Привет, привет!
Ако не сте пили скоро кафе от кофти автомат, моля!
"Подредбата" е на мястото на пенсионираната колежка до мен. Направо ме влудява този черен десктоп и празното място

. Залепи ми се устата, няма с кого две думи да си каже човек. На всичко отгоре и мен леко са ме отписали от социалния вътрешнофирмен живот, подготвят ме психически за пенсионирането

. Утре щяло да се сортират ябълки, никой не ми е казал. Аз и не преритвам, ще взема да си пусна отпуска да си спестя стоенето на открито. Трябва да има поне един здрав кръст в семейната ни двойка, че с тази дискова херния на Родния....
Ние цяла седмица сме на зелено, след разчистването на фризера. Ще се наложи да хапнем малко червено цвекло за цвят, че всичко ни позеленя

.
Аз не мога тук да намеря телешко, дето да се сготви като за свят...Вечно остава твърдо. Зная как да го готвя, защото в Америка нямаше проблем. Вече купувам само телешка кайма. Вчера ядохме нещо, което имаше отвратителен вид, но пък беше много вкусно- спанак, елда и телешка кайма с подправки пресен кромид, гъозум и къри и за да не е съвсем здравословно, че ще идем живи при Свети Петър

, го залях с препържено масло. Остана ми още едно пакетче с лозови листа от зелената гама, та смятам едни постни лозови сърми да направя днес. И понеже в събота наистина е Задушница, ще направя лимец на ашуре.
Ама ако знаете колко работа имам....
А,
menyanthe , не сме се съмнявали, както казва и
Еми ти си наша гордост

. Само да не вземеш да изчезнеш до следващия изпит

и да тръгнеш по любов.
А, сетих се нещо за Хепи- тата. Хихи, в началото беше голяма работа да идеш там и трудно се намираха места. Отиваме ние семейно /сигурно големият е бил в горните класове на гимназията, а малкият - в 3-4/ и ни настаняват в едно сепаре, съвсем близко до шублера на заведението. Ядохме, каквото ядохме и по едно време гледам, че мъжът ми прави разни знаци и ни кара да гледаме глупости през прозореца.

. Пък то каква била работата- нали сервитьорките им са с много къси полички, едно моме се протегнало на шублера и всичките му подробности лъснали до самото рамо на големия син, та той искал да му отвлече вниманието с прозореца. Големият така и не се усети какво се случва, ама малкият стана и дръпна рокличката на каката и и каза, че може да настине така.

.
Хаха, да, сумата беше малка, но оставиха 20лв. бакшиш за благодарност. Хората изглеждаха много изискани, имаха си готови сандвичи или там нещо добре опаковано и съвсем не изглеждаха като нас /имам предвид мен и съпруга/, когато си носим храна в чужбина с цел икономии и ядем тайно по хотелите.

. Днес разбрах, че преводачът им е купил след това по две кенчета Кока Кола на човек за из път, та все пак не е толкова срамна работата. Ама защо точно това се смята за кашер, не зная...Пак си мисля, че имат доберие само на познати брандове и са наплашени за нашата храна.
Ваня, колегите казаха, че костурът е с вкус на чадър - само кости и кожа. Аз не можах да се вредя и не съжалявам вече.
