⚠️ Този форум е архив (само за четене).

Сватбата на Radiant - 31.08.2014 г.

Торта

Тортата беше от Гаврош, 2та етажа бяха различни вкусове - шампанско и ягоди и Японска. Гаврош бяха безкрайно коректни и бързи в отговор по мейл. Изработиха тортата по снимка и обяснения отново по мейл само... казах им единствено къде е входа за доставка на хотела и я доставиха без изобщо да се налага да комуникират с мен за уточнения. Общо взето си е било между Гаврош и Кристал Палас, които заедно свършиха цялада задача без никаква намеса от моя страна. Давам им отличен 6 за тийм уърк! На сватбения ден в уречения момент просто за нас имаше торта.. като магия!

На външен вид тортата беше точно каквато исках, много нежна и хубава. Вкусовете се харесаха и двата, парчетата за всеки гост бяха повече от щедри. С све думи - аз доволна!

Сладките като подаръци за гостите

Бяха изработка на Cookie and Love. Много съм доволна от комуникацията, визията и вкуса на сладките. Яна беше отзивчива и се нагърби и с направата на кутийки за всяко подаръче.

Не съм доволна, че накрая се оказах с 2 нюанса на панделката на кутийките, че обратно на логиката женските подаръци бяха със синята панделка, а мъжките с прасковена. Също макар да се нагърби сама да прави кутийките, накрая надвиши бюджета, което ми бе казано като свършен факт.

В общи линии не е съсвем доразвито това начинание като бизнес, но като цяло съм доволна. Което вече няма голямо значение, защото Яна публикува във Фейсбуук, че затваря врати... Жалко, защото имаше голям потенциал.

Закуска в сватбения ден

Това за мен бе къпкейк от Take a cake bakery. Страхотни къпкейкове, бяхме си вземи цяла кутия с моите приятелки. Ако имах по-голяма сватба бих поръчала за десерт към тортата. Срахотни са! Толкова пресни, вкусни и красиви! Направо ми потичат лигите като се сетя. Хапнах си дори на следсватбения ден... Мммммммммммммммм... Бих ги инкорпорирала в сватбата повече ако знаех колко са прекрасни.

Ами това е засега, утре идва ред на фотографката и нещата около моята визия. След което най-накрая ще мога да разкажа за емоционалната страна на самия ден. Как се вълнувам само, че ще го преживея пак "на хартия" *INLOVE*

Обещавам да пусна и снимки на това онова утре!
Браво, мила Radiant, радвам се, че имаш основно позитивни впечатления! Продължавай да разказваш, всичко е много интересно и (най-вече!;)) нямам търпение за снимкиииии!! :))
Леле колко работа имам тези дни, не мога да си продължа пътеписа!

Първо снимки на прекрасните къпкейкс, тортата и сладките, както и масата в ресторанта. Не са най-добрите снимки, но още си чакам професионалните.

http://i959.photobucket.com/albums/ae80/denichka/Mobile%20Uploads/Wedding/th_10653328_587101648143_3062990124472542527_n.jpg

http://i959.photobucket.com/albums/ae80/denichka/Mobile%20Uploads/Wedding/2014-08-22%2021.11.39.jpg
http://i959.photobucket.com/albums/ae80/denichka/Mobile%20Uploads/Wedding/2014-08-19%2007.54.04.jpg

Маникюр и педикюр

Бяха дело на Йълдъз Топалова (сайт за връзка тук). Отново имам прекрасни впечатления! Направи ми френски маникюр с нежна флорална декорация на някои пръсти, плюс сини камъчета, за да съм в тон с младоженеца. Мило отношение, страшно предразполагаща и приятна атмосфера и най-вече повече от добре свършена работа (и като красота, и като качество). Бях със CND Shellac, който издържа 3 седмици точно без проблем, което за мен беше идеално. Махнах го чак след медения месец, където я нямах тази грижа, че трябва да си оправя/пазя ноктите.

Нямам ясна снимка в момента, но тук се вижда горе долу, отстрани...



