Здравейте, момичета  
Имам едно запитване към вас.
Майка ми неведнъж ми е разказвала за годежа си. Понеже с баща ми са от различни краища на България, а много от мамините роднини нямало как да дойдат до града на татко за сватбата, нашите решили да направят годеж в града на мама. Събирането в ресторанта било кажи-речи като сватба- гостите били почти толкова много, почти толкова голямо събитие е било, роклята на мама е била почти толкова официална, колкото сватбената. Даже наскоро разглеждах с носталгия снимките от бала си и когато въздъхнах, че едва ли пак ще ми се отвори възможност да нося подобна рокля, мама възкликна "Е, как, бе, маме- като станеш кума. Или на годежа ти!"
От друга страна, никога не съм чувала друг близък или познат да е правил подобно нещо или да го планира. Всички са били най-много с двете семейства на вечеря у родителите на булката.
Вие имали ли сте или планирали ли сте такова предсватбено събиране, т.е. годежно парти?

Здравей.. Зависи ти какво искаш, но си заслужава.. При нас беше много интересно.. Предварително си избрахме и купихме нещата с който да ни даруват майките( дрехи, халат, чехли, бельо, за мен имаше престилка, големи хавлии и друго каквото искате)  Направихме си украса на къщите, запазихме ресторант, защото дори и най близките бяхме около 40 човека.. И така аз бях с официална рокля, а мъжа ми с костюм..  Чаках в къщи и те дойдоха цялата негова фамилия с музика и с хоро ( така се е правило едно време ) Свекървата носеше сервиз пълен с ракия ( на сватбата се носи сервиз с вино ) за майка ми букет, за брат ми бутилка шампанско, и за мен един огромен букет.. Дали са си даровете и влезнаха при мен, почерпихме се, снимахме се ( като не сме наемали фото ние си снимахме ) След това с мъжа ми си хванахме ръцете и майка ми ни наслага даровете.. При нас има обичай да се краде кои каквото докопа, задължително се взимат цветя, огледало и сувенири които не се връщат после отиват в новия дом. Ние понеже сме в къща, та имаше възможност да се открадне сушени чушки и петела, голям смях беше с тоя петел, голямо гонене падна    На излизане от къщата брат ми тръгна с хоро да ни изведе ( понеже баща ми липсваше ) изиграхме няколко хора и после тръгнахме за къщата на мъжа ми.. Там свекървата ни посрещна на бяло платно с цветя и пари които трябваше да събера. След това тя ни чакаше на вратата на хола с питка и мед, дадохме си по един залък и след това мазахме горните и долните ъгли на кръст с мед ( демек снахата да маже, а свекървата да чисти ) Пак почерпки шампанско, уиски, ракия, вино, мезета още няколко хора и тръгнахме за ресторанта. Там вечеряхме и се веселихме много.. Гостите ни поздравиха и ни дадоха много подаръци и пари.. Страхотна емоция, която си заслужава   Това са салфетките, който правих за ресторанта и букета ми

букетът..

Такъв годеж прави сестра ми преди 30 години. Дойдоха от Оряхово до София, да я вземат. От София тръгнах ме  10 коли. В Оряхово бяхме в ресторант около 50-60 души. Моя " годеж" е нестандартен. Едно време свекървите не са познавали снахите си предварително,запознавали се на годежа. И мене свекървата ме видя за първи път с малкия на ръце. ММ не иска да им каже, че има приятелка и чака дете, докато не родих. Та свеки дарува мене / нощница, халат, чехли и бельо/ и бебешки дрешки за малкия. ТРАДИЦИИТЕ НА СА ТОВА, КОЕТО БЯХА.

Събирането в ресторанта било кажи-речи като сватба- гостите били почти толкова много, почти толкова голямо събитие е било, роклята на мама е била почти толкова официална, колкото сватбената. Даже наскоро разглеждах с носталгия снимките от бала си и когато въздъхнах, че едва ли пак ще ми се отвори възможност да нося подобна рокля, мама възкликна "Е, как, бе, маме- като станеш кума. Или на годежа ти!"

Моя близка направи подобно предсватбено парти като това което описа и мога да кажа, че е наистина много добра идея, да се организират подобни събития предшестващи сватбата. Ако организацията е на ниво може да бъде наистина страхотно.

Здравейте, забравила съм да се разпиша в тази темичка  

Ние също ще правим годеж. Всъщност много подобен на този на djosi.

Ето какво сме планували досега: Датата е 23 май, избрахме я заради многото почивни дни, а и първоначално датата на сватбата ни щеше да е 23 септември - та да не помним много числа   В последствие сватбата остана за 24, но годежа си запазихме на предишната дата.

Ще правим годежа у дома, т.е. в бащината ми къща. От моя страна ще са родителите, брат ми, баба и дядо, леля, вуйчо (с техните семейства) и кумовете на нашите, който са ми кръстници. От страна на милото ще бъдат малко по-малко - родителите, сестра му, баба му и дядо му, вуйчо му със семейството си. Около 30 човека се събираме.
Ще дойдат по тъмно. На вратата ще ги питат за какво са дошли, тук моето момче трябва да ме иска от баща ми (не знам дали ще му стигне смелостта   ). После ги каним вътре, майка ми закичва него с златна паричка, която се предава от поколенията. Майка му пък трябва да дарува мен. След това хапване, пийване - надявам се, че тук няма да има сконфузни ситуации, тъй като роднините не се познават много много.
Чупим питка (да, както на сватбата) и майка ми ни дарува - чаршафи, хавлии, пижами - такива неща. Дарове се приготвят и за майка му, баща му и сестра му.

