Да разкажа и аз за раждането, докато спомена е пресен и малкото вампирче спи 
На 08.09 в ранните часове на сутринта започнаха да ми изтичат водите. По малко и на често, няма как да се обърка, че се изпускаш например. Нямах никакви болки и контракции, а при едно от изтичанията ми падна и тапата и за мен това беше знак, че скоро ще се срещнем с бебето. Единственото ми притеснение беше, че седмица преди това на ехографа я измериха 2,780 кг. и за мен беше още мъничка да се ражда.
Освежих се, изчаках малко и около 2 и половина часа след първото изтичане на води се обадих на АГ-то ми.
Тя каза да тръгваме към болницата, където беше нощна смяна.
ММ беше толкова ошашавен от случващото се, а аз за мое учудване - страшно спокойна и щастлива от предстоящото. Само ако знаех какво следваше обаче....
Отидохме в болницата и при прегледа за разкритие - нищо, 0. Аз все така без болки и контракции и решиха да ме оставят до обяд от само себе си дали ще тръгне раждане.
ММ отиде на работа, а аз зачаках.
Да, но нищо не се случваше, освен че водите продължаваха да си текат и само сновях между предродилна зала и тоалетната.
Колко пъти ме проверяваха за разкритие, не е истина. За мен беше адски болезнена процедура. Знам, че по този начин се опит и да предизвикат по-голямо разкритие, но уви при мен нямаше резултат.
Включиха ме на окситоцин и тогава целия ад се стовари отгоре ми. Контракции страшно болезнени, една след друга, не можех да си поема въздух.
Крайния резултат - след 20 часа мъки за нормално раждане, не можах да постигна повече от 3 см. разкритие.
Изпаднах в нервна криза, на всяка контракция и преглед избухвах в плач, цялата треперех.
Накрая просто помолих да не ме мъчат повече и да ме отрежат.  Реално не, че се съобразиха с желанието ми, просто нямаха накъде повече да чакат и свикаха екип за спешно секцио. Помня анестезиолога, който ми отвличаше вниманието с глупости докато ме подготвят (слагането на катетъра е абсолютно безболезнено), една по-груба санитарка, която ми се караше, че много шавам, а аз продължавах да имам контракции и маската с кислород, от която имах чувството, че ще се задуша.
Секциото беше с пълна упойка по мое желание, като ми предложиха и спинална, но не исках да чувам и виждам какво се случва.
Моята мушица е изплакала в 22.25, абсолютно здрава и доносена за 36 седмица - 49 см. и 3 кг, което според АГ-то ми е било чудесно и сме имали късмет и двечките, можела да е по-малка на кг.
Преливали са ми кръв, така и не разбрах точно защо.
Имам спомени как ни изнасят да ни видят близките и аз много съм ревала, а докторката ми обяснявала колко емоционален пациент съм била 
На другия ден след секциото нямах никаква болка, освен гадното опъване в корема от шевовете. На обяд се раздвижих по най-невероятния начин - просто педиатъра без да се съобрази, че още не съм ставала след операцията, ми донесе кошчето с Ния и ми каза: "Ето Ви бебето, сложете я на гърда" и аз какво да направя - боли, не боли с 300 зора станах и си я взех.
Имахме не малко проблеми с нея, защото сме с различни резус фактори и тя изкара по-тежка жълтеница.
Беше на интензивна лампа, където за малко да ме докара до инфаркт - единия път я намерих със свалена превръзка от очите и само дето не припаднах, а докторите се чудиха как е успяла да я свали. Да не мислите, че й прегледаха очичките - не. Репликата им беше: "На вас ако ви светнат в очите ще гледате или ще мижате? Нищо й няма, не се притеснявайте".
Много мога да изпиша за болницата, където раждах. На екипите от Родилно отделение шапка им свалям за грижите, адекватността и отношението към пациентите. Невероятни хора.
Неонатологичното отделение - ужасът на майките. Никаква информация за бебетата, караха ни се като искахме подробности за процедурите, които правят на децата, скандали.
Много нерви изхабих заради тях, слава богу всичко свърши, вкъщи сме и другото няма значение.
Безкрайно съм благодарна на АГ-то ми, че беше с мен повече от 20 часа по време на раждането и след това се грижи за мен, дава съвети и се интересуваше как сме цяла седмица!
За момичетата, които не знаят - аз съм от Варна и раждах в Окръжна болница, ако искате повече подробности, ще разказвам.