Сватбен шал

The Magical World of Silk Painting, ако го потърсите във ФБ - има страница. Ана ми направи много красив и ръчно рисуван шал, който беше за част от фотосесията и ще ми остане като мил спомен от сватбата. Има написани нашите имена и датата *INLOVE*. Много хубава и лична изработка, ако имах повече време можех да дам много подробна инструкция, но и без нея Ана се справи чудесно! Ако имате тема на сватбата може да координирате шала с нея... Хубавото е, че може всичко да се нарисува, защото е лично за вас.

Само искам да вметна, че попитах за цената, тя не ми каза и в последствие започна да работи по шала без официално да съм казала "да моля те започни, съгласна съм"... Хубаво, че го исках, че иначе можеше да е още по-сконфузно... Така че съветът ми е - изразявайте се по-ясно и точно от мен при комуникацията, да няма подведени. 115 лв излезе шала, за информация, но зависи от часовете труд и размера.

Уникален е шала....уаууу, страхотен дизайн и въобще много оригинална идея по принцип. Доста работа си е това, такова рисуване. А ноктите ти са невероятни, видях по-рано една малка снимчица! Толкова нежни и красиви!  :bravo:
Супер Radiant, всичко е много хубаво и изпипано. Нашите сладки също бяха от Cookie and love. Бяха много мекички и пресни,  гостите ги харесаха, ние ги бяхме сложили на Wellcome drink-а. Жалко, че Яна няма да работи повече. Чакаме продължението ти  :girlhide:
Благодаря, момичета! Намерих си ноктите на страничката във ФБ Nails by Y.Topalova, там може да видите стотици красоти *INLOVE*



Момичета качих малко снимки в албум, само няколко са, смесица от професионални и любителски. Още не съм намерила време да сортирам всички любителски снимки и не съм получила пълните професионални, затова засега имам само едно малко албумче с няколко снимки. Пишете ми на лични моля за линк @}->--
Май додйде време на разказа за нашата бутикова сватба *INLOVE* *INLOVE* *INLOVE*

Дните преди сватбата бяха изпълнение със задачи и накрая вече и стрес, който понякога беше самоиндуциран, а понякога внесен от роднините... Явно сватба без такива емоции няма!

Имаше "placecard gate" или направо "placecard meltdown", рев в две студиа за принтиране и то не само от моя страна... Изобщо Мания принт стана любимо място за проронване на сълза на мен и една приятелка. Кой заради сватба.. кой по други причини... Имаше ломонови сокове (да с "о"), пилешки стекове, които трябваше да са свински, "необикновени" места и дни, които трябваше да са "обикновени".

Вечерта преди сватбата си легнах около 12 ч, което за мен си е късно и се бях притеснила, че няма да спя от нерви. За мое щастие съм спала непробудно до алармата в 7.30. Събудих се отпочинала и спокойна като някоя йога. Тотален "inner peace". Нищо не ме притесняваше, нищо не ме тревожеше, пълен душевен мир завършен с усмивка! По-спокойна булка не мога дори да си представя! Оставих сякаш ако има поводи за тревога всички останали дружно да се притесняват, а аз бях безгрижна булка с вътрешна увереност, че всичко ще е наред.

Гримьорите дойдоха навреме, дори подраниха. Контенето за мен беше релаксиращо и приятно. Една приятелка ми подаваше кафенце, друга къпкейк, всички се суетяха около мен да ми угаждат... "хей живот, здравей здравей". Къпкейк приятелката беше пратена да търси гланц за освежаване в най-близката аптека, защото бяхме забравили...Направо разбрах какво е да си с кралско потекло хаха И ми хареса! Жалко, че е само за ден...

Справихме се успешно и с обличането на роклята и закопчаване на 40 копчета на гърба. Другата ми приятелка и мама свършиха тази работа учудващо бързо между другото, бяха много впечатлена от закопчаващите им способности.

Тук фотографката искаше да отделим няколко минути да ме снима само мен, при което на мама почти започна да й пулсира вена на челото, защото младоженецът вече бил на път и трябвало скоро да тръгваме (нямахме много време предвидено при вземането, защото нямаше да имаме ритуали и т.н.) На мен пък ми беше спокойно и смешно... Ми какво като е на път.. ще чака! Е гражданското нямаше да ни чака, но аз си знаех някак, че ще сме навреме!

