Мили момичета, най-накрая намерих малко време, за да ви пиша и да ви разкажа, както обещах по-рано за това, през което минаха мама и бебе.  Първите няколко седмици вкъщи са много интензивни, докато се намери някакъв ритъм. В болницата с дечко почти не успяхме да си изградим такъв. Надявам се, че нещата полека-лека ще влязат в релси както за нас с татко му, така и за малкото ни съкровище.
Предполагам повечето от вас, които са следили темичката ми знаят, че имах огромното желание да родя нормално. Обаче, както и Мариолка каза, ти си планираш едно, а живота си прави друго.
Както и да е.  Хайде напред към разказа.

При едно от последните контролни мерения на тонове на детенце ми разгледаха бременния паспорт, и се закъхариха, че съм имала GDM (стойности 7.8 при натоварване със 75мл глюкоза), който тест не е повторен и строго ми забраниха да преносвам.Направо ме записаха за предизвикване на раждане на 9.10.
На мен тая ситуация хич не ми хареса, и със съпружието решихме да търсим второ експертно мнение, но в Германия (ММ е немец).
Аз нямам кръвно налягане, нямам кетони, всичките ми показатели са в норма, не съм била на диета, движила съм се много и съм се хранила пълноценно и балансирано предимно с био продукти (с ММ сме поддръжници на здравословния начин на живот).
Говорих и с гинеколога ми, за размерите на бебето, за моя таз, и той ми каза, че не вижда индикации за секцио. Въпреки това, на мен не ми беше спокойно и не разбирах защо, при положение, че нямам индикации за усложнено раждане, ще искат да го предизвикват, а не да го оставят да си дойде на термина.
На 7. 10 отидохме в Дрезден, където имахме записан час за консултация в Акушеро-Гинекологичния център към Университетската Клиника Карл Густав Карус – това е мащабен по рода си комплекс от тясно специализирани болнични отделения. Там прегледаха документите, гледаха ме на УЗ, следиха ме на монитор за тоновете, всичко беше в норма, и казаха, че според тях няма нужда да се бърза. Освен това, показателите, по които вече се следи ГДМ според Световната Здр. Организация са обновени и вече са стойности за горна граница са 10.-нещо си, промяната е от 2013г но не всички страни са въвели новите стойности в практиките си.
В клиниката в Дрезен ни записаха дата за раждане 11.10.2014 – аз поисках в случай, че детенце не се появи само дотогава, защото комплекса много ми хареса, всичко ми вдъхна доверие – екипа, обстановката, условията. Случих на страхотен екип и отношение. Хората направиха всичко с голям професионализъм и лично хуманно отношение. Но, пак се отплеснах.
Решихме, че ще преспим в Дрезден (ММ има апартамент там) и на другия ден ще се върнем в Теплице да си чакаме нормалното раждане. Обаче малкото буболече си бе наумило друго.
На 8.10 сутринта около 3 часа, усетих нещо да ми мокри бельото. В просъница хич не се и замислих, ами се обърнах и продължих да спя. След още няколко минути обаче усетих същото. Зачудих се, все още сънена, дали да продължа да лежа, или да отида до тоалетната. След откритието на розови следи по бельото си, усетих как ми шурнаха водите.  Мъжът ми се зачуди какво правя толкова време затворена (банята е свързана със спалнята и вратата е матирано стъкло), та стана и дойде при мен, аз му казах какво е станало. Милия беше толкова ужасно сънен, че не разбра първоначално за какво му говоря и каза: ама сега ли да тръгваме, или да останем да поспим още малко? – А аз: “Ами не знам за теб, ама аз ще се къпя”. И той: - “Ами, добре, и аз тогава ще ставам.”  Отиде в другата стая и събуди и сестра ми (тя долетя от Дубай, за да бъде с нас по време на събитието) и й казал за водите, а тя милата от ентусиазъм много се екзалтирала и малко като муха без глава в първите няколко минути да се приготвя.

