Здравейте мами, нашата тема много замряла, никой не пише!Как са мами и малчовци?
При нас нищо кой знае какво, караме я по стария начин. Даниел вече е почти на 13 месеца. Остват 4 дена и ги навършва. Вече е много палав или по-скоро нормалното му развитие ми идва в повече, навсякаде бута, пълзи, изправя се, да видим кога ще проходи. Вече даже и котлоните вкючва, абе да му мисля аз...
Гледам назад , че съм писала за рожденния ден и подаръците. Накрая му подарихме картонени кубчета, които вече са поизгризани, ами ние имаме проблеми със зъбите почти постянно и все хапем и гризем. Рожденният ден мина добре, с някои изкючения, но това е друга тема. Имахме торта с Немо, накрая това избрах.
Днес се прибира нашият тати, от 3 седмици не сме го виждали. Писна ми вече с тия пътувания, но от друга страна няма пари, ако и той не работи.
Аз от както пътува предния път за месец не съм много добре, редовно получавам панически атаки или чувствам тревожност почти постоянно. Вече даже ме е страх да изляза. Абе нямам думи. Да видим дали бих намерила средства и време да отида на психолог, че така не ми се живее. Имам чувство, че ако ми се случи нещео малкия е сам. Абе въртя се в кръг, не спирам да мисля и от там ми идва проблема.
Айде стига съм се оплаквала!Пишете и вие  макар че аз чета темичките ви, но да поразбутаме и тая!Целувки от нас

Грета, като човек живял и в чужбина и в Бг, общо взето от 14 годишна съм я в друг град я в друга държава, та много добре те разбирам. А ако така и така живеете принудително разделени няма ли вариант ти и Дани да се приберете в Бг, а той да си идва на 3 седмици там?! Реално 3 седм. не е чак пък толкова дълго време, не е 3 месеца все пак... всъщност не знам как бих постъпила аз в твоята ситуация, но определено имаш нужда от професионална помощ. От опит знам, че най-голямата крачка е да си признаеш, че имаш проблем. Стискам палци да намериш добър специалист тук или в Испания.
Пиши ми на лични ако искаш имам някои познати.
Целувки на Дани!
И ние сме така като него. Все с кабели играем. Кака ни пъди от стаята си. Хваща го и го стоварва в коридора като някой чувалче с цимент, затръшва му вратата под носа, хахаха. Ние правим самостоятелни крачки от 10-ина дни. Това е засега от нас! В сряда сме на преглед и ще кажа колко тежим и сме високи. Последно на 10 мес. бяхме 9,800 и 76 см.

Мами, малко сам  става дума за моето състояние, но да си кажа...Ами тия дни бях зле, имах паник атаки, имах тревожност и взех решение и днес ми беше първата среща с психолог. Поговорихме малко , дано по нататък има ефект, щото да се разсейвам не ми се отдава много с това, което чувствам.
Фани, мила, ами няма как да стане това с БГ, или се прибираме всички или не.НЕговите пътувания са все за различно време и после няма отпуска след пътуване, ами започва тук да си ходи пак на работа. И на него не му е леко, ама няма как. Не знам аз до къде ще я докарам с тия мои състояния, как ще си помогна, но много ми се иска да съм добре, уморена съм от всичко, даже от себе си....
Иначе на малко му никне кътник и е олеле-малеле, не спи много, не хапва много, абе така са децата. Днес е спал само половин час при психолога и ей го на дивее още и няма да спи, даже се смее или реве, но не е сънлив, а аз исках да пооправа у нас и да сготвя....

Колко често ще го виждаш психолога? Дано успее да ти помогне 

Грета, дано постигнеш успех с психолога и нещата останат зад гърба ти и не се връщат при теб 

Мнооого отдавна не съм се включвала. Остават ни броени дни до РД-то на малкия юнак. Във вторник ще е вече голям юнак на 1 г.  Леле колко бърза минава времето 
Ще има бебешко парти с майките, с които търкаме пейките и тротоарите, както и с техните по-големи дечица. Общо взето 7 майки, 5 бебета, 2 дечица на 2-3 годинки и 4-5 по-големи. В къщи с приятели в събота ще се съберем и с тях да отпразнуваме този голям за Мити ден
А Мити вече е 10,600 гр. и 77-78 см. Прави сам по няколко крачки, но е по-добре ако има за какво да се хване. Бута си столчето, или гърнето, или от тея бутащите камиончета и така се придвижва. Естествено пълзейки е най-бързо и лесно
Всичко яде каквото му дадем. Е люта чушка не съм го пробвала (и не мисля да го правя), но зелен чесън си хапва. Казват, че успокоявал никненето на зъбите.
Спи още по 2, че понякога и 3 пъти през деня. Вечер си спи от 9 до към 6-6:30. Мисля да махаме бибата, та дано стане бързо и не толкова нервно.