Е младоженецът, родителите и кумовете (сестра му и зет му) с малката шаферка (племенничаката му) пристигнаха. Мисля, че това беше единствената сконфузна част на сватбата, бяхме всички в хола на апартамента и изведнъж настъпи една тишина хаха За мен беше достатъчно, че той е при мен и сме най-накрая заедно (да защото бяхме разделени "цели" 24 часа, в които обаче се видяхме 3 пъти). Бяхме точно "ние срещу света", супер усмихнати и несмутими.. който иска да се притеснява.. не и ние!

Тръгнахме от апартамента към гражданското, на излизане от асансьора дантелата на шлейфа се закачи на нещо и излизайки с бодра крачка усетих как нещо ме дърпа назад и щях да направя плонж без малко, но се размина! Съвестната шаферка веднага ме освободи! Тук е мястото да отбележа, че имах възможно най-здраво работещата малка шаферка. Толкова присърце беше взела носенето на този шлейф, че не го пускаше за секунда.. буквално.. ако понечех да направя крачка без нея ме спираше с боен вик "СТОООООЙ! Не ти държа шлейфа". Не го пусна дори в гражданското и църквата, където можеше да го остави на земята за ритуалите. Сладурана!

Аз съм от хората, които когато са много щастливи се усмихват до получаване на мускулна треска на скулите, но никога не ми се е случвало да се просълзя от щастие... Просто съм си такава. Така бях и през целия си сватбен ден, направо не можех да си събера устните в неутрална позиция!

Учудващото за мен беше, че младоженецът почти се просълзи по време на гражданския брак! Беше толкова романтично, застанали толкова близо един до друг, да видя очите му пълни със сълзи (които не пророни искам да отбележа, не искам да му развалям имиджа хехе)  *INLOVE* *INLOVE* *INLOVE*

Понеже не живеем в БГ и не сме ходили на сватба, когато ни казаха "горчиво" ние си седяхме най-невъзмутимо, когато ни го казаха 2ри път отново си седяхме невъзмутимо... най-накрая кумата трябваше да каже "kiss the bride", за да вденем за какво иде реч *ууууууупс*

На излизане вече-съпругът ми ме изнесе на ръце, беше много хубав момент!

Следва продължение...
След това се запътихме към Света София. Стигнахме по-рано от предвиденото, което ни даде възможност за снимки.

Снимахме се с младоженеца пред стъкленета "стена" пред църквата. Мисля че е нещо като заграждение на разкопки... май... стават интересни снимки, с това синьо/зелено стъкло за фон.

Също се снимахме пред самата църква на фона на красивите й тухли... Правихме снимки във всякакви комбинации на 20те човека бутикова сватба.

Има много готини кадри от любителските апарати как снимат как някой друг ни снима. Също е забавно, че на всички любителски кадри не гледаме към камерата, защото винаги гледахме фотографката (е все пак имаше най-голям апарат, някак привлича вниманието хихи). А на някои снимки всички гледат в различна посока! Идилия!

Точно преди да влезем в църквата си смених обувките с ток (които бяха достатъчно удобни да издържа, но имаше лека болка и знаейки, че имам резервни равни не се удържах и ги смених).

Много готини бяха двете организаторки - майка ми и кумата вечно държащи някакви артикули (чаши, бокали и т.н.), документи и какво ли не с особено сериозно изражение винаги - важни задачи имат все пак!

Също култово беше как половинките на моите две приятелки почти перманентно им държаха чантите тип клъч. Хванах ги в един момент как си говорят непринудено и невъзмутимо, всеки с по един черен клъч под мишница. Симпатяги!

Имаше един момент, в който всеки подаваше да се държи чанта с нещо си, само че не осъзнаваха, че ги дават на един и същи човек. Още ме напушва смях като се сетя как кумата извика въпросния младеж да държи още нещо и посредата на молбата просто млъкна, всички го погледнахме - горкият стоеше с ръце сгънати в лактите, на всяка ръка накичени чанти като на закачалка, които му стигат от китките до над лактите и гледа тъжно....

Като стана дума за чанти съм безкрайно доволна, че си имах чантичка. Постоянно си ползвах гланца за устни, който биваше перманентно изяждан от младоженеца, както и антибактериалния гел за ръце, мисля че и телефон имах, лична карта, сигурни кърпички... А и много се харесвам на снимките с чантичка, които видях, чак ме е яд, че изобщо съм я давала да ми я държат... исках я на повече снимки!