За Ния - мога да кажа, че е спокойно бебе, изцяло на кърма от деня след операцията.
Вода при никакви обстоятелства не желае, камо ли биберон .Гърдата на мама като е в устата й е най-щастлива 
Като се опитам да й дам вода, да изплкане уста след кърмене, така се потриса, все едно е най-голямата гадост на света.
Роди се с крива главичка и носле и се оказа, че се е била заклещила и затова не можа да се роди нормално.
Сега вече е гръгла топчица в лицето, очертава се светлоока като мама, ще видим със сигурност по-нататък.
От както се прибрахме вкъщи кърмя на поискване, докато в болницата беше на 3 часа.
Не знам дали смяната на обстановката допринесе за това, там беше стриктна като по часовник, вкъщи изцяло сама си промени храненето.
Притеснява ме да не я прехранвам, защото имам много кърма - кърмя я, цедя се и гърдите ми пак текат на струйки, а тя е лакома и има моменти, в които по 1-2 часа си цока, заспива на гърда, пак цока и т.н Не реши ли тя сама да се откъсне от гърдата, а го направя аз, следва истеричен рев, зяпа с уста и пак търси гърда.
Освен това не мога и не мога да я накарам да се оригне при никакви пози след ядене - това също ми е проблем, защото като я сложа да спи и понякога повръща - къде повече, къде по-малко - и аз само ходя и я дебна да не се задави, докато спи.
Иначе засега най-големия ни разход се очертават памперсите  Голямо произвеждане, голямо нещо.
През деня спи повече, понякога прави интервали от по 4 часа сън, но нощите - това е някакъв ужас. Няма заспиване - събуди ли се към 10 за ядене и се започва един омагьосан кръг от неистов рев ако не е постоянно на гърда. Опитваме с песнички, люлеене и какво ли не да я залъжем и приспим, но тя ще събори блока от писъци и накрая надделява.
Нека мамите минали по тоя път поделят как да вкарам ред в хаоса сън-кърмене. Не ми пречи, че е на поискване, но се тревожа как да преценя дали не яде повече от необходимото.
И как да успея с оригването.
Тя сега сега се разбужда, което означава, че трябва да заголвам гръд в готовност 

Noir, ти си все едно две раждания си имала Не мога да си обясня защо се намират хора, които да се държат грубо с родилка. Най-хубавото е, че вече сте си вкъщи и се радвате на бебче! Разкажи как реагираха близките, като ви видяха?
Кръв може да са ти преливали заради нисък хемоглобин и/ли по-голяма кръвозагуба. Това е практика - не се притеснявай! Сега наблягай на силни храни, за да се възстановиш бързо
За водата - така са кърмените бебета. Нашата правеше кисела физиономия и тикаше с език биберона. Оцет да беше - по-сладко щеше да й е
Ние също имахме огромен проблем с повръщането. На всичкото отгоре не искаше да орига. Това стана вече доста по-нататък. Преди това как ли не я държах, как ли не я прихващах, подмятах, галих гръбче... Няма и няма! Може да е и свързано с адаптацията навън - не знам Слагай я да спинка настрани, за да не се задави, а когато тя вече може - ще си се върти сама.
Дръж я на гърда щом иска. Може да повръща от преяждане, но няма да й разшириш стомаха или нещо подобно, ако я държиш повече време. Другото - събуждай я, ако спи повече от 3 часа през деня. Много бързо сама ще се нагласи и сама ще се събужда за хранене. Иначе има опасност да й обърнеш режима и да не спи по цяла нощ. Това не означава супер стриктен режим, пак може да си го съчетаеш с хранене на поискване.
Замразявай кърма щом имаш - много е полезна после при захранването. Аз лично я слагам в пюрета, каши и до ден днешен

