била съм там и преди, в същата, така че се чувствах много спокойна. Доиде анестезиолога и ми постави спиналната упойка ( въобще не е болезнено). След това дойде и доктора ми и започна всичко. Чувството е много странно през цялото време имах чувството, че ми докосват бедрата, а те всъщност вадеха бебчето. След миг моята позната акушерка ми каза „Цвети обърни се наляво“. Обърнах се и видях нещо като тава застлано с кърпа и зачаках бебчето. Но то не идваше и не идваше... стори ми се цяла вечност. Чух че почна някакво суетене, доктора скачаше буквално по мен (нали с натиск се вади бебчето) но то не излизаше. Доста време мина. Накрая я чух как плаче, но още доктора скачаше по мен. След това я видях как я слагат в тавата. Беше за секунда, а тя ми се стори толкова мъничка и така силно плачеше. Отнесоха я. Тогава в залата започнаха коментари „видяхте ли колко странно беше разположена главичката й, а как се беше заклещила само“ . Започнах да търся с поглед детето си, чувах я как плаче и аз плачех с нея. Исках да я гушна, да я успокоя, че съм там. Бях щастлива, но и тъжна, че не мога да я гушкам. Видях с периферното си зрение, че слагат нещо като марля на главата й. Стреснах се, на обиколката на болницата бях виждала бебчета, които ги държат в неонатологията със системи в главата и си помислих, че и на моето му слагат такава. След броени секунди (въпреки, че на мен ми се сториха часове) ми я показаха вече увита. Нямаше нищо на главата й опитах се да я целуна, но я дръпнаха от мен и я отнесоха. Почувствах се празна, самотна и изпълнена с желание да съм до детето си.

ПРЕСТОЯ В РОДИЛНОТО
Отнесоха ме в интензивното. Предстоеше ми най-дългата нощ ( поней така си мислех тогава). Не можах да мигна. Обадих се на мъжа ми, но той вече знаеше всичко от познатата ни акушерка. После се обадих на мама, да й кажа че съм добре. Не мигнах цяла нощ, чаках само да започна да си усещам краката и да започна да се раздвижвам сама още в леглото. На сутринта се молех да ме вдигнат да се раздвижа, но не ми даваха, казаха че ще чакам обедното раздвижване. В интензивното имаше още 5 родилки със секцио от 16.01. На обяд всички тях ги качиха и настаниха по стаи с бебчетата им, а на мен казаха, че за сега няма свободни легла и ще чакам в интензивното. Стиснах зъби и макар да ми се плачеше помолих само да ми позволят да се движа, за да се възстановя по-бързо. Разрешиха ми и аз почти не се спрях. Ставах и обикалях по 10 мин, после лежах 30 и така цял ден.Не спирах да досаждам с въпроса намери ли се легло и за мен. Към 17 часа една от акушерките ме зарадва и каза „качват те и теб“. Мислех само за детето си и как ще го гушкам. Дойде една санитарка с количка и ми вика „сядай да те карам“ а аз „не ще вървя сама“. Действително не ме болеше вече, само леко придърпваше, но колкото повече се движех толкова по-леко ставаше. Тръгнахме с нея и видях че отиваме на друг етаж.Тя ми обясни, че няма място за мен, за това временно ще стоя на етажа с родилките. Това значеше че няма да съм с бебка. Опитах се отново да се мобилизирам и да не падам духом. Успях! Настаниха ме в стая и аз веднага смених болничната нощница с моя, поизмих се колкото можах и си легнах в леглото. Дойде една друга моя позната мед. сестра. Взе ми телефона и след малко се върна със снимка на моята бебка. Видях я, беше най-красивото нещо което бях виждала. Челцето й беше синьо, с кафеви очи, с много малко косичка и малко чипо носле. Обясни ми, че е синя защото е била заклещена и едва са я извадили, освен това е била лицево и дори леко напречно разположена с челото напред и ако е тръгнело естествено раждане е имало голям шанс да се задуши. Обясни ми също, че е преносена и да не се стряскам като я видя, защото кожата й на места се бели. Също ми каза, че повръщала кръв и за това още е в неонатологията под наблюдение, но до вечерта ще я качат на етажа с майките и бебетата. Останах сама и заспах. Събудих се след може би час-два от ужасна мъка. Буквално мъка, която никога не бях изпитвала. Загубих всякакъв себеконтрол и се разплаках. Гледах ангелчето ми на снимката и плачех. Исках само да бъда с нея, да я гушкам и целувам, а не можех. Цяла нощ не мигнах ставах на всеки половин час и обикалях коридора по 20 мин. Чувах родилките как викат, чувах тоновете на децата им, чувах децата им как проплакват за първи път. Беше болезнено. Спомних си как мечтаех аз да съм на тяхно място и да имам шанса да родя естествено. Как си представях тази магия. А сега бях сама, без детето ми и чувах първите магически мигове на майките с децата им. Плаках цяла нощ. На сутринта в 5 дойде една акушерка и ми каза, че ми пускат последната система и да отида до горният етаж, където е детето ми и да го накърмя в 6. Едва изчаках системата да свърши и хукнах към детето си. В стаята беше само тя и една мед.сестра. Стоеше и я хранеше с шише и биберон. Погледна ме и ме пита „какво искаш“ аз и обясних, че идвам да нахраня детето си. А тя „ аз вече го направих, какво очакваш като това дете си няма майка“. Опитах се да не плача, но бях твърде слаба и просто рухнах пак. Дори и сега като си спомня се разплаквам. Когато остави детето ми аз го взех и седнах на един стол. Тя само ми каза „не плачи ще я разстроиш“ и излезе. Гушках я и не можех да повярвам, че най-после я докосвам. След малко и тя се разплака, а аз не знаех какво да правя. Идваше ми да я оставя и да си отида. „ Боже защо плачи, какво да правя, как да я успокоя, а мога ли въобще, та аз не я познавам..“ Чувствах се зле, но не си тръгнах, гушнах я по-силно и тя се успокои. После я оставих в леглото й и се върнах на моя етаж. Изкъпах се и бях твърдо решена за храненто в 9 да отида и да се опитам да я накърмя. Така и сторих. Още в 8 и 30 бях при нея. Но не успях нищо да направя. Помолих една от сестрите да ми каже къде бъркам, защо не иска да засуче, а тя ми каза, че това не й е работа и ако не мога да си гледам детето, просто да си отида в стаята. Нахраних я с биберона и се върнах в стаята ми. Забравих да вметна, че имах кърма колкото за цялото родилно. Гърдите ми не спираха да текът. Цялата ми нощница беше подгизнала, а гърдите ми ставаха огромни и твърди.