Церемонията беше емоционална и красива с един-два комедийни елемента, които явно си ни преследваха на деня... Например кумът, навеждайки се да целуне книгата на масата, реши да се подпре.. масата била на колела и тръгна напред! На мен короната щеше да ми падне докато обикаляхме същата маса. На мен усмивката продължаваше да не ми слиза от лицето, беше просто прекрасно!

На излизане от църквата малката шаферка успя за отрицателно време да събере всички късметчета, с които се разделя много трудно под зоркия настав на баба си, която нареждаше такива да бъдат отпуснати за този и онзи.

В снимките на излизане са се хванали в кадър гълъби в полет съвсем случайно и е станало много романтично. Е, не са бели, но пък и не бяха планувани.
След църквата отидохме за снимки в Докторската градина, където разни малки дечица викаха "булкааааааааааааааааааааа" като ме видят, беше много готино. Никой не вика "младоженец" хаха, те не са интересни :bravo:

Направихме си бърза фотосесия на две места в парка, то бяха пози чупки, шалове, ветрила, със сако, без сако... The whole shananigans! Беше страхотно!

След това се преместихме в хотела, който беше на метри от градинката, което беше доста удобно. Правихме си малко снимки в лобито, след което влязохме в ресторанта под звуците на сватбения марш, изпълнен на живо от 2те цигуларки, които бяхме ангажирали за welcome drink-а.

Първият ни танц трябваше да е баладната версия на John Legend - All Of Me. Понеже нямахме контрол въху реда на песните трябваше да направим като репетиция на първата бавна песен, която тръгне, за да ни снима фотографката. Това беше Garou - You and I. Така че имахме първи танц и танц минус едно, или демо версия на първия танц, както някой го нарече *INLOVE*

Времето в ресторанта беше страхотно, всички бяхме на една маса и беше доста уютно и задушевно. В същото време залата не е малка и с младоженеца обикаляхме, за да благодарим на всички лично и да им дадем подаръчетата за спомен.

След влизането в ресторанта не споменах, че вързахме шлейфа на роклята с предназначената панделка, за да мога да седя и да се движа малко по-лесно, което се оказа много удобно. Силно препоръчвам!

Сватбения ни ден беше всичко, за което съм мечтала и повече, просто не мога да го опиша с думи *INLOVE* *INLOVE* *INLOVE*
Ееее....Radiant, какъв разказ само!  :bravo: Страхотееееен!  *YAHOO* Много се радвам, че така добре е минало всичко! Приказка...дай Боже всекиму такава спокойна и красива сватба, без излишни нерви...да може да се наслади човек наистина на всеки момент. Чудесно! И като видях и колко невероятно сладка си била, истински фотомодел...бравоооо  :bravo: :bravo: :bravo: нямам думи. Честито отново и благодаря, че ни направи съпричастни на тази красота и романтика!  :bravo: @}->-- @}->--
Прекрасен разказ! Всичко звучи като в приказка. Пожелавам ви такъв да е и животът ви *INLOVE*
Мисля, че напълно те разбирам, за това че си била спокойна и винаги усмихната. Това чак не е за вярване, но и при мен беше по същия начин *YAHOO*
Видях много малко снимки и бегло си представям цялостната ти визия, но от всичко това, което сподели с нас мога да кажа, че си била прекрасна!!! :chee:
Radiant страхотен разказ и много романтично се е получило с по-малко хора, обърнали сте внимание на всички  :girl_wink:
Много Много ти отива роклята и сияете заедно! Бъдете все така щастливи и влюбени  @}->--
Eeee Radiant,  искам снимки, задължително!
Прекрасно си го описала, с чувство за хумор и звучи наистина като мечтания сватбен ден :*
Radiant, толкова се смях на описанието ти на момчето с чантите и тъжния поглед! :))
Съпреживях всичко с вас, докато четях, наистина сте имали прекрасен ден! Поздравления! Бъдете винаги така щастливи и нека усмивките никога не слизат от лицата ви! *INLOVE*