До този момент имах някакви контракции но много слаби и неболезнени. Започнах да си ги засичам с телефона, на всеки 3.5 минути. Вода продължаваше да изтича и затова до клиниката съм лежала на задната седалка в колата. Пр приема ни дадоха една стая само за нас тримата със собствена тоалетна, където имаше  легло с няколко стола, топка, монитор за сърдечна дейност – т.е., подготвителна стая.
Прикачиха ме към монитора и зачакахме разкритие, междувременно със сестра ми и ММ се забавлявахме много в стаята – шегички, снимки, аз пробвах различни пози, ту на една страна, ту на друга, на топката, разхождах се, приемах течности, хапвахме си шоколад, ядохме фурми, взимах си хомеопатията...
По-късно дойде една сестра и ми сложи абокат, за всеки случай, и направихме и очистителна процедура.  Контракции имах на всеки 4 минути, с кратък интензитет. Много странна работа. Тъй си изкарах в тази стая от 6 сутринта до 4 следобяд. Провериха ме за разкритие. Разочарованието ми бе огромно, когато установиха само 1.5 см!!!!
След това ни преместиха в стаята за раждане, на мен ми смениха монитора с дистанционен, та да не се занимаваме с кабели, включиха ми система с хормон и антибиотик (след 12 часа на “сухо” с цел да се опази бебето от инфекции).
Аз въобще не напредвах. Към 8 вечерта вече имах разкритие от 4 см, и много ме болеше. Опитвах се да дишам правилно, но който е бил на система с изкуствен хормон знае какво означава да не можеш да овладееш ситуацията. Контракциите не бяха с кой-знае какъв висок връх, но поне бяха регулярни, но и страшно болезнени. Към 23:00ч не можех повече и си поисках епидурална. Сложиха ми система, към закачалката до леглото ми се добави още една кутийка с дистанционно, от което при натискане на копчето можех на всеки 20 минути да си пускам сама нова минимална доза, колкото да мога да трая, но и да усещам интензивността на ставащото с мен. Олекна ми и дори успях да поспя за час-два (измолих си да ми спрат системата), за да събера сили.
Ей хора, родих се с епидуралната. Такъв кеф! Докато си почивах през това време тялото ми си работеше за да помогне на детенце да излезе навън.
Изредиха се сутрешната смяна, следобедната смяна, дойде нощната. Родилната асистентка, която ме пое в нощната смяна се оказа страхотен човек. Опита какво ли не за да ми помогне на мен и на бебето да се роди, ненатрапчиво, с много грижа.