Слава Бого един „ангел“ дойде в 18 часа и ми каза, че има вече стая за мен и ще бъда с бебчето ми. Качиха ме горе и донесоха бебка с леглото й. Всичко вече загуби смисъл и важна беше само тя. Гадното държание продължи от страна на персонала плюс и „съквартирантката ми“, но за нея няма да задълбавам. Прекарах две нощи там, през цялото време само гледках и изучавах детето си. Кърмехме се успешно още от първото хранене, след събирането ни. Не мигнах нито за секунда през това време. Изписаха ни още на 20.01( другите майчета, които родиха със секцио на 16.01 ги оставиха още един ден), защото след събирането ни и аз и малката се възстановихме супер бързо, нея дори я изписаха повече от колкото се роди.

В заключение мога да кажа, имах най-кошмарният престои там и честно се замислям ако Господ позволи пак да стана майка, дали да не отида в друг град. И ако имате много кърма носете си 4-5 нощници иначе ще бъдете все мокри от гърдите до краката  ( носех и сутиен за кърмачки, слагах и протектори но резултат нямаше). 

Извинявам се за дългите постове, но исках да ви споделя.

BeRa за пишкането бях абсолютно по същият начин като теб. Отивах до тоалетна и можех да стоя там по 20 мин и да пускам по мъничко. Изпитвах дори нещо като болка ако не отидех до тоалетната. Пробвах да не пия много вода, но не се промени нищо. Така че пий си водата, нормално е.
А за лицевото предлежане при мен така и не се обърна, но при мен беше много странно застанала Иначе в нета пише, че може и естествено раждане, но било по-болезнено и трудно, а в Русе ако е застанало така бебето, задължително секцио.

