15.01.2015 10:01
Здравейте!
Подробният и искрен разказ на Ина ме подтикна и аз да споделя нещо толкова лично, за да опитам да помогна на други момичета да се справят с чувството на вина (ако го има) и гадория.
През ноември видях двете чертички за желано второ бебе и започнах да се надявам всичко да е наред (при бременността със Симеон имах две прокървявания, лежах два месеца на инжекции, но след това всичко си беше ок). В деня, в който с доктора видяхме точката (плодното сакче) и си позволих истински да се зарадвам, се случи и първото леко прокървяване, след което веднага се изстрелях в болница Щерев (вече бях посещавала докторка там, за да имам вариант при подобен случай). Там си беше точката, дадоха ми болничен, лекарства и вкъщи. Започна се едно пазене, треперене и т.н., но след една седмица прокървих по-стабилно и тъй като беше неделя отидох пак в Щерев, където двама доктори бяха готови да правят кюретаж (350 лв.) едва в пета реална седмица и то при липса на ембрион. Та тук едно отклонение за бъдещите мами да внимават много с частните клиники, които са силно мотивирани да правят всякакви изследвания и манипулации дори да няма нужда (в случая спешни кръвни изследвания за 80 лв. без да е сигурно, че е необходим кюретаж следващия ден). Естествено потърсих второ мнение от моя доктор (по държавна каса), на който имам повече доверие и след като ме прегледа и изслуша първите му думи бяха: Сега трябва да опитаме да избегнем кюретаж. Предписа ми Метергин, изчистих се почти напълно за една седмица и яки болки и това беше.
Относно психологичната страна на нещата, два дена бях смазана, чудих се дали съм се пазила достатъчно, обвинявах тялото си и т.н., но този същия доктор много ми помогна дори само с няколко думи - нарече спонтанния аборт "неприятен инцидент", каза че често се случва при некачествен сперматозоид и стара яйцеклетка, или пък не са се срещнали в точния момент, а по-късно, то си е цяла наука, не било толкова просто колкото си мислих. Някакси индиректно ми показа, че не е нещо кой знае какво, края на света и т.н. Буквално ме приземи от кошмара, в който бях и живнах.
Тук има още една психологична страна - реакцията на околните. Бях казала на много малко хора, но за съжаление се наложи да съобщя на няколко човека на работа заради болничния. Шефката ми реагира страхотно и искрено се зарадва, а колежката с която работя от 2 години и дотогава се разбирахме чудесно сътвори такива мизерии, че ми дойде като гръм от ясно небе и ако генеколога не ме беше успокоил сигурно първия работен ден щях да се скъсам да рева от отвратителното и поведение. Притеснила се е, че по-дълго време ще съм в болнични, казала на една друга, тя казала на Изп. директор да ми търсят заместничка и т.н. докато аз лежа вкъщи и не знам изобщо ще го бъде ли, няма ли. Точно в такива моменти разбираш кой колко пари струва или в случая колко нищо не струва. Но пък за мое щастие се оказа, че цели 5 момичета са до мен (3 от тях минали през същото) и правят всичко възможно да ми помогнат. Така че винаги има равновесие на добрите и лошите сили!
Пожелавам на вече бременните мами от тази тема всичко да е ок и да изживеят само хубавите моменти от бременността, а на останалите, и на себе си включително, скоро пак да се случи и да е успешно!
Подробният и искрен разказ на Ина ме подтикна и аз да споделя нещо толкова лично, за да опитам да помогна на други момичета да се справят с чувството на вина (ако го има) и гадория.
През ноември видях двете чертички за желано второ бебе и започнах да се надявам всичко да е наред (при бременността със Симеон имах две прокървявания, лежах два месеца на инжекции, но след това всичко си беше ок). В деня, в който с доктора видяхме точката (плодното сакче) и си позволих истински да се зарадвам, се случи и първото леко прокървяване, след което веднага се изстрелях в болница Щерев (вече бях посещавала докторка там, за да имам вариант при подобен случай). Там си беше точката, дадоха ми болничен, лекарства и вкъщи. Започна се едно пазене, треперене и т.н., но след една седмица прокървих по-стабилно и тъй като беше неделя отидох пак в Щерев, където двама доктори бяха готови да правят кюретаж (350 лв.) едва в пета реална седмица и то при липса на ембрион. Та тук едно отклонение за бъдещите мами да внимават много с частните клиники, които са силно мотивирани да правят всякакви изследвания и манипулации дори да няма нужда (в случая спешни кръвни изследвания за 80 лв. без да е сигурно, че е необходим кюретаж следващия ден). Естествено потърсих второ мнение от моя доктор (по държавна каса), на който имам повече доверие и след като ме прегледа и изслуша първите му думи бяха: Сега трябва да опитаме да избегнем кюретаж. Предписа ми Метергин, изчистих се почти напълно за една седмица и яки болки и това беше.
Относно психологичната страна на нещата, два дена бях смазана, чудих се дали съм се пазила достатъчно, обвинявах тялото си и т.н., но този същия доктор много ми помогна дори само с няколко думи - нарече спонтанния аборт "неприятен инцидент", каза че често се случва при некачествен сперматозоид и стара яйцеклетка, или пък не са се срещнали в точния момент, а по-късно, то си е цяла наука, не било толкова просто колкото си мислих. Някакси индиректно ми показа, че не е нещо кой знае какво, края на света и т.н. Буквално ме приземи от кошмара, в който бях и живнах.
Тук има още една психологична страна - реакцията на околните. Бях казала на много малко хора, но за съжаление се наложи да съобщя на няколко човека на работа заради болничния. Шефката ми реагира страхотно и искрено се зарадва, а колежката с която работя от 2 години и дотогава се разбирахме чудесно сътвори такива мизерии, че ми дойде като гръм от ясно небе и ако генеколога не ме беше успокоил сигурно първия работен ден щях да се скъсам да рева от отвратителното и поведение. Притеснила се е, че по-дълго време ще съм в болнични, казала на една друга, тя казала на Изп. директор да ми търсят заместничка и т.н. докато аз лежа вкъщи и не знам изобщо ще го бъде ли, няма ли. Точно в такива моменти разбираш кой колко пари струва или в случая колко нищо не струва. Но пък за мое щастие се оказа, че цели 5 момичета са до мен (3 от тях минали през същото) и правят всичко възможно да ми помогнат. Така че винаги има равновесие на добрите и лошите сили!
Пожелавам на вече бременните мами от тази тема всичко да е ок и да изживеят само хубавите моменти от бременността, а на останалите, и на себе си включително, скоро пак да се случи и да е успешно!