След кратката почивка около 2:30 ми провери разкритието и вече бях готова. Обаче тялото ми отново нямаше никакъв усет за напън, та пак ми пуснаха дозата окситоцин и те тука се започна екшъна. Напъвала съм за световно и в различни позиции в продължение на 3 часа, като всяка една контракция така зверски ме разтърсваше, че не мога да ви опиша. Милиметри не ни достигнаха да видим главичката, бебчо се спря някъде нависоко и не рачи да продължи надолу. Или пък аз не го пусках, кой знае? Сърдечните му тонове през цялото време бяха прекрасни, дори по времето, докато се мъчих да го родя.
В крайна сметка започнах да не съм на себе си, не можех да овладея ситуацията, напъните ми бяха силни, много се опитвах и влагах цялото си старание и останали сили, но не се получаваше. Тестваха и бебето дали не е в дистрес, взеха му кръв от кожата на главичката, всичко беше наред. Но просто нямахме прогрес. Извикаха завеждащия доктор на смяна, за да определи как да се продължи. След обстойно изследване с пръсти пр следващата контракция се разбра, че бебчо не е достатъчно ниско, за да се намесят нито с вакуум, нито с форцепс. Решението след 24ч раждане на сухо бе, цезарово сечение.
Като чух това просто вече не бях на себе си, просто исках всичко това да свърши и да си гушна бебето. Аз не помня какви глупости съм приказвала на екипа, но ММ ми каза, че съм ги питала !!!по какъв метод правят цезаровото сечение!!! (смятайте в такива случаи колко може да изперка човек, а мен по принцип ме интересуваше в Чехия как го правят и на повечето места все още практикуват старият оперативен медот по Геперт), на което ми било отговорено: Мисгав-Ладах, а аз съм им възкликнала: “Хора, супер сте!”.
За минутки бях готова за операция, с шапката, с чорапите, съблечена (после се чудех как са успяли с моя потник и безшевен сутиен и зкачена към сите системи, да ме съблекат, а те ми разкачили всичко), как са ме прехвърлили от родилното легло на мобилното за оперативна зала.
Всичко за 5 минути включително и със спиналната.
Тук трябва да отбележа, че бях под частична упойка, напълно в съзнание, само параванът пред мен. Усещането е особено странно. Опериращият екип бе само от жени, анестезиоложката ми говореше нещо на главата през цялото време да ме занимава. В един момент ми каза: -Оп, готово, извадиха го! – и чух два пъти малкото ми синче как изплака полу-гърлено и екипът завика: “Поздравления, момченце е!” – е те като ми рукнаха едни сълзи там на тая маса, просто не можех да се спра. Мина се може би две-три минути (поне на мен ми се стори кратко като време) и докато ме шиеха една сестра дойде  усмихната с едно малко вързопче и седна до главата ми, поставяйки бебето точно срещу лицето ми. За пръв път видях малкото си съкровище! Филип беше изцяло с отворени очи, взираше ги в мен и се опитваше да разбере какво му се е случило, гледаше ме и ме гледаше и мигаше, и аз го гледах, и мигах, и плаках докато му целувам малкото носленце. Така мина времето докато ме зашият, след това го отнесоха някъде, и мен ме прехвърлиха на някакво легло отново и ме закараха в родилната стая, където видях на родилното легло облегнат ММ, държейки нашия син в ръце и го гледаше и му се радваше. От тая гледка отново започнах да плача, толкова щастлива се чувствах, той стана и дойде до мен, целуна ме, сложи бебето в прегръдките ми и следващите няколко минути всичко останало просто спря да съществува. Гледах го и го държах в ръце, и не можех да повярвам, че е мой, че вече е при нас, че го държа наистина.  Оставиха ни тримата заедно през следващия час, сложих го на гърда, бебчо засука малко неуко, но поне се опита.
Трябваше да почивам, затова ме отведоха с бебето в следродилната стая (имах съквартирантка, в клиниката за стандартна стая се смята двойната), а ММ и сестра ми обещаха да дойдат същия ден следобед в часовете за визитация.

Кърменето много не ни се получи в клиниката, почти нямах коластра, а сестрите ме успокояваха, че е нормално след цезарово да се позабави малко, но да не се отказвам, а да слагам бебчо на гърда всеки път, щом покаже признаци на глад.
Да де, на думи лесно, ама на практика трудно, Филип мляска с устнички и си завира пръстченцата в устичката почти веднага щом го отделя от себе си – аз го лъжа, че му давам нещо, и то милото се лъже, че суче. ПОне не е голям ревливец, като беше гладен в болницата почти не е плакал, само когато освирепееше от глад, та му давахме АМ. Много се бях притеснила, че ще го дехидратирам,и бях споделила със сестрите, че дъхът му ми мирише на ацетон, но те упорито ми повтаряха да не мисля за такива неща, че ни следят и ако се наложи, ще му дадат глюкоза, но дотогава докато все още нямам достатъчно коластра, ще го дохранваме с бутилката.
Леле, момичета, след като съквартирантката ми я изписаха на следващия ден, дойде една масивна жена полякиня, спонтанно вагинално раждане, за 3 часа, момиченце. До вечерта вече я слагаше да цуца. Плакала съм тихичко в леглото като чуех мляскащите звуци на сукалчето през нощта върху гърдите й, а аз нямах капчица да дам на моето дете, та го дохранвах с биберона. Кръв ми е капало от сърцето. Филип така настървено се хвърляше върху зърната ми, че сърцето ми се е спирало от страх. Дадоха ми силиконови протектори и с тях по-се свикваше, но пак беше много болезнено, и продължава да бъде.
В деня преди да ни изпишат гърдите ми просто щяха да експлоадират, толкова тежки и твърди ги усещах, тогава за пръв път успях да му дам малко коластра. След като се прибрахме вкъщи опитах да си помогна с ръка да  видя въобще има ли и какво в гърдите ми. Е, оказа се, че има. Млякото малко по малко си тръгна. Обаче го слагам само на дясната, тъй като зърното ми на лявата има страхотна рагада, та я чакам да мине. От понеделник се опитвам да я изцеждам ръчно, но едва 20 мл успявам. От днес съм с помпа и от същата успях да изцедя около 50 мл. Успокоявам се, че при хранене дечко си получава дозата – вече започна да спи по 4 часа нон-стоп след като го нахраня. Пълни си памперсите и с ако и с пиш, акото е жълто, което е добре.
Днес за втори ден излязохме на разходка с количката за малко. Когато сме навън спи непробудно. Е, разбира се, след като е и ял. Но когато сме навън ми се струва, че и въздухът му помага да спи по-дълго.
Ще се опитам да ви кача снимка, за да ви го покажа.
Все още имаме много неща тепърва да учим. Но засега всичко е наред. Утре сме на първото посещение при педиатър тук, макар че в болницата му направиха здравен паспорт и ощедокато бяхме там мина някои изследвания, кръвната захар е в норма, дадоха му витамин К, изписаха ни витамин Д.
Всеки един ден с малкото ми чудо е различен, обожава да го гушкат и да го разхождат насам-натам, а когато спи или будува в кошарата издава смешни звуци – някой път скимти като кученце, или лае, хълца, ръмжи, въздиша....Цял оркестър!
Не съм предполагала, че когато имам бебе ще се смея толкова много – толкова различни гримаси прави, една приятелка днес ми каза: ти си имаш цяло кино вкъщи. Смяла съм се без глас, с ръце на шева, защото не се издържа. Страхотно мимикира.