Рънче, много неща ми нахлуха в главата, докато четях поста ти
Такива лекари са за съд - как може да ти причини това! Аз знам какво е болка при  отлепена плацента и не бих го пожелала на най-големия ми враг! Но това стана, ВЪПРЕКИ усилията на лекарите да запазя бременността. Ти си успяла да родиш жива и здрава, ВЪПРЕКИ намесата на лекарите!
Затова и пет деца да ми се налага да родя - и петте ще са раждани в частни болници. Там поне такова отношение няма! Всеки гледа да помогне, да те подкрепи...
За съжаление информацията в книгите за бременни е сведена до минимум - ала, бала и търкала Масово са писани като за безмозъчни американски домакини в стил Пеги Бънди. Това за придлежанието се свежда до седалищно - секцио, главично - нормално. Реално нещата са много по-сложни и подробни. Няма достатъчно информация като цяло и за съжаление същото е и с прекаленото количество кърма. Навсякъде пише как да стимулираш лактацията, а като имаш в повече.... Нищо! Рънче, правих и много грешки от незнание по тази тема. Та ако се налага - насреща съм!
Гушкай силно бебчето и му се радвай

run_girl,много емоционален разказ!
От прочетеното мога да кажа,че си най-добрата майка за бебка!Страхотно и за кърменето!Аз не успях да се справя,а така се бях настройвала...
А и колко бързо си се възстановила!Взех да се настройвам с леко положителна нагласа.
Гледкайте си се и се обичкайте с малката принцеса.
BeRa,аз още от 7 месец имам такива ситуации.Пишка ми се ,изведнъж ми се приходи,две не виждам ,едва стигам стискайки до WC и едва едва успявам.Обяснявам си го че бебче е притиснало,хем да ми се преходи рязко,хем като отида да не мога да освободя.
А кофти е,че аз вечер си слагам вагинални таблетки и не трябва да ставам след това,а за късмета малкия все натиска.

Миличката! През какво си минала! И аз като Аличка в живота си не бих помислила да раждам с държавна болница! И тия светила са едни да ги хванеш! Последно светилото в София  " Сигридов" е изоставил всичките си пациентки и изчезнал!

Важно бебка е добре и ти си добре!

Не можах да дочета разказа докрая, защото ще отида и ще ги убия тия изверги нещастни !!!!! Мамка му и скапана дьржава проклета, мамка им и простаци некомпетентни без капка човещина дето са ги сложили на работа на това най-ценно място.

Вбесена сьм !

Рън, прегръдки.Съжалявам, че си се сблъскала с този ужас в най-щастливия ден.Съжалявам, че се е получило така.Дано от тук нататък двете не се разделяте и сте най-щастливото семейство.

Рън.всичко това един ден остава зад нас.Не се забравя.Не се забравя ,защото боли от обидите ,от безразличието ,от лицата на ужасените сестри и лекари ,които никога не изтриваш от съзнанието си .Но имаш най-прекрасното съкровище.То си е твое и ти ще бъдеш една прекрасна майка.

Леле Рънче, вбесих се и аз като Ина и започнах да се замислям, дали ако на мен някоя мръхла ми каже ,че детето ми си нямало майка и за това трябвало да го нахрани тя ,щеше да остане с цяла физиономия 
Не знам какви са тия изверги дето нямат ни съвест ,ни капка човечност и как може да се третира човек по този начин в най-щастливия му ден!?!? Не знам и как продължава да им се позволява това отношение и как не са си намерили майстора. До кога Господи, до кога??? И това ми се пише лекър, в чийните ръце е живота ти.
Много емоционален разказ и много си поплаках с теб докато четях и се радвам искрено, че въпреки всичките премеждия с бебка сте добре. Ти си прекрасна майка и по добра не би могла да има! Пожелавам ти от тук на татък да ви очакват само прекрасни и незабравими моменти с малката принцеса и всичко това да остане зд гърба ти!

Лошото е, че тук става въпрос за човешко здраве и живот! Това не е суха статистика. И без това българката не се скъсва да ражда! Защо ли?! Въпросите са много. Къде е спала тая докторица, че да не види как е разположено бебето? Най-лошото е, че явно е останала с впечатление, че си е свършила работата. Другото нали не зависи от нея?! Господ да ги пази бременните и това е! Ами ако друга жена няма тоя късмет?
Евала на лекаря, който те е разраждал, че е действал бързо.

Честито, Рънче! Да ти е жива и здрава мишката  Важното е, че сте добре и си се гушкате с малката, сигурна съм, че си прекрасна майка