В нашия край, също както при Джоси, се взимат неща от къщата  - "крадат се". После уж се връщат  (от майка ми са откраднали столове, табуретки... луда работа)

Тръгваме от дома ми, към този на свекърите. Преди се е пеело "Ела се вие превива", но ми се вижда много натъжаващо, та може да го пропуснем. Родителите ми не трябва да идват с мен при свекърите, пращат се други роднини.

В свекърите с милото влизаме ръка за ръка. Майка му ни чака на вратата с погача. Захранва ни - тук трябва да я нарека "майко", ама дали ще ми се пречупи езикът  
Влизаме по застлан бял чаршаф, посипан със стотинки и здравец, който после се прибира (не си спомням какво се правеше с него). Вързани сме с лента - символизира хомот - винаги да теглим двамата.

Накрая в къщата трябва да остане една моя приятелка, за да е сигурна, че се отнасят добре с мен.

Това е "накратко", когато мине, ще споделя как точно е протекло всичко  

Bube ще бъде хубаво, емоция си е особено, ако се засвири "Ела се вие" каквото се открадне се носи в новия дом и не се връща.. До колкото знам ( в нашия край ) родителите на момчето трябва да носят дарове за майка ти и баща ти ( при нас свекървата донесе за мама сервиз с чаши и кана, като в каната имаше ракия, а за баща ми имаше украсено шампанско, а мм даде на мама букет), а не твоите да дават ( както си прецените ). Не се притеснявай, че не се познават, ще се опознаят бързо 
При влизането при свекърите аз казах " добре заварила майко", ама повече не и казах майко Парите и цветята от бялото платно си ги събираш за теб при влизането и си ги прибираш.. Платното си го прибираш за теб..
При нашия годеж, когато дойдоха да ме вземат имаше наредена маса да се почерпят, но по принцип вечерята се прави при свекърите.. Ние нямахме достатъчно място в къщи и за това бяхме на ресторант..

ПП.. Не е задължително да се съобразяваш с това, което ти написах 

djosi, напротив, много се радвам на опита, който споделяш 

За даровете - при нас традицията е и за двете семейства да има приготвено, но не ми се иска да се натрапвам с мнение относно какво да донесат свекърите - аз споменах, че не виждам много ентусиазъм при тях. А може би просто не са много запознати с традициите. Ако е второто, аз ще се погрижа да разкажа всичко, което се очаква от тях и да го направим както си трябва 

По една или друга причина, вечерята ще е най-вече у нас, а в дома на милото ще има само мезета.

Ето, че нашето тържество мина  Беше си като един миг, от който обаче остана много умора...

За годежа стегнахме къщата, правихме ремонт в няколко стаи, но дори в самия ден имаше много неща за доизкусуряване. От сутринта не съм седнала  Събраха се много жени у нас, за да помагат. Все пак трябваше да се сготви за 30 души, а това не малко работа.
Менюто беше - предястие за всеки - луканка, саламчета, шунка, кашкавал, снежанка салата, домати. Основното беше - виенски шницел, с гарнитура ориз със зеленчуци и салата от зеле. Десертът беше - ягодов пай, портокалов сладкиш и лимонов кекс. На масата имаше ядки и сладки. Остана много храна, а на мен ми се струваше, че няма да стигне 

След като помагах колкото мога вкъщи отидох в една приятелка, за да ми направи косата и малко грим - това беше единственото време, в което си починах и осъзнах какво ми предстои 

Беше предвидено в 16:00 да дойдат да ме искат. На портата се бяха строили всички мъже от моите роднини. И чакаха, чакаха... Няма никой! С цели 45 мин закъснение се появи моят любим! Нарочно го направили, за да имало напрежение  Обаче заради това на вратата не ме дадоха лесно, та сега брат ми има с какво да се почерпи 

Посрещнахме ги у дома, майка му носеше питка и дарове за мен. Милото носеше букет за мен и един за майка ми. Хапнахме, пийнахме - на мен тук ми беше малко нервно, защото все ми се струваше, че трябва да обръщам повече внимание на гостите, а все говорех само с тези, които седяха около мен. Но си мисля, че никой не е скучал.
Майка ми ни беше подготвила дарове - за мен: одеяло, чаршафи, хавлия, чехли, пижама и плетени на една кука покривчици, които са от баба ми и пра баба ми. За милото - одеяло, олекотена завивка, хавлия, пижама, риза. Закичи го и с една златна монета, която е останала от пра баба ми и се предава през поколенията.

Разчупихме питка - в него остана по-голямото парче.

Всички ни носеха подаръци, според мен нямаше нужда, но определено много се зарадвахме.

След няколко часа празнуване, към 19:30 потеглихме към тях - майка ми ни плисна вода и се сбогувахме, те с баща ми не можело да идват в сватовете. Към дома на милото потеглихме 15 човека, взехме и най-добрата ми приятелка. Там ме посрещнаха на бяло платно със здравец и монети, захраниха ни - свекървата си даде първо на сина И след това седнахме да се допочерпим, макар всички да бяха много преяли.

Останах да спя в новия си дом, бяха се погрижили всичко да ми е удобно, подариха ми чехли, пижама, чаршафи и хавлия 

След толкова много вълнения, работа и гости, нямах търпение да си останем насаме с моя годеник.

В заключение - радвам се, че спазихме традицията за годеж, но не съм предполагала, че ще е така уморително. Чудя се как ще е на сватбата...