Аличка, мерси за включването. Слагам я с главичка на една страна да спи, то реално не повръща след всяко хранене.  Дано наистина не я прехранвам така с честото цокане, но някъде четох, че  кърмата по-бързо се усвоява от организма и затова е добре по-често слагане на гърда. Педиатърката също ме насърчи за кърмене на поискване, ще видим на първата консултация каква сме я свършили.
Иначе всички около нас са в еуфория, първо внуче и правнуче и от двете страни е.
За мен най-милото беше как тати като си я гушна за първи път, тя го позна - отвори очи и въздъхна облекчено. Какво нещо е природата - 9м. тя познава сърцето ми, гласът ми и гласа на баща си, но нищо друго. И изведнъж той я гушва и тя знае, че това е той!                               

Цитат на: Noir в 19.09.2014 15:37

как тати като си я гушна за първи път, тя го позна - отвори очи и въздъхна облекчено. Какво нещо е природата - 9м. тя познава сърцето ми, гласът ми и гласа на баща си, но нищо друго. И изведнъж той я гушва и тя знае, че това е той!                           

Много мило и трогателно  . Момичето на тати ще е тя...

Noir-че, сега се сещам, че на 03.09. имаше някакви контракции и някакъв доктор ти беше обяснявал, че не са подготвителни и има още мнооого време докато родиш Сега като чета, точно са си били подготивтелни..
Много съжалявам, че така си се измъчила, надявам се лошият спомен бързо да отмине..Гушкайте се и се обичайте с бебка Ния и съм сигурна, че скоро ще забравиш.
Много хубаво, че имаш кърма, наистина замразявай, и аз знам, че е хубаво за пюренца и кашички после

Ох, трогнах се от целия разказ - през мъките и страданията, до щастливия край и среща с Ния.  Щастлива съм, че вече сте си вкъщи и се храните така добре, мисля, че това е по-добрият вариант от да не се храните или да нямаш кърма Някой помага ли ти или само вие двамата с тати се справяте? 

Двамата с мъжа ми сме по принцип, родителите ми работят още и не могат да помагат целодневно.
Но на нас не ни тежи, засега няма кой знае какви трудности - кърмене, смяна на памперси, да й се изперат и изгладят дрешките и това е.
Вярно, не ни остава много време за сън, но си казвам, че няма да е за дълго. Щом свикнем едни с други и нормализираме хаоса, ще намираме и повече от час време за сън.
От 2 дни я мъчат колики - май са по-слаби, защото рядко проплаква и повече се гърчи като червейче без да реве. Взехме й капки Абоколикен по съвет на педиатъра и от снощи спи по-спокойно.

леле скъпа много са те измъчили.аз също нямах достатъчно разкритие и със системата окситоцин и аложиха нещо което го забравих на 3 контракции се слага и мн бързо стана всичко.Не са ме мъчили всичко което може да забърза процеса ми дадоха,но доки каза че неможе мн бързо защото се довежда до секцио.Чч ми бяха същинските болки и 10мин раждах

Честита темичка и честита рожба, Noir! Да е здрава и много щастлива бебе Ния и да ви носи много радост
Трудно е било раждането, но с времето се забравя, важното е, че сега сте си заедно и сте добре Браво за кърменето, опитвай да поспиваш и през деня, между кърменията. Не се тревожи и не мисли, че я прехранваш - води се по интуицията си и няма да сбъркаш. И на мен ми отне много време да намеря начин/поза да оригвам моята госпожица, сигурна съм, че и ти ще го намериш
За коликите помага много гушкане, топла кърпичка на коремчето...

