ivanjelina една от най-близките ми приятелки също е на тази дата

Мисля да започна разказа " от самото начало"

С моята обич сме заедно почти 4 години, от 3 години и живеем заедно. Запознахме се в СЦС, тогава работех, като супервайзор в агенция за промоции, точно този ден екипът раздаваше кашкавал и бяхме там няколко дни по 8 часа. На мен естествено ми трябваха доста снимки, та така докато снимах хората, някакъв ми вика " не ме снимай, че ще те намеря", аз естествено се завъртях, със служебната си усмивка, мислейки си, че ще трябва пак да обеснявам за какво са снимките. А този ме поглеждаи казва " о ама аз наистина трябва да те намеря" и ме покани на кафе / по принцип ги отклонявам такива, но ми беше адски скучно вече и си казах -ок/ Та пием кафе, той ми говори един час нещо, а аз през цялото време си мисля "леле, този колко голяма глава има". Вече трябваше да ставам и той ми поиска тел. номер, естествено не му го дадох, но му дадох скайп. После си го отсвирих когато ми писа. НО /естествено има но/, преместих се в ново жилище, сама, почти сред нищото и си ме беше страх нощем. Та в едно състояние на ужас и скука му писах..... и така цяла нощ, и следващата, и следващата... Започнахме да ходим на кино, ресторанти,почивки /тук да вмъкна,че се случи след краяна 10 годишна връзка, която имах/беше ми приятно, но след месеци не се бяхме и целунали още. Обичта ми е кавалер и изключително търпелив. Аз съм доста труден за разбиране характер, а тогава и не бях наясно какво точво искам. На една нощна промоция си заключих ключовете в колата и тогава усетих, че той е човека на когото искам да се обадя... Скоро след това го целунах и така започнахме някаква връзка

НО /отново/, не мислех, че е човекът на живота ми. Тогава претърпях злополука, по- късно гръбначна операция, това се отрази на визията ми, самочувствието, той беше до мен. След като се почувствах по-добре заживяхме заедно. Бях влюбена, той ми даваше спокойствието от което имах нужда. Скоро почнах да имам по-голям апетит и цикалът ми закъсняваше, реших да си мълча 2-3 седмици. И да не си правя тест , а направо да отидана лекар, доста се разстроих, когато се оказа хормонален дисбаланс. Започнах да пия хормони, тялото ми се надуваше с часове, първият месец вдигнах 16 кг. Тогава се и усетих да отида при специалист, и при втори и трети. Дойде големият шок за мен, оказа се, че имам образувания на щитовидната жлеза. Няколко седмици си мислех,че ще умра. Подложих го на изключителен срес, исках да си тръгне и да ме остави сама, наистина бях нетърпима. За щастие той остна, а аз започнах да се лекувам. Преосмислих приоритетите си, спрях да работя, преместихме се, аз ставах все по- ОГРОМНА. Всеки ден той ме будеше с усмивка, повтаряше ми колко съм красива и колко ме обича. Винаги съм била късметлийка, но точно в този момент всяко съмнение дали това е ЧОВЕКЪТ за мен изчезна. На Нова Година ми заяви /не ме попита/, че иска тази година да се оженим и да си направим бебе, вместо отговор получи няколко сълзи и дълга целувка.
Сега, когато съм добре /е имам 20 кг за сваляне/, безумно обичаща и обичана, изключително доволна от работата си, гледам голямата му глава и нямам търпение да станем семейство.
Затова рядко пиша във форума, прекалявам с подробностите

Да сватбата ни е петъчна, просто на тази дата се спряхме. Не е традиционно, но почти нищо в сватбата ни няма да е. Няма да имаме вземане на булката, ще си подпишем през седмицата само с кумовете / и двамата са мъже/, а изнесената церемония ще бъде водена,не от жената от залата, а от изключително стойностен за нас човек . Измислили сме наши си игри за гостите. Всъщност надявам се да е красиво, забавно и вълшебно изживяване за всички ни