Шест дена след РД-то Мити вече ходи. Изведнъж просто започна да си обикаля из апартамента  Ще трябва да помислим за питка да правим, но мисля да изчакам още малко, че каката така проходи и направих питка и тя спря незнайно защо 
Рожденния ден мина добре и продължи до снощи. На 31.05. бяхме в детски кът с други майки с бебета и по-големите им деца. Два часа забавление, подаръци, торта. Ходихме и до офиса ми да почерпим. Събота и неделя гости в къщи. Абе добре отбелязахме първия рожден ден. И рожденника добре се представи
На 31.05. и каката завърши предучилищната група и имаха тържество в училище (в училище кара две години предучилищната). Много беше хубаво. Имаше малко сълзи, почерпка, много усмивки, снимки. Днес трябва да й занеса удостверението и да я запиша в първи клас (плюса да си предучилищна в училище е да минеш директно в първи клас и да не се потиш покрай класиранията, че точно в това училище е доста трудно ако нямаш предимства )
Вчера се разходихме по плажа и запознахме Мити с пясъка. Каката на неговата възраст я беше страх от пясъка и ревеше. Той се смя
Хайде пишете как сте, как са вече порастналите ви бебоци 

Честити ходещи крачета, Митиииии!  
И ние вече уверено ходим! Тръгнахме на 10,5 месеца. На 11 м. тежим 10,020 кг и сме 78 см. Подготвяме се за РД и ние. Мамче, я кажи роднините на вечерно гости ли ги покани или дневно? Аз още много им се чудя  

Ами Фани в 18 часа и те придвидливи снощните в 20:30 си тръгнаха. Предишната вечер стояха до малко след 21 часа. Знаят че човека в девет си ляга и се съобразиха с това. А нямаше как да е за обяд защото в един-два спи юнака.
Леле какъв порой е вънка. Ужас направо. Гърми, трещи...

Браво за тия ходещи крачета и на МИти и на Кико!!! Кико много от рано, супер!  Ние на 24 ставаме на 14 месеца и още нищо, понякога се филмирам, ама какво да се прави, не се пуска още.
Мами да ви се оплача, то не стига дето е слабичък, ами сега хич не яде. Ама една-две лъжици или нищо, само на цицка кара и така от над една седмица. Има един кътник дето го побърка горкото, ама няма как да му помогна. Давам парацетамол или ако ме остави да бръкна го мажа с гел, ама голямо чудо. Нощите са ужасни.
Има ли сте подобен проблем и как се справихте? Много ми е криво, че не хапва, съвсем ще се свърши милото....

Запустяла тема... Та да я побутнем малко, а? 
Мити вече е на година и четири месеца. Яде всичко. По цял ден все иска да хрупа по нещо. Вече е около 11 500 гр., 84 см. Ходи, тича, катери се на всякъде. Не признава бебешките катерушки - на големите иска
Мъчат го зъбите сега, че 4-те кътника тръгнаха заедно и нощем скимти. Така и аз не спя и съм като зомби  Още не му е излязъл преден долу зъб, та и там чакам да тръгне. Че и кучешките после 
Какво друго... От седмица ходи на ясла. Все още реве. Вчера и днес влезна спокоен без сълзи, но вътре си поревава човека. Стои сега по около два часа и постепенно увеличаваме времето. Дано свикне бързичко.
Още ползва биба за заспиване, но от както тръгнаха кътниците като му я взема след като заспи се събужда и си я търси. Надявам се като му поотмине болежката да я разкараме вече.
Каката първи клас, но от предучилищната си свикна с училището и домашните и почти не ме занимава да й помагам. Сама се справя. Определено има полза и плюсове от това да се кара предучилищна в училище.
Ами това е май от нас. Хайде пишете и вие - предавам ви щафетата