Имала си вълнуващо преживяване в родилния дом, но скоро болката и лошото преживяване и отношение съвсем ще избледнеят.
За преяждането можеш да разбереш ако беба хълца, обикновено се получава така като поемат повече млекце.  Ние се оригвахмепо 10-15 минути в началота, но после открихме друг начин. Гушвах беб с облегната главичка на рамо и започвах да се клатя напред назад. Обикновено действяаше. Инче доста ми връщаше мляко, почти до четвъртия месец. Спяхме настрани до първия месец и после сам се обръщаше по гръб (за мой ужас). За спането преЗ деня минат ли три часаго събуждах. Първият месец си е кошмар, но после лека  по лека нещата се напасват, научават се да спят през нощта.като чета как ти се сърди като дръпнеш гърдата ми се струва, че те използва за залъгалка за да Задоволи сукателната саи нужда.
За коликите нас ни спасиха едни проби птици с водорасли и Колиф

Ооо, току що прочетох...

Поздравления!!! И аз се развълнувах много от целия разказ и особено от частта, когато е въздъхнала като татко и я е гушнал <3 .

Да ви е жива и здрава малката Ния!

Вале, благодаря за съветите! Опитвам се да я слагам на рамо, но тя е много мъничка и ми се свлича и надупва и затова ми е трудно. Последните два дни повръща по-често и аз се ужасявам като я намеря заспала по гръб.
Много често като яде се разхълцва, почти на всяко ядене се задавя. Просто не може да смогне да поема струята кърма, защото е по-силна.
Дали има някоя поза за кърмене, с която струята да излиза по-бавно?
Надявам се наистина след първия месец да влезем в ритъм - още 2 седмици ако е, ще се изтърпи.
Аз вече съм като сомнамбул от недоспиване, но това са си бели кахъри.
За коликите открихме малък "лек" - татко й е по-горещ и като я гушне и тя се успокоява.
Онзи ден бяха много смешни, защото той не знае детски песнички и като влязох в спалнята я приспиваше с "Хубава си моя горо"  
Вече направихме първите дълги разходки - спа като пън, обаче щом се прибрахме и отвори устата да реве.
Веднага усети смяната на въздуха.
Купихме си електронен кантар, за да я теглим от време на време, че сле едни нощни писъци и постоянно кърмене се замислих да не би пък кърмата ми да не е достатъчно хранителна и да не и стига.
Оказа се, че за 8 дена е качила 630гр. Не знам много ли е малко ли е, колко качват през първия месец?

Noir, справяш се чудесно - не се притеснявай. В началото всички се шашкат колко качва бебето, повръща ли, орига ли. Много скоро ще си дойдат на място нещата. По-скоро свикваш и с неоригане, и с повръщане, и с недоспиване. Първият месец като че ли е малко трудно да се хване колко е добре да качат - зависи много колко са свалили след раждането. Важно е да се тегли и на един и същи кантар. Нашата педиатърка даже ни викаше всяка седмица, за да ни хване на нейния си кантар - от онези старите везни. За нея не беше показателно колко са теглили в болницата Мария, защото там беше на електронен.
Искам да ти кажа, че тия малки човечЕта така влизат под кожата на татковците си! Ние ги гледаме, храним, ставаме нощем, а като си усетят тати, се размазват от удоволствие
Щях да те питам за името - как го избрахте? Винаги свързвам Ния с героинята.

Цитат на: Noir в 23.09.2014 09:03

Онзи ден бяха много смешни, защото той не знае детски песнички и като влязох в спалнята я приспиваше с "Хубава си моя горо" 

Нашият татко пък пееше "Велик е нашият войник!", а баща ми - "Един завет", все войнишки песни, пък те взеха, че отмениха задължителната военна служба за тях . Важното е нещо да се пее....