Засега ще приключвам. Дано намеря време скоро пак да ви пиша и да ви кажа какво правим и как. Прегръдки и кураж на всички мами, на които родителството тепърва предстои да се случи – няма нищо по-хубаво на този свят!!!!! Истина е!

Божествен разказ,радва се че сте добре и сте спокойни.Колики иматели нас ни почнаха от болницата ама сега май отшумяха иначе съм си поръчала от Германия капки за колики който били вълшебни нещо си с Л... бяха

Жасминчо, колики не знам да имаме, ама имаме газове. Докато се изпръцкаме минава едно много неприятно време в гърчене и напъване в памперса. А иначе гледам какво да ям, де, тъй че да не го дразня излишно....
За немски капки с Л не съм чувала, но ще питам ММ, може и да знае.

Честита рожба, Девисилче! Да е здрав и с късмет в живота бебе Филип и много да ви радва <3
Не успях да прочета разказа, но сега исках да съм ти полезна с капките - Лефакс се казват и това което описваш са си точно колики. Моята госпожица само Лефакс(купуван от Германия и от Австрия) я успокояваше, но при всяко бебче различно нещо/метод/медикамент действа

Девисилче,добре си дошли в къщи!Много подробен разказ беше ми интересно да го прочета!
Определено първите седмици са за нагаждане,а и не само те децата бързо се променят и ние трябва да се нагаждаме с тях!Да си майка е истинско вълнуващо приключение!
И аз като Сноу мисля,че симптомите които описваш са си колики!Газове,пръцкане и гърчене са си точно колики.При моя син беше точно така свиваше се,зачервяваше се,пръцкаше,но не плачеше много.
И аз съм чувала за въпросните капки.При нас помагаше като го сложа с коремче върху моя корем и сешоара 

Миличката, доста си се измъчила с раждането....
По това, което пишеш, Филип изглежда кротко бебе. Дано продължи така и да е здравичък, тогава и ти ще си спокойна и ще можеш да си почиваш достатъчно.
Да, много са интересни като правят разни физиономии - една педя човек, пък си е съвсем човек  .

Точно Лефакс са моя позната мн доволна,макар че не знам дали имаме още колики,понеже не съм я забелязвала да се превива.Но все пак да си имаме.Девисил имаш ли фейсбук да те открия ако не е проблем

Жасмин, писах ти на лични 

Момичета, ето наша снимка:

Виж го ти него, мислител и гледа света с насмешка

Леле какъв сладур да не му уруки,имате косичка,прекрасен е и изглежда дундьо сладък.

одрал ти е кожата  хубав и сладък пу пу. За раждането, ами не исках да ти казвам още преди да родиш че не очаквай да се случи както си го представяш, аз затова не се нагласям предварително, не ми е особено важно дали ще е нормално или церзарово, важно е да се роди.